3.5.10

Be open!


Напоследък стигам до извода. Мога и да греша. Но, уви, съмнявам се :)
Установявам, вече от погледа на по-зрелия човек, анализирайки собственото си минало и наблюдавайки понастоящем другите, че именно младите хора са по-склонни да поставят... граници.


Преди десетина години, сблъсквайки се в екип, намирах 32-35 годишните си колеги, да, за млади, но някак не от моята група. Възможно е, по-възрастните да са интересни, да, и от тях се черпи опит, а връстниците ти, с тях... си пиеш кафето :)
Сега, когато прехвърлям "граничната" ;) възраст разбирам, че дистанцията напред е изглеждала много по-голяма и неясна, от дистанцията назад, която, сякаш съм изминала за дни.


Всъщност, може би не съм права, защото човекът, който на 27 поставя ограничения, ще го прави още по-категорично, когато стане на 35, освен ако не се случи нещо, което да преобърне живота му или просто...
Просто трябва да е „отворен” по рождение.


Истината е, че мъдростта се придобива с опита. Да, но преди всичко с качеството да бъдеш отворен и да приемаш света и движенията му, такива каквито са, да бъдеш достатъчно гъвкав, за да му партнираш, на него живота, наблюдавайки го, да черпиш богатството, което ти поднася... Това дава мъдростта... И истинското удовлетворение от живота в персонално измерение.


Преди години не харесвах петицата в името си, която нося. А сега я разбирам и намирам, че любопитството ми, по детски странно как запазило се, непрекъснато надскача рамките в неопредолимо желание да открива...


Като изляза от личния контекст, ми се струва, че в личния си житейски ход, повтаряме развитието на човешкия социум. Племето, селото, границата, опазване на храната, враждата, войната... Днес е по-различно, макар да има много забележки.
Все пак въпрос на десетилетия е човекът сериозно да постави пътя към космоса...


И днес, сякаш поставям манифест.
Не искам граници! Писна ми от граници. Делби. И определения, кой какъв или не е, до къде можеш да се движиш или не. Нито ще ме спрат. Красотата е в разнородното. Напредъкът винаги е постилан от различните...


Дистанциите в днешно време, както никога преди това, не са проблем. Макар, че по-лесно се изминават физическите. А другите са въпрос на път на личността и... личен избор. :)

2 коментара:

Jackie каза...

Харесва ми начинът по който пишеш.
Иска ми се да се опознаем. :)
Ще минавам честичко!

Rumi каза...

Тони, и аз мисля, че сме сродни души, макар и да се изразяваме различно :) Сърдечни поздрави! Надявам се да се опознаем.

Translate

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails