Времeто е най-верният показател за истинността на чувствата и желанията ни.

12.4.10

Efir4e

Предавайте искриците независимо как! Така светът е по-красив и се движи в една добра посока!
А аз на свой ред благодаря за получените!...



Излишно е повече да губя редове... Ето я Efir4e...







Преспапие
Тук съм. Скрих се.
Отрязах къс от времето.
Обвих се.
Притихнах.
Смирих се.
На коларският път,
наметнал ямурлук
от прозрачно-зелена трева.

Тук съм. Слях се.
Дишам. Прелях се
в аромат на
разцъфнала праскова.
С цвят на нежност
се стеле килим под нозете.
И отново,
и отново
се раждам.

Тук съм. Чувам
медоносното ято
как подготвя плодоносие есенно.
Птичи хор
във възторг как възпява Мига
оглушал за потока на времето.

Тук съм. Има ме.
Съществувам.
Малка част от преспапието.
Обичана. У дома съм,
като тон в симфоничен оркестър.

Efir4e



спаринг
Ударих "кьоравото".
И то ме удари.
Според чисто, физичен закон,
всяка сила отвън
е равна на удара,
който вместо прегръдка си дал.

:-)))

Efir4e


същина
Дъжд обля разцъфтелите, съсухрени клони.
И изпи всеки цвят по глътка вода.
За живота наздравици вдигаха шумни
и флиртуваха палаво със зелени листа.

В тази пролетна глъч оглушали от радост
от милувките слънчеви взели фурор,
не разбраха, че корен и съсухрени клони
на гърба си изнасят този техен живот.

By Efir4e

Няма коментари:

Translate

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails