20.6.20

Събуди се!

Бях седнала да работя.
Така може би да се поизтезавам, защото у дома дните се сливат и лесно можеш да прехвърлиш нощта в желанието си да свършиш всичко, което искаш дори с цената да лишиш други от присъствието си.
Но когато си уморен, поне веднъж ти се иска да подходиш егоистично и да правиш това, което сърцето ти нарежда, да бъдеш себе си изцяло, без да се съобразяваш с норми и задължения.
Имаш право. Животът е само един и докато се огледаш онази магията се е възползвала и те е подела в стара вихрушка, която отлагаш от десетилетия, но не би могла да дишаш без мисълта за нея...
Какво странно нещо е любовта. Любовта първо към себе си. Която може би откриваш когато пораснеш и когато си я дал безрезервно другиму, на първия в който твоето истинско момиче, което носиш в душата си, се е огледало...
Вихрушката е стихия и я обожаваш и я искаш и я държиш за ръцете и я дърпаш за опашката и рогата и за косата и дрехите и доспехите защото тя е връзката с него и той с нея и не можеш не можеш не можеш да поставиш нито точка нито запетайка защото обичаш до дъно до мозък до стволова клетка о Боже
Събуди се!
Другият се беше объркал.
Тази моя вихрушка е само за теб. И за никого другиго.
Знам че усети. Знам че разбра. И знам че се изплаши.
И знам че протягаш ръка.
През рапичните морета
През слънчогледовите лица.
Не си ме забравил.
Забрави другото лице
И бъди с мен.
Аз зная всичко.

В леглото ми лежи най-голямата Божия любов, превъплъщение вероятно на всяка моя емоция. Божието творение е красиво. Чрез него разбирам колко безбожно обичам.
Това е твоето смирение.
Стига да се събудиш.
Днес просто се разменихме.
Отново пиша на бюрото на детето.
Другото.
И то е пак на същата възраст като преди цикъл.
Странно нещо е животът.

Продължавам да седя до теб на плажа и да гледаме пяната на вълните.
Харесва ми морския бриз.
Аз обаче съм истинска.
И косата си не заменям, за да бъда до теб!
Просто индианско поверие ;)

Спиш ли още?
Хайде, време е да се поразходим.

Обещал си ми среща на миди, съкровище :)

Тя ми каза, че съм те припознала...

Странно е, как точно сега се връщам 11 години назад. Вероятно завършвам цикъл. Но си припомням като вчера усещанията, които носеха пръстите ми по клавишите. Компютърът усещаше пръстите ми преди да съм докоснала материята и сега отново откривам тази енергия в тях.
Тъгувам, когато я губя. Странно е, когато безсъзнателно насочваш някаква сила. Или, може би, просто си загубил чувствителността в края на пръстите и заради хладината им не усещаш повърхността...
Независимо какво е усещанията са сладки и само тъгуваш, че копнежът не е имал шанса да се превърне в реалност.
Може би, защото вече веднъж тази история е изживяна и сега е останала кармата.
Странно е, когато намираш връзка в другия през физическа дистанция и почти разбираш език, който не би могъл да е роден. Поне на пръв поглед. А после намираш обяснения и откриваш, че на този свят няма нищо случайно. Дори по мъката ти заради неосъществения копнеж.
Трябва ли да изживея още един живот, за да докосна страната ти.
Този път не бих искала само да те гледам и да си отида още по здрач. Не.
Може би си простих и забравих липсващатото ми самочувствие или може би започнах да се обичам, защото днес не искам нищо друго, освен така, както си те представях преди, спящ в леглото, да те прегърна с цялата енергия, която имам и тихо да се сгуша до теб, докато денят ни събуди.
Тихо!
Сигурно нощта този път ще завиди на тихите ми мисли.
Отново съм при теб.
Всъщност, не съм те напускала от 11 години.
Само дето ти си като онзи Андерсенов принц, който не вижда в русалката своята обич.
Може би, просто трябва да те бутна в морето, да те понамокря с водата, да ти дам да послушаш морски рапани, да те погаля излегнал се на слънце с косата ми...
Можеш ли да усетиш ръката ми...
Странно защо си казвам, че ще те чакам... Сякаш някой ме пита...
Харесва ми, когато мисля за теб... И сигурна съм, точно в този момент, в един през нощта, се усмихваш на мен...
Не съм птица.
Аз съм.
И съм до теб.
РТ

Translate

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails