...

Загубила съм се.
И ми се плаче
А не мога
Сърцето само ми се къса
И кърви със гнойна кръв.
Дали ще мога тази болка да изтръгна
От себе си да отделя
Отново истински да се усмихвам
Да плача с истински сълзи.
Отдолу свири пиано
О колко само съм му благодарна
Във мъката си бях най-добра на този свят
А исках само да обичам.
Сега съм само птица
Със счупени крила
Снова като изгубила се квачка
Макар душата орлова все още иска да лети...
Пианото ме грабва.
Така в хармония си с мен,
скъпа реплике на орган,
с твоя разстроен тон. 

Знаеш ли как се затваря книга?

Знаеш ли как се затваря книга?
Как времето спира в прелистването на последния лист
Той е толкова чист.
Какво ще напишеш?
Какво ще оставиш на него
преди да затвориш корицата.
Преди да посегнеш към поредното томче.

А може би трябва да си щастлив,
а не унил.

Някои нямат шанса да посегнат към следващо томче.
Колко трябва да е дълга последната страница,
за да поеме сълзите ти,
за да е готова за устните ти,
за да се изпълни с въздишките ти.

Бедна е онази кралица с огледалото си.
Книгата, книгата е тежка,
Със златния си обков.

Вместо край
Само
Моля те
Напиши
Обичам.

Тогава хартията
е имала смисъл