Имаго

От една седмица съм в почивка.

Имам чувството че съм разхвърляла части от себе си в някакъв безтегловен вселенен полусънен мир.

Извътрешна медитация.

Вече съм задействала процесите бавно да се връщам към функционален режим.

Давам си сметка, че това е втората ми почивка за годината - досега по толкова съм почивала веднъж годишно през лятото.

Давам си сметка до каква степен е било изразходено съществото ми, за да не искам да се събера и седмица след началото на изключването на бутона.

През последните четири пет години станах отличен диригент в балансирането на дейностите си, за да стоя изправена пред света и виртуозно да движа ръцете си с оркестъра. Преди бях динамичен акробат. Случваше се да бъда и осакатен акробат в кома, но за малко. В момента, в който започнах да усещам кипенето на кръвта нагоре по артериите си в мозъка и пулсирането на нервите по придатъците на главата, любовта ми даде степен мъдрост.

Любовта те прави винаги по-мъдър. И ти предрича растеж.

Аз съм благословена, че мога да обичам.

Сега си давам сметка, че тази орисница мъдростта е седнала на рамото ми и ме наблюдава с безукорното си вътрешно око.

Време е за промяна, която знам че ще настъпи точно тази година от година насам.

Ако някой ми беше казал, че човек се ражда повторно на 50 щях да му се изсмея - да раждаме се към друго в света на сенилността, щяха да бъдат мислите ми. Но има периоди в живота, в които се прераждаш.

Пожелавам си следващата ми метаморфоза да е красива! И да продължавам да имам сили да обичам, за да зареждам крилете си с най-магнетичните цветове...

Вие какво си пожелавате за предстоящата година на черния воден заек?

Славеят и розата

Научи се да учиш.

Познание се носи от срещата с всеки човек.

Не интелектът му е важен в случая, а срещата.

А и ти не би могъл да оцениш интелекта му - вероятно си силен в едно, но едва ли в друго.

Ако бъдеш отворен, срещата ще те научи на много.

После продължи по пътя си.

Сродните души са тези,

които вървят с твоето темпо, на твоето ниво са, но пътеките са различни.

Търси човек, с който да споделите пътищата си.

Само така ще се засадят розови храсти покрай друма.

Фотони

Ежедневието е толкова ужасно, когато е динамично. Обожавам динамиката му всъщност, но това краде от мислите ми, от стиховете в главата ми, от пърхането на сърцето...

Значи това ще ми е задачата, да успея да овладея римите, въпреки динамиката на ежедневието.

Винаги има по-висока летва.

От 2009 г. постоянно ги вдигам.

Някой ден ще седна да уча ядрена физика, обещавам!

Роза в стъкленица

Когато търсиш розата през зимата, най-вероятно ще намериш Звяра и хора, превърнати в сервиз. 

Любовта не се нуждае от рози.

Знаеш ли го Звярът какво е правил преди да се превърне в безчувствено чудовище. Или в какво се е превърнал след ласката на привързаността.

Любовта е енергия, която извира от собственото ти сърце и облича лицето ти в сияние.

Когато търсиш любов в твоята ледена епоха, нямаш право да избираш цветове. Трябва да ги създаваш!

Дълбоки сънища

Сякаш живото същество в мен, независимо дали е будно или спящо, улавя всеки път, когато се отдръпва от мен. Когато съм будна, се чувствам наелектрезирана, неспокойна, дори малко предадена, но нали съм толкова упорита в обичането и непредаването... Стоя и го наблюдавам. Може би най-често, виждам отчуждението от самия себе си, дистанцията от мен. Разбира се, става ми мъчно, но изследователят в мен е хищник, който не се задоволява с проекции на някакви си емоции. От самото начало усещам някаква тежка връзка, кармична, недовършена работа в някакви минали векове и животи (ужасна глупава дума, която я няма в множествено число!) с него. Когато го чувствам дистанциран, заставам още по-далеч от него, извън пространството на интимната му зона съм, и го наблюдавам, искам поне телата ни да говорят и да улавям поне липсващите погледи... Аз съм хиляди пъти по-силна от него, но и той не е слаб. Той постига много по-добре целите си. Защото може би са материални, а моите, моите са... вселенски. Как може целта в живота ти е да обичаш и да искаш просто хората около теб да са щастливи?! Зависимостта от удоволствието ме е изградио като невероятна единица. Друг на мое място би бил жестоко зависим, а аз съм зависима само към хармонията между мен и космоса, собственото производство на ендорфини, контакта с другия, бягайки от материалистичното. Твърдо идеално, за да го бъде. Като овладяващ водата напоследък изследовател си прощавам много неща и не съм критична към другите. Знам, водата дълбае и скалата капка по капка, а стихията ѝ по-добре е да не отприщващ, защото знаем, че едно цунами е способно да залее брегове на Япония и неблагоразумие да роди потоп. И защото цялото ми същество във вода е жадно, дори като спя работи безжалостно. Толкова често, когато съм при него сънувам и все са покъртителни сънища. Или може би пак съм се отворила като проводник и през мен минават неясни за мен токове. Дистанцията помежду ни сля странно образите на първите момчета, в които се влюбих в този живот, била още дете. Уви и в двамата несподелено, но не съвсем, единият умен и другия може би и тих и със зелени очи - се превърнаха в един далечен интелект с наситеностъкленозелени очи и почти пластмасови зеници, виждащите ме като очи на дигитален интелект. Тези момчета ме харесваха. Но сякаш имахме забрана от минал живот да споделим мигове - физическите пречки в този свят са от значителен характер. Сега ми е време да проумея категорията на кармичността с последния, който в сънищата ми се превръща в кой ли не, а трябва да бъде единствено себе си. Нищо не искам от него. Нищо дори не искам от себе си. Вече не мога да кажа, че и дистанцията ме плаши. Приемам всичко, адаптирам се светкавично, радвам се на това, което имам, защото чувството е уникално и несравнимо.

Бяла памет

Водата е във въздуха

Въздух има и във водата.

Земята съдържа вода и въздух.

Водата разтваря земята.

Огънят ражда.

И унищожава.

Той е преродител.

Преобразувател.

Трансформиращ фактор.

Водата гаси огъня.

Огънят изхабява водата.

Водата се ражда пак.

От въздуха.

Въздух може да има там,

Където има земя.

Огънят може да гори във въздух.

Огънят се е родил от земята.

И земята се ражда от огъня.

Четирите сили образуват нищото.

И раждат всичкото.

Дисбалансът води до взрив, хаос и нови вселени.

Нищото се ражда от баланса.

Коя е първата сила?

Раждащата?

Огънят.

Земята.

А после?

Четирите са.

Нищо не се получава от една единица.

(Тя е само израз на първия.)

Чудя се след огъня и земята,

кой елемент е на ред:

Въздухът или водата.

Водата е последна.

В нея се ражда живота.

Има твърде много сухи планети.

Трябва си представя, че съм Бог,

За да подредя карта

и открия удоволствието,

което Той изпитва,

в самотната му игра да подрежда света. 

Материята е твърде висша,

аз съм от кал,

но съм неговото подобие,

за да опитам.

Колко полезно може да ми е познанието на човечеството,

Трябва да откривам Познанието

по свой път

за да дам живот на искрата за друг...

#осъзнато #осъзнавано

Писмо до мен

И стана чудото.

Сърцето води мозъка.

Не емоцията,

А топката при слънчевия сплит.

Тя е особена генетична мъдрост.

Бях обречена цял живот:

Умът ми да търси пътя към сърцето.

Емоции и разум работеха отделно

Уж имаше мост, но той бе по-скоро

Деликатна нишка.

Съвсем друго е.

Не случайно всички магове събират енергийната си сила 

На нивото на сърцето

Тя не се изстрелва от очите, не и от челото,

А се изтегля от нивото на слънчевия сплит.

Умът работи в права линия.

Пътят му може да е много начупен,

Но движението е на отсечки, праволинейно.

Слънчевият мозък действа на капки вода.

Много интересен знак нося:

Животът се е зародил във вода,

Но водата стъпва на сушата.

Козирозите са владелците на метаморфозите.

Това е еволюция и прогрес в едно, адаптивност и реформаторство в крачка от океана по твърдината. Рогата правят връзка с небето... Не случайно този образ не е с лапи, нито с ръце и стъпала, а с копита. Ние сме и проводници.

Имам още много да намирам.

Слънчевото сърце е работило. Капка по капка е рисувало пътя.

Формите, които носят щрихите, не се осъзнават в началото.

Пътят се вижда после. 

Водата завладява ума ми.

Очите са движение. От дълбокото, далеч напред във времето.

Тюркоаз са. 

Образите идваха пусти.

Като въздух, който не можеш да пипнеш и да усетиш.

Водата дава смисъл и послание.

Искрата се мотивира.

Скоро огънят ще започне да действа.

Земята ще роди силен глинен съд.

Искам да е изящен!

Ще надникна в ума им!

Аз съм по-примитивна.

Едва ли ще ги стигна.

Но аз съм особена птица.

Аз съм сокол.

Соколът вижда отвисоко

И под линията на водата!

Безвремие

Детето има едно любимо действие.

Навежда се напред. Поставя ръцете си изпънати назад, 

Прибрани в мишницата към тялото

С вътрешността на дланите към земята - 

Събрани пръсти.

(Не знам от кой герой идва тази поза. Виждала съм да се прави и от други деца.)

И тръгва да тича

Бързо

Напред

В права линия.

Прилича на самолет-совалка.

Или птица. Но не излитаща, а като сокола, който от висините е набелязал цел долу, събира криле и се превръща в жива стрела. Това последното при детето го няма. Няма хищничество. Друго е.

Не знам каква е целта на детето.

Струва ми се, че е самият полет.

Тези дни се чувствам, сякаш съм заела позата му.

О, тичам.

Тръгнала съм преди 50 стъпки.

Още не съм ускорила, но определено се движа като пред излитане.

Времето променя качествата си.

Движението е вън.

Вътре настъпва неимоверно спокойствие.

В душата ми е 

Наслада от полета.

Не забравяй

Не забравяй

Сълзите винаги се стичат надолу

към сърцето.

Сълза

От очите ми падат тюркоазени сълзи

Зениците ми не виждат

Не се подчиняват на светлината

Но зрението ми не е сляпо.

Възприемам света със склерата.

Ирисите отдавна са изтекли

Облекла съм тяло на момина сълза

Във въздуха се разнася ухание

С базови нотки 

Тъга на жена.

Когато те стегне сърцето на възел

Когато те стегне сърцето на възел,

В мозъка ти нахлува струя вода.

Светкавично бързо отмяташ

С кого да продължиш да бъдеш

И кого ще оставиш сам да прецени дали да те последва.

Някои коридори от теб ще бъдат затворени.

Ще обърнеш твърд гръб

И ще се движиш към светлото,

Дори влачейки се по мръсотията с нокти.

Понякога единственото светло си ти,

Не заради калта по ноктите ти.

Скъпоценни метаморфози

Странно. Бързо преминавам през камъни. Преди няколко месеца сложих любим тюркоаз. Заради любимото слънце рядко обримчвам щитовидната си жлеза с друг символ или метал, освен среброто. 

Разходих се няколко месеца с истинността, непорочността и неподправена любов на тюркоаза.

Скоро, може би преди седмици съвсем спонтанно сложих един от най-красивите си пръстени, този със зеления изумруд. Пак на истинност, магични способности и любов, макар и по-зряла. Засилих, очевидно сърдечната чакра - стига съм подсилвала това говорене в петата, че се превърна на крещене ;)

Влече ме към моя любим аметист...

Но днес не очаквано и за мен смених смарагда с рубин... Кой не бях слагала от годините на ожесточена борба да имам второ дете...

... И сега е ожесточена борба...

Раста в твърдостта, нали?! 9 по скалата на Моос. Отговаря на огъня - моят елемент по натална карта. Но твърде много огън на едно място винаги е било опасна ситуация. Предвид енергийното ми изчерпване - най-вероятно се нуждая точно от огън, в огъня.

Активирам коренната чакра...

Утре какво ли ще бъде? Кой минерал и кой цвят?

И си мисля, че преди да започнеш да третираш третото си око задължително първо трябва да си свързал добре със земята!

Какво е любов?

Две години любов. Благодарна съм. Не защото съм била обичана. Защото обичах.

Въпреки че силните чувства отминаха, се усмихвам - кух ми се вижда животът, без да си изпитал любов.

Не бих казала, че съм била лишена от любов, но истината е, че я губим в ежедневието си, не се грижим нито за себе си, още по-малко за любимия и никак не инвестираме в любовта. Но я искаме.

Казват,  че любовта е безусловна и вероятно е така. Когато обичаш, няма никакво значение как и кога. Казват, че когато има любов, можеш да си позволиш всичко, дори да нагрубиш, изоставиш, забравиш... Не, последното не е любов, това е егоизъм - в любовта няма егоизъм, там има отдаване, раздаване, споделяне, радост, борба за повече време на ендорфини с обекта на обич. Обекта! 

Истинската любов обаче е, когато обектът се превърне в субект. 

Материята, която създават двама души, тази невидима физика, метафизика, вълни, това е любовта, онази връзка, която те прави богоизбан.

Колко души са изпитали такава обич.

Досега не съм се чувствала богоизбрана, влюбена да, обичана да, но богоизбрана... съм по друг начин ☼