Времeто е най-верният показател за истинността на чувствата и желанията ни.

8.10.10

Изпитвам облекчение :)




Иде ми да тръгна на път.
Ще поема по дълга пътека.
Само бутилка с вода ще си взема.
Ще тръгна на дълъг път
От себе си дано да избягам
Как не разбирам защо
Толкова нещо дълбоко ми липсва
Не него ще търся
А как да забравя.
Но знам че се лъжа
Във всеки пейзаж
Него ще виждам,
Всеки полъх само
За тези трепети мои ще ми напомня.
Как да му кажа че го обичам
Мигар възможно е
Без кожата да съм докоснала
Без аромат да усетя
Или как сърцето му бие.
Ще вървя
Докато падна безпаметна
Мисия невъзможна
Защото именно
Той ме крепи
И заради него
Целия свят ще обходя
Ако ще и боса
И рани дълбоки да получа
И хиляди милиони хора ще срещна
На хиляди странни езици
Ще проговоря
А мигар е нужно?!
Любовта я издават очите...


Не, не плача...
Излъгах
Душата ми вие
Да можех поне света да обходя...
Колко е трудно
След като себе си отново намериш
Да избягаш
Да решиш
Или себе си да задържиш...



И решавам
Себе си ще запазя
Без да те имам.
Губиш.
А аз пак съм двойно по-богата :)

Няма коментари:

Translate

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails