Когато сте на ръба на физическите сили и умът ви, който е в плен на тялото, отказва да работи.
Или обратното, когато въпреки физическата сила на тялото, намирате разума си слаб и беззащитен...
Едни биха казали, че това са признаци на депресия и вероятно ще са прави.
Но животът предлага хиляди ситуации и различни характери - ето защо не съм привърженик на обобщаването...
Понякога обяснението е твърде просто - човекът се нуждае от малко почивка, за да продължи да движи механизма към така и неясния ни от човешка гледна точка смисъл...
Не съм превърженик и на въпроса за смисъла на човешкия живот.
Имаме го, значи трябва да го живеем и това е.
И усилията да се чувстваме добре, си заслужават най-вече, защото както знам накрая не ни чака награда и захарно петле на клечка...
Пределът понякога настъпва и когато сме се раздали повече от необходимото.
Тогава единственият начин да постигнем баланс е не отново да се отдадем на задълженията, които и без това край нямат, а на нещата, които ни зареждат.
Условия за това се създават, това е най-лесната стъпка.
По-трудно е да се решиш да действаш, защото състоянието е като буксуване.
Понякога, за да се помогне на колата да отскочи пясъците, заради които се движи напразно, е необходима среда. Средата се определя от интересите, желанията, духа, темперамента...
Споделянето, което дава правилната среда, зарежда безусловно и не ти позволява дори в трудните моменти, които са неминуема част от живота да се чувстваш в безтегловност.
Често в делничния ни живот се налага избор между задължения и среда. А уравнението може не само да се изравни, но и да остане с положителен знак в наша полза, когато имаме част от нашата среда в дома си.
Човек се чувства истински щастлив и пълен, когато споделя живота си с човек от правилната за него среда.
Съвпаденията в комбинацията интереси, дух, разбиране, чувствителност, светоусещане и пр. се откриват трудно, но не са невъзможни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар