Не виждам нито началото
Нито края
Но се нося по вълните спокойно
Уверена, че под билиардите кубици вода
Има твърд.
Морето се слива някъде далеч в хоризонта с небето
Пусто е
Също както в безкрая на вселената,
Но не се чувствам сама
Имам цялата мощ на пространството
В това време
В това измерение
От тази точка
В която съм!
Току-що осъзнавам, че всъщност медитирам.
Не е необходимо да учим медитация...
Тя е заложена в нас
Трябва само да се обърнем към себе си
И заговорим спокойно
С вътрешния си глас...
Медитацията не се учи.
Тя се открива :)
...
Мога с ръцете си
Да я притегля нея вселената
Крайщата и към мен
И не ме е страх
От силата
Която в себе си ще концентрирам.
Нищо че това ще e взрив
В който се ражда нова,
Нищо че после мога и да изчезна.
Не няма да се загубя
И там където материята я няма
Се пътува!
Няма коментари:
Публикуване на коментар