Иска ми се да споделя нещо, лично, и специално... нещо за връзките между хората, хората, приятелите, съвремието, социалните мрежи...
„me” и приятелите
Животът така ме е моделирал, че не мога да кажа, че съм от най-общителните и социални типове, но обратното също не е вярно. Накратко – никога не съм се радвала на много приятели. От детството ми. Къде заради обстоятелствата, по-късно може би и заради посформирал се характер...
Понякога съм си мислила очевидно съм голям... особняк, казано честно в други не чак толкова меки определения...
Но наскоро се замислих и открих една друга истина от моята гледна точка. Открих, че съм взискателна. И към приятелите си...
Аз съм открит човек. От тези, които трудно се понасят и казват всичко право в очите. Естествено, очаквам същото и от другата страна. И, уви, да се случат грешки в отношенията, склонна съм да ги подминавам, забравям, прощавам... С лъжата ми е някак по-трудно. Нали приятелите са за това да не се лъжат, да се приемат такива, каквито са, без условия, с открито сърце... Лъжата, естествено пак прощавам, но когато нещо вътре в теб се е пречупило несъзнателно, нещата стават различни после...
Не съм и от типа хора, които могат да говорят за магазини и дрехи, памперси и пр. ..., та те нали просто се сменят, какво има да се говори за тях, освен искреното възклицание – „колко ти отива тази рокля” или „днес си много елегантен”. Разговорите и времето прекарано с приятели трябва да засяга интересни неща – например, как човек може да се научи да управлява безмоторен самолет...
А и това е вярно, че както се вълнувам от полета на самолета мога да изпадна в някое лирично отклонение или делнична изтъркана тема.
И непременно трябва да се ходи, защото не ме свърта на маса!
Само че тук идва другият проблем. Който произхожда от мой недостатък. Защото, хем искам да се говори на интересни теми, от които не се вълнуват чак от толкова много хора, хем не правя кой знае какво, за да мога да поддържам и аз този разговор от гледна точка на знание на информация... Уви, хич не ме бива да във водещите лявокълбови действия, характерни за напредналия западен свят... Няма да се оправдавам, че не смогвам с времето и пр. Виновна съм ;)
От друга страна имам „памет на слон” – кой какво ми е казал и аз какво съм споделила...
Стана трудно, нали?!
А приятелите липсват...
Към същественото
Форумите
Покрай сивото ежедневие и големите проблеми, с които се сблъскваме (белите кахъри ще оставя незасегнати тук) през последните 2-3 години ми се случи да се усетя във вакуум...
През първата годината по тази причина открих какво е да участваш във форум. Зачатие – благодаря! Да споделяш проблем, който може да се разбере само от определен кръг хора, които са изживели или се борят със същия проблем. Да помагаш и да бъдеш подпомогнат, да бъдеш полезен и насърчаван... Все неща, които в съвремения ни начин на живот и ограниченост на време, липсват. Неща, които не можеш да споделиш с близките ти, за да ги предпазиш или защото оставаш неразбран и отново наранен, камо ли със съседите ти, които в моя случай 80 % са пенсионирани хора, живеещи в друго измерение...
И от ден на ден форумът става част от живота ти. Общуваш, макар и не 100 % пълноценно. Но общуваш. А без общуването хората сме загубени, нали именно това ни качество ни е направило хора...
Опознаваш се с другите участници с форума. С едни се харесваш по написаното, с други по-малко... С трети се намираш!
Социалните мрежи
Миналага година се случи нещо подобно и с фейсбук. Социалната мрежа е малко по-различна от форума. В нея водещ елемент е не темата или проблемът, който те е събира с хората от различни краища на света, а личността, самият ти. Защото хората имаме нужда и от лично внимание и се интересуваме от личността на другите – лицата им, мислите им, дързостта им... с лошо или добро намерение...
* * *
И форумът, и фейсбук ми помогнаха в голям процент да се измъкна от неприятни състояния, отвориха ми врати, показаха ми други ъгли от хоризонта... Така че часовете прекарани пред компюра не са ми отнели живот, а напротив, дори ми дариха.
Да, сигурно носят и вреди. Няма начин. Но бих могла да кажа, че за ЧОВЕКА, като личност, като индивид, като зрънце или песъчинка от купа, ползите са повече...
Виртуалната личност
Мислила съм си – до колко може да се вярва на написаното от човека отсреща, на самия човек, кой всъщност се крие зад профила: истинска личност или измислена, въображаема, малко поукрасена...
Но откривам, че в много по-голяма част, постовете ни отразяват това, което сме. Наскоро и излезе изследване по темата, дали профилите реално представят пишещите в социалните мрежи като фейсбук, което потвърждава тази теза...
Псевдоживот
Няма да се съглася с твърдението, че вместо реални връзки и истински хора чрез интернет се поддържат един вид псевдоконтакти и пр. Ало, извинете моля, а аз как да си говоря със съседа за същността на любовта просто ей така или със съседката, която я вълнува само кой колко има, за желанието ми да летя на делтапланер?!... И как да стигна до истинските реални хора когато делничният ми ден 11 часа + още 4 задължителни у дома и като се има предвид факта, че пътуването ми само в едната посока в града отнема 2 часа...
Напротив, на мен интернет ми даде възможност да намеря ХОРАТА!
И какво от това, че някои от тях се намират на хиляди километри разстояние - мигар точно така кръгозорът ми не се разширява, запознавайки се с други култури, друг начин на мислене, други условия?!...
Акцентът
Благодарение на възможностите, които днес дава интернет за общуване, аз се радвам на хората, които намирам. Тези, с които ни се получава, са всъщност хора, на които много държа, нищо, че дори на някои не съм им вижала очите... Но на срещите с онези, с които сме успели да се видим, само се е потвърждавала душата, която съм прочела в редовете... В този смисъл моите интернет приятели, моите хора, са СПЕЦИАЛНИ и са станали частица от сърцето ми!
Няма да изреждам имена
Не това е целта. Аз си ги обичам и кътам. :) А и вярвам, че те ще се разпознаят без да ги назовавам. Много е вероятно с повечето от тях да се видя и..., и..., и... :)
Една от тях е Ефирче.
На няколко пъти в навид оскъдното ни общуване съм й писала нещо от сорта - огънят не би могъл да гори без ефира, нали? (влагам в думата ефир съдържание на въздух, въпреки че ефирът е много по-богата материя за мен)
Искам да кажа, че въобще нищо в този свят не е статично и дори и през интернет ние си взаимодействаме. И когато аз чета някого и той ми предава искрица, и тя е точната за мен, естествено, това ме зарежда и аз съм благодарна. И искря. И ако мога аз с думи да предам част от моя вътрешен заряд – това може да ме направи само щастлива!
Предавайте искриците независимо как! Така светът е по-красив! И се движи!...
И, благодаря за искриците! :)*
Няма коментари:
Публикуване на коментар