Като че ли започвам да
проумявам... Как може случайно прочетено изречение и видяна схема да преобърне
възгледа ти и ти даде почва толкова лесно и бързо да назовеш пътя, който си
искал да изречеш...
Всъщност, поведението на един към
други много зависи не само от този Единия, а другите, които не знам защо винаги
изключваме при оценка на комуникацията и управлението и втренчено съзерцаваме
само водача. Много интересно как заради нивото на тийма поведението на лидера
може да се мени от едно на друго. Либералното отношение често остава непонятно
за недораслата група, която може да го вземе предвид непорастването си, за
свободия. Но за да бъде едно управление либерално, то това миниобщество
предварително трябва да е приело своите правила за съществуване и да се
придържа към тях, като не търпи отклонения. Защото в противен случай
отклоненията си прерастват в анархия, грабия. Тогава на водача не му остава
нищо друго освен да се предаде, стане част от анархията и рухне с нея или
използва инструменти, с които да постигне оцеляване, отначало на групата, а
после преди всичко на себе си. Та, така, мисля си, има смисъл в приказката за
вълка и кожата, и не е задължително вълкът да е лошият ;)
