Времeто е най-верният показател за истинността на чувствата и желанията ни.

27.10.10

За хапчето, ябълката и котвата





(продължение)


4.
Хапчето срещу отчаянието или по-точно срещу умората
И изведнъж събота по обяд попадам на нещо, свързано с работата ми, на която все пак оставям част от сърцето ми, която напоследък ме е превърнала в сив отчаян преуморен човек, плашещ детето ми...
Не можеш просто така да оставаш безразличен, там където оставяш сърцето си...
И се зареждаш...
Всъщност с хъс. Че ще продължиш да се движиш напред, защото това е твоят живот, твоята работа, защото си...



5.
Защото си СЪЗДАТЕЛ.

Няма начин да не сте се питали защо нещата не вървят. Имам една своя теза.
Не ви ли се струва, че твърде много при нас се имитира. Повтаря се чуждия опит без да се опитаме да създадем нашето. Между другото имитиращите личности са и доста пробивни. Бързо ще се ориентират какво работи, ще го вземат и ще се опитат дори да го приложа. Когато обаче си изградил целият си живот на копиране, оставаш безпомощен да завършиш дори поднесената ти на тепсия идея.
Имитаторът де факто копира само чужди успехи. Възможно е дори да развие чуждовзетото. Но колко дълго ще работи то... Ще е необходима нова идея, за се поддържа движението напред.
Има една категория хора, която винаги е будила възторг у мен. Създателите. Откривателите. Творците. Както искате ги наречете, могат да носят много определения. Не всички стават известни личности, даже напротив. Създателите са от този род водачи, които остават следа в живота, дори когато тя не е призната от околните. По какво се различава създателят? Той е човек, в чиято същност лежи не да наблюдава околните и повтаря чуждото познание, а да инвестира време в реализиране на своята уникалност...
Просто казано, ако Христофор Колумб не беше откривател, нямаше да открие Америка, нали?!



6.
И още нещо много важно:
„Никога не те спохожда желание без да те споходи и силата, с която да го осъществиш. Но все пак, ще се наложи и да се потрудиш за това.” казал е Ричард Бах.
Вярата или по-съвременната думичка самоувереността, че ще видиш бреговете след милиардите кубици вода, е попътният вятър!
Иначе лично – не обичам котвата ;)

Няма коментари:

Translate

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails