Мен отдавна престана да ме е страх,
Както престанах да мисля,
Дали времето ще ми стигне за всички задачи.
Спрях да броя дните, които са минали
И да отброявам години, в които ми остава да бъда.
От какво те е страх?
И нима моите думи
Могат душата твоя да вземат
Или сърцето ти да погубят.
Виж какво, даже хич и не ми пука,
Че животът ми може да секне
Без теб да прегърна,
Защото убедена съм някак
Моят път е и твой
И някъде там продължава,
Където птиците
тихо нашепват
Своите сънища кротки...
Не позна ли?
Не нося графитена пика,
Аз дори нямам ръце,
Няма как да получа
Халка
И не мога халка да ти дам...
Само полетът с тебе ме блазни.
Ако можеш ме спри.
Но едва ли.
Чувам как и твоето сърце шумно тупти
Кислород съм за теб
Това да ти е ясно!
:)
Няма коментари:
Публикуване на коментар