Свикнали сме лесно да слагаме етикети на хора и поведение. Но дори, когато човек е съсредоточен в храна, трудно отраз можем да определим дали той е гладен, лаком, сладокусник или нещо с метаболитната му система не е наред. Трудно е да определим, дори когато човек отказва да се храни каква е причината - дали защото е сит, спазва режим, нуждае се от по-малко калории, не харесва храната, която поднасяме или има психиатричен проблем, който го държи далеч от храната... Понякога слабият е слаб не защото не се храни, а пълният е пълен не защото непременно злоупотребява храната... Така е и със всичко останало.
Новите родители са склонни да търсят по-дълбоко причините за дадено поведение на детето, като се опитват да му осигурят всички необходими потребности, за да се развива то правилно; да следят собственото си поведение и търсят причините за дефицити или недостатъци в поведението му. Но невинаги поведението може да се обясни с осигуреността от околната среда, възпитанието и моделите... По-добро е, разбира се, това разбиране, което търси и се опитва да дава, отколкото онова на миналите поколения, в което се изискваше детето само да изпълнява и действа според канона на семейството, под снаменателя на "трябва", когато неговите потребности не съществуваха за възрастния.
Днес, знаем, че зад една проява стоят толкова много причини и следствени връзки и поставянето на бързи етикети, говори само за границите на собствената ни толерантност, познания и опит. Няма как да притежаваме целия опит - комуникацията се движи под общи правила и особености, но реално с всеки човек е различна.
Преди много години си мислих, че децата стават такива, каквито родителите им ги възпитат. Но явно трябва да минеш по този път, за да ти стане ясно, че децата не са пластелин, който ти можеш да моделираш. Чрез съзнателните интеракции постигаме една незначителна част в изграждането на личността на детето, много по-голяма сила естествено има модела, който демонстрираме пред него с раждането му. Това, което пропускаме в анализите си, че моделите са част от среда около детето и макар моделите на родителите да има повече или по-голяма степен на влияния, те са само част от околната среда формираща развиващата се личност. Това е и една от причините братята и сестрите с разлика във възрастта да формират различно поведение и у тях да се залагат различни характери. Но не само околното формира личността, не само това, което му се дава или не му се дава. Човекът идва с гените си. Така, както невинаги детето взима цвета на очите или ръста на родителите си, а проявява ген от прародителите, си така и някои особености в поведението му могат да се обяснят с наследствено предадени носители. И тук вече идва на ред напълно индивидуалното, защото всеки човек е уникален сбор от генетичен материал, пренесен през поколенията, но и получил се единично при него; защото зад усещанията, проявленията и реакциитиите в организма стои специфична биохимия, транспорт на невротрансмитери, хормони и съединения, които може да ги има и другите хора, но се случват със специфична скорост и количества за всеки...
Така, както е невъзможно, да кажеш какво съдържа дадена книга, знаейки само буквите, без да си я прочел, така трудно е да разбереш даден човек наблюдавайки го или поназнайвайки един или друг факт, свързан с него...
Поведението на хората може да бъде процес само на постоянно изследване или наблюдение с общуване без етикети. Те, етикетите, не биха могли да ни стигнат иначе...
