Скъпа Нели,
Непрекъснато мисля за теб и загубата ти...
И се тревожа.
И ми се иска да ти кажа да не правиш моята грешка,
Макар че осъзнавам, че това е невъзможно.
Казах ти,
Само детето ти ще те спаси!
Но това не е достатъчно.
Както не е достатъчно да впрегнеш всичките си сили, за да вършиш ежедневните си ангажименти, сякаш нищо не се е случило.
Трябва ДА СЕ ОБИЧАШ!
Трябва да си простиш, че него го няма, а ти все още си тук.
И че трябва да живееш ...
В противен случай ще рухнеш.
Както се случи с мен.
Защото в живота събитията вървят паралелно, и когато негативите се натрупват във всички посоки, рухването неизбежно идва.
Проблеми в работата. Неразбиращи хора. Да, хората сме егоисти, някои още повече, независимо от събитията – не забравяй!
Безпаричие.
Несигурен бекграунд.
И си мислиш, че само като впрягаш цялото си същество в работата, ежедневието, другото е без значение.
Напротив!
Остави тези, които създават дребни проблеми. Справяш се в преодоляването на „белите кахъри” идеално, но не си заслушава да ги оставяш да изпиват енергията ти.
Майната им!
Търси интереса си. И работи за него.
Калкулирай. Бъди безмилостна. Задавай си въпроси – ако утре остана там, това до къде ще доведе – до никъде, дори и след това да се появи предложение. Ако ги оставя, това до къде ще ме доведе – в най-лошия случай ще бъде като тук, но ако е по-добре, ще постигна нещо по-добро за детето ми по-скоро...
Колкото и да не им отдаваме значение на "белите кахъри" след такива събития с годините изчерпват енергията ни.
Аз спрях, но имаше на кого да разчитам, за да не се загуби и детето ми. А сега ти си сама... с детето. Времето на детето е твърде висока цена.
Така че не буксувай.
Върви напред, заради нея! Поне сега.
P.S.
По дяволите! Минах през това. А сега не знам как да помогна...
Обичам те, Нели! С теб съм...
Няма коментари:
Публикуване на коментар