Времeто е най-верният показател за истинността на чувствата и желанията ни.

2.10.10

Бележка не за деца



Представете си...
Бял фон. Възможно най-белия и чист. Толкова силен, че светлината от прожекторите, отразена от него почти ви заслепява. Но светлината е топла.


Към краищата на фона виждате полукръг на лека сянка, която върви към вас и обхваща останалите 4 стени. Този лек загадъчен сумрак ви създава чувство на хлад и спокойствие.


В средата на кръга от светлина виждате женска фигура. Но лъчите не осветяват напълно тялото й, свелината е във фона, а тялото се вижда като силует с едва загатнати цветове.


Жената е седнала на пода. Свила е краката си в коленете, като десният е поставен перпендикулярно на пода, а другият е легнал настрани към вас. С лявата си ръка жената е подпряла тялото си, дясната е вдигнала нагоре.


Виждате безумно дълги крака, прасци и бедра, съвършено оформени, с най-изящната извивка при талията на гърба. И кожа като абоносово дърво, опъната и еластична, по която се опитват да се огледат палави зайчета светлина.
Главата е леко отментата назад. С тънка дълга шия и профил като на Иман. Косата е в кок.


Нослето сочи леко нагоре. А устните са плътните, широки и големи, леко полуотворени, влажни и набънали, сякаш милион микроскопични мравчици избутват кожата навън и карат устните да тръпнат. Могат да разстопят кубче лед без да е успяло дори да ги докосне.
С дясната ръко от високо към устата си тя държи една череша. Сочна голяма, почти колкото дребен орех, не напълно узряла. Череша, която всеки момент ще се пръсте на хиляди капчици, но в същото време кожата й, която е достатъчно здрава задържа силата им и я предава като лъскавина и блясък. Червена череша с пръсчици жълто, която почти докосва устните...


Изморих ли ви? ;) Сигурно, да :)


Сега

Ако сте жена,
представете си
как десетки сини пеперуди с черни фини елементи към върховете, кацат на тялото. Сега тя сте вие. Усещате нежните докосвания и въздуха, раздвижен от крилата на сините пеперуди. Изпитвате чувство на хлад и спокойствие и тръпки, сякаш всяка клетка на кожата ви е отделен организъм, готов да се отдаде на пеперудените докосвания...


Ако сте мъж
Представете си как сте вода. Разпръсната по тялото на хиляди капчици. Капчиците се спускат по тази опъната, кадифена и еластична кожа и се събират в едно, някъде посредата на корема, около пъпа, така сякаш някой със сламка притегля дори най-скритите капчици зад раменете, толкова силно, че те се превръщат в сила...



Стига толкова. Другото е от вас ;)
Лека нощ и приятни сънища ;)



В случай, че някой се чуди какво ми става и защо ги пиша тези работи. Еми, кефи ме. Смятайте, че ви омагьосвам, хипнотизирам, предизвиквам, карам ви да мечтаете, да виждате красиво, че малко съм откачила, не съм пила ;)... – всичко е вярно! :)

А, ако някой успее да направи такава фотография. Да ми се обади. Ще го почерпя едно питие!


От 1.8.2009 г.


Вече не помня какво ме е провокирало да напиша този текст.
Картината обаче си спомням как изникна във въображението ми.
Защо? И аз не съм сигурна.
Понякога просто съм гладна за красивото... :)

Няма коментари:

Translate

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails