Времeто е най-верният показател за истинността на чувствата и желанията ни.

4.4.10

С чисто сърце...

Христос Воскресе! Воистина Воскресе!





Този път ще бъда лаконична. Като спартанците. Няма да се учудя, ако частица от тяхната кръв малко тече и в моите вени...

Няма да пиша за Възкресението. На този етап съм изчерпала темата и не искам точно сега да се повтарям...

Питали ли сте се защо Възкресението е през пролетта?
Когато след тежката зима, отново събираме сили да продължим напред... Приемайки себе си такива, каквито сме, с мъдростта от случилото ни се и волята да летим (дерзаем)...
Всъщност градим едва след като преминем през собствения си апокалипсис...
И само с чисто сърце!
Иначе не става :)

В този смисъл моите грехове ще си нося сама. И кръстът от тях си е мой!
И сърцето, което отново преоткривам след като намирам себе си такава, каквато се познавам преди десетилетия...
Не ми е необходимо свето причастие, не защото не тача църквата или саможертвата на Иисус, не защото не Му се кланям и не Го почитам, защото съм недостойна дори да бъда в нозете Му...

А защото искам 365 или 366 дни от годината да нося чисто сърцето си и да не греша спрямо себе си и да намирам баланса да не греша с най-обичните ми близки, намирайки пътя между моята истина и тяхната...

Няма коментари:

Translate

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails