3.10.10

Вятърко мой ;)


Чувствам си душата ограбена.
Трябва не с вятъра да се рея,
а срещу него да стоя.
Как е да си говориш с вятъра,
а не с него в синхрон да звучиш?!...
Всъщност, сигурна съм, че ще се разберем.
И пак с него по пътя ще продължим.
Разликата е,
че този път по-бързо заедно ще се устремим.
Какво е да тичаш наравно с вятъра?!
Харесва ми,
Дори само мисълта,
Струята въздух да облива лицето ми.
Аз съм тази,
Която вятъра
прави!
:)

Няма коментари:

Translate

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails