God's Love

"The way you make love is the way God will be with you."
The Persian Poet Rumi


Въпреки че чувам Господ често да ми се кара, всъщност с цялото си същество усещам, че Той ме обича красиво.
Може би понякога ме гледа умилен и ми се наслаждава като на малко дете, на което можеш само да се радваш. Лекичко усмихнал се на палавите ми опити да изглеждам голяма.

Господ не ме съди за грешките ми, а със светлината в очите Си ми казва да продължавам. И аз също, както малко дете, обръщайки гръб на моментната болка, се втурвам към новата си лудория да опознавам света, а всяка лудория е част от играта.

Понякога Господ плаче, плаче заедно с мен. Изглежда изстинал, когато му е тъжно, че ме боли. Или изтръпва, когато е уплашен да не ме изгуби. Но той е голям и трябва да изглежда твърд и силен и не дава признак за рязката болка в гърдите, а ми праща послание, в което да разчета Неговото: "Момиче, съвземи се!"

Когато Господ е с мен е замечтан. И именно затова ме обича. Защото в мислите си съм облякла жълта премяна и се разхождам над безкрайните полета с цъфнала рапица, за да си говоря с вятъра, а Той слуша нашите тихички шушукания и сподавено се смее в шепи...

Струва ми се, че с Господ се обичаме. Понякога, знам, че си го заслужавам, когато без свян Го дърпам за брадата, но докато наведе глава и ми посочи заплашително показалец, е забравил за какво всъщност съм предизвикала гнева му. А аз смирено и виновно го поглеждам из под вежди, горчиво разбрала, че така не трябва и изричам, така че само Той да ме чуе: "Ще ми простиш ли, Господи, дързостта!... Стремя се да се уча!"

Всъщност, понякога си мисля, че на Господ му е хубаво с мен и затова често се връща - да ме погледа, да се изпълни сърцето му и да си отпочине преди да се втурне към безконечните Си дела. И на мен, ми е хубаво да усещам присъствието Му, а затова няма значение колко далеч е - знам духом Той никога не ме е напускал.