Всъщност, какво му трябва на едно момиче, а на едно момче?

Успях да се погледна с други очи.

Заиграх се със слънцето.

Сякаш беше в косите ми,

Не, може би във очите ми,

Или сърцето...

Какво значение има, когато съм слънцето?

Заиграх се със тонове,

Нахвърлени, ей, така от вселената,

Опитах се да разпозная мелодии,

Намирах една, после и друга.

Миг, заставам на пръсти

И правя пирует

Като танцьорка,

Облечена в тюл.

Не ми е нужен отскок,

Аз просто летя

От облак на облак,

От планета на остров.

Мисля си, след като съм толкова далече

С какво твоят свят би бил сходен на моя?

Всъщност, с нищо на пръв поглед.

Ще откажеш

Да разбиеш това съвършенство,

Което няма как да докоснеш.

Или пък може моето слънце

да привлечеш, 

за да разбиеш мрака в твойто сърце.

Всъщност, какво му трябва на едно момиче,

Което си играе с малко планети?

Еми, просто да тича,

И показва ти:

"Виж! Днес какво сътворих!"

Ей, момче,

Отвори си очите - 

Запитай се всъщност,

Какво му трябва на едно момче?

Не е ли същото -

Да те подкрепят с криле?!

Наръчник за момичета

Насилието има различни форми. То не е само физическо. Може да остане само в думи и поведение, без посягане, но по своята същност, потискането и душевното увреждане на друг е насилие. Тази форма е трудно разпознаваема, но тя има своите признаци. Тя има и своите белези, по които можеш да познаеш, че някой е подлаган на психически тормоз. Не знам как - но аз улавям подобни белези, без дори да съм подходила съзнателно към усещането. 

Днес валидирам. Валидирам чрез съзнание.

Наръчник за момичета как да избягват неструващи връзки

1. Ако един човек е посегнал веднъж, ще посегне отново. Обърни гръб. Тръгни си и затвори вратата. 

2. Не си създавай илюзията, че той ще се промени. Това е негова задача. Това трябва да е поискано от него.

3. Не си вярвай, че можеш ти да се превърнеш в лечителя му. Това е отдаване, което струва скъпо. Не се оценява. Не се случва с любов. Необходим е специалист и пак няма да има гаранция.

4. Не забравяй, че насилникът може да е облечен в скъп костюм. Не се подлъгвай по статуса му.

5. Имай предвид, че колкото по-интелигентен и по нависоко в обществената стълбица се намира той, толкова по-неразпознаваем е увреденият човек. Понякога се случва той съзнателно да прикрива слабостта си. А може и да ѝ се наслаждава. Може и да я оправдава. Рационализирането е животоспасяващо за него, но убийствено за теб.

6. Ако един човек, те нагруби, ще го направи пак. Може да е съзнателно, може и да от нехайство. Тръгни си. Няма смисъл да си губиш времето. Обичта не оправдава подобно поведение. 

7. Ако някой се поставя по-високо от теб, приеми, че ти трябва човек, с който да общуваш и споделяш на твоето ниво. Нека всеки сам се движи в направлението, което заслужава.

8. Ако един мъж е бил със сто жени, той ще ги направи 200, но няма да се спре на теб. Довери се на преценката на останалите в случая, явно е имало защо да си тръгнат.

9. Ако някой те нарече, че си никой - целуни го по челото и си тръгни. Не забравяй, че подобни думи можеш да чуеш и от други хора не само от интимен партньор и дори при служебни отношения ти имаш задължението да намериш по-добра компания/място за себе си.

10. Добре обмисляй поканите за срещи. Колкото и добронамерени да изглеждат те, нямаш гаранция за нежелани за теб кроежи. Нека първите срещи са на обществени места. Не се предоверявай. Не се доверявай бързо. Опознавай. 

11. Ако някой те покани бързо за интимност, прецени дали си заслужава, но помни, че жените винаги се обвързваме с интимния си партньор, а това не е характерно за мъжа. Подобно отношение едва ли ще прерасне в нещо по-сериозно и надеждно за теб и ти ще си останеш само плячка.

12. Научи кои са токсичните типове и се опитвай да ги разпознаваш. Някои се разгадават, уви, трудно след време. Има хора, които се превръщат в токсични типове след време, когато са охладнели към теб. Знай, че тогава няма връщане назад и е излишно да влагаш повече енергия да поправяш непоправимото. Тръгни си. Знам, че е дяволски трудно, когато обичаш. Ако можеш сподели. Вероятно ще намериш подкрепа у човек - близък, приятел или познат, на който да се опреш за мъничко и се стабилизираш емоционално.

13. Грешките са най-сериозните уроци. Прави си изводи, всеки греши, няма учебник за живота, важното е да не ги превърнем в пътека и житейски път. Помисли какво не ти достига и насочи услията си да запълниш тези празноти. Празнотите обикновено са в нас, не около нас. Най-лукавият дявол е ниското самочувствие. Излекувай го. Най-лекият дявол е наивността - бъди по-съзнателна.

14. Доверявай се на инстинктите си - те не лъжат. Ако усещаш, че у един човек има нещо нередно, най-вероятно е точно така. Довери се на подсъзнанието си, ако искаш да си тръгнеш от даден човек без още да го познаваш или не го приемаш, най-вероятно подсъзнанието ти вече го е преценило успешно - това не е човек за теб.

15. Понякога привличането е силно. Опитай. Дай си това, което желаеш, но трябва да знаеш, че после ще ти е много по-трудно и трябва да си готова за това. Ако се чувстваш слаба - не се поддавай. Ако си силна, най-вероятно ще се справиш, но не го прави в своя политика - силата се хаби, достатъчно е да не се наспиш веднъж.

16. Знай, че там, където не си желана - няма да бъдеш пожелана или най-много ще получиш място, което няма да е удовлетворително за теб, защото винаги ще има нещо, за което да те усъвършенстват, независимо, че ти си приела всичките несъвършенства на другия. 

17. Помни, че най-несигурни са връзките, при които единият се колебае и се лашка от едно мнение на друго. Значи, пак не си ти, а и заслужаваш повече - да те изберат каквато си категорично. Помни това правило и за себе си - ако се колебаеш за даден човек, то той не е твоят човек. 

18. Не прави компромиси със себе си. Още повече жертви в името на друг. Човек, който си заслужава няма да те кара или поставя в сценарий с компромиси и жертви за теб.

19. Не прибързвай с преценките си. За да прецениш даден човек като подходящ за теб ти трябва време. Понякога се случва след година-две връзка. Някои съвпадения се откриват по-късно, някои несъвпадения и разминавания също. Трябва да знаеш, че задължително условие да се получи е споделянето - споделянето на време, споделянето на внимание, споделянето чрез общуване, споделянето на еднакви физически усещания. Това, което е показател, за бъдеще на връзката, са еднаквите ценности.

20. Обидят ли те. Изясни. Изискай друго отношение. Но бъди готова да си тръгнеш, ако обидата е съзнателна. Ние, момичетата, сме обидчиви, понякога и момчетата - ето защо прибързаността ще навреди, понякога грешката е в нашите интерпретации и това трябва да се изясни.

21. Грубото отношение трябва да се коригира. Понякога се дължи на възприети грешни модели. Изясни. Изискай. Ако не се получи, си тръгни.

22. Не допускай да се превръщаш в гниеща ябълка, застанала до загнила такава. Това е предателство спрямо теб самата. Излез от тази конфигурация, дръж на своите ценности и възприятия, на твоя избор каква да бъдеш. Ако се променяш в лоша посока, колкото и да обичаш този човек, колкото и "печен" и "добра партия" да е той, той не е твоят човек и ти заслужаваш точния за теб.

23. Помни, че каквато е връзката ти с любимия ти човек - такива ще са децата ти!

24. Знай, че най-вярното усещане за правилния човек е, когато двама души се разгръщат един до друг.

25. Най-хубавото изживяване е, когато двама души растат заедно!

26. Потиснатостта - дали от другия, заради обстоятелствата или заради теб самата - обезличава и носи болести и допълнителни килограми. Предприемай действия и придобивай нови умения. Общувай. Запознавай се с нови хора.

27. Помни, че всяка криза те прави по-силна, но няма нищо по-красиво една жена да е нежна и крехка и именно затова си заслужава да се избира правилно!

28. И още нещо. Неприлични предложения под някаква форма може да получиш от всеки, включително и от шефове. Лично, съм преживяла три такива в младите си години. И трите пъти са били неочаквани, и не са били провокирани от мен - просто съм била млада и жизнена, себе си; те - доста по-възрастни. Първият път бе в икономическа криза, точно в началото на трудовия ми стаж. Толкова ме същиса, че ме уплаши и хвърли в депресия и ми трябваше много време, за да се изведа напред, въпреки че не е имало посегателство и директно излязох от фирмата. Това е и съветът ми, когато оценявате фирмата за неперспективна и въпросното лице е простак, дори и в любезна форма. Отивай си оттам, затваряш вратата и търсиш друга работа. Непременно сподели на родител. Обстоятелствата при мен бяха такива, че родителите ми бяха неадекватни и претоварени със собствените им емоционални проблеми, такава дистанция обаче ще ти отнеме време да се възстановиш от шока, затова сподели на възрастен и добронамерен към теб човек. При третия и втория път шефовете бяха достатъчно толерантни към отказа и това не повлия на отношението им към мен и работата ми, тоест имах спокойствието да продължа да работя. И в такива случаи за млада жена/момиче е добре да сподели на родител - необходима е стратегия за поведение в случай на неприятни ситуации. Помни, че не си ничия сексуална играчка или атракция, това не води до нищо добро - ти заслужаваш истинска връзка и нормални условия на работното място, където да разгръщаш способностите си и да се развиваш, изкарвайки средства за съществуването и мечтите си.

29. Има какво още да добавя в списъка. Ще допълвам с времето...

...

Склонността към насилие се познава

Много ми се иска в този блог да пиша само красиви неща. Но това е нереалистично. Това, което мога да пиша, е отражение на действителността или плод на въображението. Второто е безсмислено, ако не е подплатено с действителност, но метафорите са най-трудни, за тях се иска зрялост, почивка и много време, за да пресъздадеш и предадеш нещо във фигури...

Не знам дали времето ще ми стигне в този живот да изпълня това, но дори и то няма значение, животът е преди всичко, за да се живее.

В този блог ще има и грозни неща, каквито ни поднася животът, защото през него предавам света пречупен през моя поглед, светоусещания и душевност. 

Този пост е свързан с миналия, който трябваше да бъде логично прекъснат, но реално с този и вероятно със следващия са епизоди от едно.

Винаги съм искала да имам и момиче (каква коварна дума "винаги" - не я използвайте!). Искала съм момиче, като дете. Бог ме дари с два прекрасни сина със средно голяма разлика и аз не съжалявам, нито изпитвам липса на неизпълнения копнеж. Момичето иска нежност в отглеждането и специфична грижовност. При момчетата дори майчиното поведение трябва да е различно - майката трябва да прилича на веща жена, която успешно управлява летяща метла, облечена в скъп чорапогащник, прилична рокля и обувки на средно високи стабилни токове. 

Момичето иска да му вчешеш косичката, да сложиш шарена шнолка и изгладил внимателно пъстра рокличка, да бъдеш мила и нежна, за да ѝ предадеш цялата изтънченост на женската красота и поведение. Нещо, което аз не получих или съм получила в много оскъдна степен, но не разбирайте, че не ценя майка си или баща си, напротив - моята майка е най-добрата майка на света и не бих я сменила със сто вселени; моят баща си е моят баща и аз си го обичам, въпреки липсващото му присъствие. 

Много е важно, когато имаме дъщеря да успеем да я приучим на някои умения - как да се предпазва от неадекватни партньорства, набези и насилие, не просто да ѝ казваме, как да избира своите партньори.

Мен никой не ме научи как да се защитавам. Напротив, имаше дори изкривявания в "преподаването-предаването", които вредяха. Накратко казано, отне ми доста време, за да изчистя ниското самочувствие на родителите си, грешките и липсите в тази част на възпитанието ми. Факт е, че на своя страна имах два фактора, които явно ме предпазваха от трагичното - трезвите преценки и ръстът - все пак когато си често толкова висока колкото момчето трудно някой би се осмелил да те удари, а и това е качество, което при подобни персони е поне два пъти премерено. Това обаче съвсем не значи, че съм била и съм застрахована от подобно отношение.

Най-тежките и силните удари са неочакваните. Те обикновено идват от хора, които обичаш или поне с които си. Там ръстът няма значение - силата извира толкова бързо от вътре, че нямаш възможност да асимилираш какво ти се случва.

Не, не съм удряна. Или поне не така.

Но дълго време имаше вдлъбнатина на входната ни врата в жилището, в което живеехме в младежките ми години. Вярно е, че предизвиках ситуацията, вярно е, че бях права и трябваше да има съобразяване, вярно е, че никое поведение не е оправадание за провокация към насилие.

Вратата се затвори. Може би няма да е излишно да спомена, че същият човек бе направил вдлъбнатина и на врата у дома си и един път бе посинил майка си...

Когато завесите паднат

 Пред мен в трамвая един срещу друг седяха мъж и жена. Не знам дали бяха съпрузи или двойка, със сигурност се познаваха и движеха заедно отдавно. На около 55-годишна възраст.

Въпреки възрастта лицето на жената изглеждаше миловидно и привлекателно, каквото може да бъде за жена на тази възраст. Не беше отпусната, косата бе боядисана, имаше лек грим. Единственият недостатък на който можеха да се спре бързият поглед вероятно беше леко, леко!, закръгленият вид, който спохожда в голям процент дамите след 55 - проклетата менопауза!

Мъжът си беше типичният около 55 годишен. На вид вече хванал пътеката към сенилността, но държащ се.

Мила двойка? Не, несъмнено.

От тази мила двойка чух един от най-неприятните разговори. И не защото съм искала, просто се държах за дръжката на седалката на мъжа в претъпкания трамвай на път за работа рано сутринта.

"Стига с тия банички!"

"Една жена трябва да се грижи за това, което яде, за да бъде по-секси."

Излишно е да казвам, че лицето на жената посърна. Тя нищо не отговори. Какво би могъл да отговори един запазващ интелигентността си човек в трамвая. Аз най-вероятно бих забила токчето си в крака му, без да му обръна внимание въобще повече. Разбира се, това е мисъл, едва ли бих го направила, или поне трябва да съм търпяла доста, за да ми избяга гневната реакция.

Ще ви предложа втора подобна сцена. Двойна. В операта съм. За мен храм на висшето. Не знам защо точно там трябваше да се сблъскам с други две реплики, отражение на низост.

Двойка, преминала 60-те. Мъжът, вече видим старчок (въобще няма да си пестя думите!) гледа клипчета на смартфона си. Просто пред очите ми са, на предния ред и да искам да избягам - не мога. Клипчето е меко казано пошло - някаква пищна жена върти задните си части и той се хили. Показва видеото на жената до себе си и тя свенливо отхвърля предложението.

"Защо? Гледай и ти да се научиш да го въртиш така".

На друга постановка. Събираме се, залата все още се пълни с хора. Близо до мен са седнали двама достолепни господа на към 80-те. В костюми. Но излъчващи леко миризма на урина (Не, няма да го спестя.) Знаете ли какво обсъдиха господата на глас, за да чуя при оперното пеене?! Че "циците" на изпълнителката били малки...

Завесата пада.

Врата

Този път аз няма да говоря.

Ще стоя безмълвна до края.

Ще следя с очи само твоето дишане

Ще целувам на ум страните ти.

Този път няма дума да кажа

Не ще си тръгна, колкото и да тежи

Ще чакам, ще чакам да го сториш ти

Въпреки че сърцето ми ти принадлежи.

Този път ще приема, че старостта

На вратата ми хлопа

Нямам свян, нямам и струни, които да ти подам

Знам, ти си за мене като ням.

Толкава лесно разгадах те

Разчоплих всяка скрита рана

Познах корена и огнището

Напипах и белега.

Като с острие ти харесва да режеш по мен

Все тая, нали съм никоя.

Хайде, давай, драскай до кръв

Моето сърце е по-силно от всякога.

Някой ден назад ще се върнеш

Ще потърсиш моите устни

Но нито те, нито ръцете ми

Ще бъдат близо до тебе.

Някой ден ще ми кажеш Сбогом

Предупреди ме и го знам

Дума няма да кажа, 

И стон не ще промълвя.

Ще се обърна и ще походя

По паважа на път за дома.

Краката ми ще забравят пътя до тебе

Сърцето пак ще намери ритъма свой

В мислите вероятно ще те изхвърля

И ще забравя вкуса ти.

Няма страшно. Ти бе един,

Аз пък - никоя

Какво от това

Само онзи от горе

Знае каква е истината била.

Този път вратата не ще се тресне

Ще я затвориш тихичко ти

Ще приемеш че никога нямало ме е,

Но не и кръвта ти.

Всяко тяло другото помни

И сто тела да са

Твоето знае

За кое е чувало арфа.

Този път думичка няма да кажа.

Аз сълзите си отдавна пропилях

Моето сърце ритъма не ще изгуби

Защото на гърба ми има криле!

Писмо до дядо Коледа. Любовта е съзнателен избор

Последните два-три дни срещам на няколко пъти една мисъл: Любовта е съзнателна.

При първата ми среща фразата ме замисли. Не помня чия е. Никога не съм разбирава любовта като съзнателен акт, а по-скоро като силно емоционално влечение към човек, когото да усещаш и да искаш да споделяш мигове. Това обаче е привличане. Не знам как е при вас, но при мен да срещна някого към когото да изпитам "химия" е толкова рядко. Знаем колко е трудно дори да има съвпадане на сходна емоция между двама души в интимен аспект. 

А тук говорим за съзнателност! Над интимността, над емоцията, над споделянето и разбирането на другия.

Това е мъжка реплика.

И безспорно истинска и вярна.

Може би мъжете могат да бъдат повече наясно, че емоцията е най-нестабилната основа, върху която можеш да стъпиш и градиш отношения, не че са застраховани от емоция, даже напротив, но при тях тя е кратка и мимолетна - те са ловци: целят се в плячката, улавят я, наслаждават се и не след дълго емоцията им минава също толкова бързо колкото се е смляла сърната в търбуха на хищник. (Малко коравосърдечно, но си е баш така, нали, жени и мъже?!) При жените не е съвсем така - при нас емоцията е свързана с отдаване, износване и с раздаване, емоциите се нашите тухлички, с които градим свят, кога по-сполучливо, кога като в тангото. Но именно тук се кореният страшното много разминавания и неразбирания между нас жените и тях мъжете: нашите женски светове са изградени от емоции, техните - всъщност, не от страсти, а от логика.

Факт е, че емоциите - влюбването е толкова нетрайно: учените са заключили, че чувството ни държи 3 години и съм сигурна, че ако всеки за себе си направи равносметка на връзките си би потвърдил, че там където тя е била основана на емоцията е просъществувала 3 години. И тук, нямаме пол.

Съзнателността без емоция обаче с право можем да е наречем бездушна и безчувствена.

Съзнателно аз мога да избера да те обичам - несъмнено. Тоест да се привържа към теб. Мога да избера да те обичам и без да има стихията помежду ни, но тогава някак връзката става далеч по-трудна да я крепиш и развиваш, а привързаността не запълва дупки, нито е гаранция за възникване на любов, тя просто дава комфорт. Подобна връзка по-скоро може да бъде договор, приятелство, но не и интимна връзка. Стихията споява. Липсата ѝ отчуждава. 

Животът не ми е поднесъл случай, в който емоционалното влечение да се е съчетало със съзнателния избор да се дариш на този човек, по-скоро е било обратното, въпреки силната емоция съзнателно съм избирала да не бъда с даден човек. Независимо дали е имало споделяне на чувства, сами по себе си, тези връзки са били неперспективни и обречени и това е било съзнавано от мен. 

Възхищавам се на двойките, които са успели да се намерят и са съчетали огъня и земята в тях, за да създадат нещо красиво. Тези връзки са доживот. Вярвам. 

Пожелавам си го! В този живот. Колкото и да е късно ;)

Какво различава добронамереността от наивността?

Добронамерен. Доброжелателен. Открит. Честен. Искрен. Отворен.

Как възприемате тези качества? Като положителни или отрицателни.

Със сигурност, ги търсим у другите и се радваме, когато насреща имаме такъв човек.

Но що се отнася до собственото ни поведение? Колко струва да бъдеш добронамерен, доброжелателен, открит, отворен... Много, нали?! 

Стойността на качеството се губи, когато то не е оценено от другия, когато човекът срещу теб не отговаря със същото или ти предлага друго за тях. Тогава всички тези положителни качества се разбират, тълкуват, интерпретират като наивен, не достатъчно умен...

Къде се границите между открит и добронамерен и наивен?

Във вярата, надеждата...

Чудно е как толкова положителни черти могат да дават негативен оттенък...

Добронамереният и открит човек обаче се отличава по един съществен признак - в съзнателността. Наивният не е съзнателен, той сляпо вярва, ирационален е, не си прави изводи от ситуации, повтаря едни и същи грешки. 

Днес е много трудно да запазиш качества като добронамереност и откритост, защото те обикновено те правят плячка за хора, които по една или друга причина се възползват или нехаят в отношенията си към теб.

Няма как да бъдеш добронамерен за всеки и във всичко, трябва да се спазват някакви граници, за да не се събудиш ограбен и лишен от енергия. Добронамереността трябва да е премерена, защото може да горчи, когато е нежелана от другия, защото може да те изроди, там където е недооценена, защото наистина си заслужава да я отдаваме за хора, които по един или друг начин са ни скъпи и ценим - енергията ни в края на краищата не е безгранична и ако се раздаваме без филтър няма да ни стигне точно за най-скъпите ни същества, и дейности.

Моята откритост често е била по-голям филтър за хората около мен, колкото съзнателната ми преценка за тях, разбирането и приемането им. При мен дистанциите падат бързо и това не го правя самоцелно, просто е част от мен. Понякога това се тълкува като липса на характер, което е свързано с опит за прекрачване на граници отсреща.

Аз съм гъвкава, обикновено виждам няколко алтернативни пътища за постигане на едно и също, което ми позволява да възприемам начина на хората и да давам свобода на изпълнение, когато се касае за делови отношения. Но съм неотстъпчива по отношение на крайната цел, резултата и още повече придържането към ценността. А днес ценностите липсват, те са размити и именно в това се разминаваме и изненадвам неприятно някои, които не си дават сметка за границата и силата да държиш на нея.

Съхранявайте ценното у себе си. Не се давайте (предавайте)!

За безусловната любов

Изпитвали ли сте я? Нея, безусловната любов.

Аз вероятно мъничко да.

Усещането е великолепно. Усещаш как чувството извира дълбоко от теб. Сърцето, разумът и дори духът ти са в синхрон. Знаеш че искаш. Знаеш колко дълбоко искаш. Тоест обичаш. И същевременно чувството е всеобхватно.

Няма нищо общо с усещане за собственост върху човека, няма нищо общо с обсебването или телесното. Не се лъжете - искаш всичко, и докосването, и духовното. Но не можеш да ограничиш.

Чувстваш се толкова свободен да обичаш, че не биха могли да те ограничат никакви обстоятелства, разстояние, език, други хора. Не изпитваш неудобство дали някой друг е до него - просто си толкова уверен, че си. Не изпитваш никакво неудобство дори от това, че може да има човек до теб - просто това е истина. 

Не ти пречи свободата на другия. Напротив, радваш ѝ се.

Не ти пречи да го видиш в каквато и да била конфигурация, която в други случаи би те взривила.

Истински странно усещане.

Това мога да изпитвам само към един човек. (Съм изпитвала само към един човек и продължава да е така.)

Но има уловка.

Не ми вярвайте съвсем. Нека си оставим процент за валидиране.

Трябва да поставя нещата в реалното, да изпитам верността на усещането.

А е толкова трудно да направиш първата крачка и да го заявиш...

Хайде, похвалете се, че ви се е случило наяве!

За трезва преценка

Точно навреме, както винаги. Все едно разговаряме, водим диалог.

Много важно условие, за да си дадеш точна преценка къде си, какво си постигнал, накъде да продължиш, дали си заслужава, дали има пасване между реалност, посоки, кроежи и копнежи, да ли го заслужаваш и какво заслужаваш, дали е истина или илюзия. Бързо отрезвява или доказва верността на усета ти и съжденията ти. 

Обикновено не ми е необходимо, когато трябва да преценя околното, но е много полезно да видиш себе си в "пейзажа".

За хора склонни да се подценяват и имащи ниска оценка за себе си, за хора в тревожно състояние, да погледнеш нещата от друг ъгъл, е безценно умение. 

Поглеждайки от друга перспектива, сменяйте и фокуса, когато се касае за отношения и ситуации с други хора, на които се държи. Точно сега ще се опитам да го упражня, тъй като фокусът върху ситуацията, върху мен се получават лесно, но другото все още не бях пробвала ;)

 

Понякога да се успиш е най-хубавото нещо, което може да ти се случи

Понякога да се успиш и да се объркат всичките ти планове за деня е най-хубавото нещо, което може да ти се случи. В друг случай това би било катастрофа, хаос, лошо настроение. Но не, събуждам се щастлива, подюрвам детето към училището и то някак си без наличие на обичайната му съпротива към всичко, тръгва с мен, гальовно, меко и добро. Едвам се движа по улицата, тялото ми още не се е събудило и съм като скована кобила. Какво да правиш, възрастта си взима своето, но тичам все още като такава, на която животът и тепърва предстои. Странно разминаване, лошо разминаване, божествено разминаване, защото не ти дава възможност да се смачкаш от собствените мисли, които ти тежат за сметки, битие и човешки разминавания.

Извинявам се на учителката, на детето съм обещала да го взема по-рано, защото едно успиване носи верижна реакция и обядът му не е приготвен, а то не бива да плаща за това, че вечерта сънят те е повалил като чук и не си успял да го приготвиш.

Тичам на връщане към дома. Хоумофис сме отдавна, но и съм в отпуск. Имах стотици задачи за тези два дни, а вероятно ще свърша две и пак ще съм изостанала с графика и пак домът ми ще е смачкан от липса на грижа и детето няма да може да пее като чете.

Не мога да се измъчвам с тази недостатъчност, подсъзнанието ми отдавна е взело живота ми в свои ръце и ми диктува какво да правя и е правилно за мен и близките ми.

Тичам, усещам, че всяка моя фибра се е превърнала в едно желание и всяка моя клетка се превръща в неизлята още дума.

Този път аз мимоходом поглеждам шофьорите в колите, а не те мен, както се случва доста редовно за мое учудване.

Запомни, можеш да направиш щастливи другите, едва след като намериш щастието в себе си, но то не е свързано с комфорта и отпускането, трябва да ти пораснат криле, а моите са набъбнали. 

В целия ни житейски път търсим нашите си криле, с които да летим по улиците и те не са тези в представите ни, не са тези пренесени ни от родителите, нито преподадени ни от обществото, нямат нищо общо с амбициите ни и с другите.

Най-трудният път е пътят към себе си. Вероятно защото имаме множество лица и във всяка декада едно е това, което е силно и то иска да си си ти по различен начин - надграждаш се, запълваш се по различен начин, единственото условие е да продължиш да се обичаш и да осъзнаваш, когато се отклоняваш от себе си и превентираш извършването на някоя глупост, която би могла да те отклони още повече от теб.

Мислите ми летят толкова бързо, че не смогвам да ги изпиша, а аз пиша бързо като секретарка на мастит соц. шеф и този път нервната ми система тропа по клавишите, без да оплита пръстите ми по тях и да разменя букви и срички, но се появява усещане за мускулна треска от напрежението в ръцете ми за постигане на бързината. Да, навярно в някое други измерение бих могла да съм идеалния пилот на космически свръхзуков самолет, тази концентрация я мога и мога да я задържа по-дълго от други, но тя те изсмуква ужасно много и после се превръщаш просто в "чувал вода".

Стигнала съм до ядката на себе си. Усещам как я галя с ръце, така както пръстта навлиза в костилката, за да предразположи в топлината образувала се от снежния покров зараждането на нов живот от съня.

Но с това идва и една друга истина.

Опасявам се, че като човек открие до такава степен себе си, пътят му тук свършва и бива запратен другаде, за да наваксва с това, с което на тази земя не е успял да стори.

Вероятно ще дам отново назад.

Не съм готова за толкова още много открития, предпочитам все още предимно да правя, да се изразявам, да използвам това тленно тяло, защото другото не би могло да докосва клавишите и да предизвиква този взрив на ендорфини и извор на думи, които реално дори губят очертанията си, когато съм във вихъра си.

Ние сме слово.

Ние сме код, в който е заложена някаква мисия, но разгръщането му зависи само от нас. И не, не всичко е предначертано, защото дори и в математиката нещата са твърде сложни, за да бъдат така опростени в живота.

Наум целувам любимия си човек, пращам всичкото си аз на сродната си душа, която така и не ме разкри, като вихър се връщам към едното и другото дете, прегръщам ги по различен начин и връщам формата си на уморена 40+ годишна жена за отмятане на делничните задачи.

Усмихвам се.

Преди всичко обичам.

Обичам. 

Обичам първо себе си.

И за да получиш мир в душата си, то е първото условие, което трябва да постигнеш.

Чули ме, птицо! На всекиго на този свят не му стига нещо много съкровено, но това не значи, че си лишен от сили да го постигнеш и трябва да си поставиш за цел как да го постигнеш по реалистичен начин близък до теб. Траекториите на желанието ти и вършеното от теб не трябва да се разминават, защото когато едната изключва другата, това постигане няма как да се случи.

Първо бъди честен със себе си, птицо!

А аз сядам да пиша, може и да рисувам, може и да се гоня с детето, мога пък и да развия слуха си. Мога. Беше и една песен на Ирина Флорин ;), но нейната е остаряла за мен и вече не е моята :) Аз вибрирам друга.

Това, което обичаш, те убива

От 22 години се грижа за потребностите на другите. Не бих могла да кажа, че преди това моите потребности са били пак мой приоритет. По-скоро животът е бил изграден и ръководен от "трябва" и в него е имало много малко периоди, моменти, в които съм се радвала... на себе си.

Тъжно.

Не. 

Това е животът. :)

Днес имам работата, която обичам и децата, които винаги съм искала в съзнателния си живот. Трябва да призная, че не съм от добрите майки. Бих искала да съм постоянно зарадена с енергия, усмихната и креативна в общуването с децата, но не ми се получава, въпреки усилията, влагани от мен в ежедневието.

Въпреки че много обичам работата си и тя пасва на моето "икигай", реално можех да постигна много повече. Въпреки че обичам децата си, съзнавам, че им давам далеч по-малко от това, което бих могла. Разкъсването между двете полета: на родител и работещ някак те оставя на едно посредствено ниво, което лично за мен няма как да бъде замаскирано в удовлетворение.

Но няма никакви гаранции, че желаното щеше да бъде постигнато без едното или другото. Най-скъпото ти те мотивира вътрешно.

Но и те уморява, когато си сам.

За себе си зная отговора за постигането на щастливо излъчване в тази конструкция - истината е, че споделянето може да те завърши. И децата не са тези, които можеш да въвлечеш в своя интимен свят, защото те принадлежат на друго време, на друго измерение и са птиците, които трябва да пуснеш от гнездото си, а не да обвържеш с връзки, които биха могли да ги осакатят.

Балансът дава решение. Разпускането, развлечението и разнообразието, но те са условието, обстоятелствата, а не същината на щастието. Да, човекът е социално животно и той има потребност да изпитва топлината на друго близко човешко същество. 

А теб какво те убива?

Это очень странно...

Это очень странно как моя мысль протекает по русский. Русский язык не мой матерный язык, но об этом нужно мне подумать больше. (Мои пальцы учатся сейчас нажимать кнопки на "ы" и "э" - это так странно тоже, как буд-то я учусь снова писать на клавиатуру по системе. Знаю это даст моему мозгу новую силу. Извините за ошибки. Они легко и быстро будут очищены при подходящем стимуле. Я научила что ошибки не так страшны, они дают возможность идти дальше!)

Однажды моя учительница английского языка спросила меня - а ты как чувствуешь русский язык как матерный или второй. Я сразу ответила что он не матерный. Но мой ответь взбился в мой мозг. Это не правда. У меня есть гены русского языка. Дальние. Старая бабушка была русской - только она, только одна старая бабушка. В семье никогда не говорили по русский, говорят она тоже в жизнь своей забыла этот язык. Но это не так просто. Есть женщина, которая повлияла чутье языка в моем раннeм детстве. Я вспоминаю как она пела мне песенки и говорила по русский. Мне было год с половины и так до два. Неверно что у нас есть вспоминания с два и половины года, как ученые разъяснили. У нас такие и раньше, но вспоминаем когда что-то было сопровождаемо со стрессом. Я помню как искала ее, когда она уехала и за то и я могу вспомнить остальное.

Почему пишу я это? Не странно ли так, с ошибками и усилием. Усилие мало.

Я вспомнила о моем двоюродного брата. И в уме начала говорит ему. По русский.

Условия жизни моей были такие что я все таки учила русский и говорила по русский. У меня есть грамматическая база, я конечно забыла ее, но жизнь странная и все может от раз вспыхнуть.

Мое бессознание пошло далее и продолжило думать по русский. Говорила себе этом языком. Вероятно и мои мозговые зоны по разному оформлены за то что мне кажется мои матерные языка два - это много определяет основу твоих когнитивных умениях, я не как большинство остальных, это трудно когда надо учиться по программу для не-билингвы. Очень странно то что google мне так услужлив и дает мне список фраз по русский вместо на болгарский, я думаю машины уже читают наши мысли ;) 

Я говорила брату, после мне собой и начались так спонтанно вскакивать мысли, персонажи и заряд книги. Это странно. У меня заголовок появился - а если я успею написать мою первую книгу по русский, это так занятно!

Ведьма.

Это мой заголовок.

История будет трудна. Тяжелая.

У меня надо построит сюжет.

И чувствую что это будет легко.

Паника на средна възраст. Пред-предпоследна криза

 Очаквайте скоро :)

Благодаря за разбирането, че публикувам заглавие без текст. Идеята ме взриви спонтанно тази сутрин. Ако не публикувам заглавието сега явно, текстът може да остане ненаписан, а не искам. Този текст трябва да го има! И това ще ме задължи да дам на себе си своето!

При мен се оформиха ясно две стъпки, които трябва много съзнателно да планирам. Тук нямам предвид основната, която трябва вече да започна и ме изгаря отвътре. Животът налага обаче да подредиш и ежедневието прагматично. Аз съм щастлив човек.

Раздрусването ми през последната година дължа на един човек. Не, не го е направил съзнателно, нито за мен. Това е от мен. Преживяванията са мои. Но съм благодарна. Аз рядко попадам на хора, които могат да ме разтърсят. Вероятно в това се изразяват и кармичните срещи/връзки. Кармичните срещи и връзки винаги са нещастни в битието. Но за един писателски дух те са извор!

Благодаря ти, Христо!

Внимавайте връзките състаряват

Знаете ли, че има външен индикатор за качеството на една връзка между двама души? Направило ли ви е впечатление, че след като се съберат двама души наддават на килограми... Шегувам се! Въпреки че напълняването, особено с течение на времето при двама семейни е често явление, но в никакъв случай не задължително - все пак има не малко случаи, когато двамата се вталяват.

Думата ми сега е за разминаването във външните белези при двамата партньори. Събират се двама души и след време единият напълнява, или залинява, или губи свежестта си, погрознява, някак бързо се състарява. Докато при другия този процес не се наблюдава, напротив той цъфти, изглежда добре, със самочувствие, любимец е в компания или на работното място...

Е, повече от показателно е, че единият страда в тези отношения, те са непълноценни за него, възможно е да са токсични или дори опасни...

Преди много години един от шефовете ми, който беше свидетел на събирането ми с най-дългогодишния ми партньор, без притеснение като мъж, обичащ жените директно ми каза: "Ти спря да се усмихваш. Сериозно се замисли за тази връзка." Отхвърлих репликата, запратена в кошче с етикета "наглост", но я помня до ден днешен. Шефът ми не ме познаваше твърде много. За мен тогава работата беше лесна, което и бе една от причините за постоянно ведрото ми настроение, широка усмивка, звънък глас и закачливо поведение. НО аз добре си се знаех - меланхолична, амбициозна, мрачна, упорита, сериозна, критична... Почти пълен антипод на представата, която бях създала за себе си. Трябва да уточня, че не бе нарочно. Тази АЗ просто си е част от безоблачната мен ;), но далеч не най-тачената от самата мен. Признавам, че съм я "викала" и повече ми е помагала в трудни за мен периоди, когато е трябвало да превъзмогна някаква силна болка, за която не съм намерила някакво рамо за миг до себе си. Тя е и таза, която могат да видят хора, спечелили сърцето ми и дали ми свобода, с които споделяме някакви красиви моменти и нямам предвид само интимни.

Подобно явление го има и у други. Възможно е много по-често да се намира при жените, отколкото при мъжете. Те обикновено замаскират трудните си периоди със сдържаност и недостъпност или суровост и деспотичност, възможно е и с алкохолизъм, разбира се.

Не искам в момента да навлизам в дълбокото по темата.

Само искам да загатна, че ако една жена погрознява или бързо се състарява в една връзка, като изключим вариантите за заболяване, проблеми на работното мястото, с деца или други близки, е да не е щастлива във връзката си и партньорът ѝ да упражнява волно или неволно вредно влияние върху нея.

Независимо дали сте жена или мъж, избирайте си партньори, при които не остарявате и се радвате на добро самочувствие! Гледайте се в огледалото. И не отхвъляйте напълно репликите на доброжелателни хора около вас, ако маркират негативна промяна в излъчването ви.

Как прогледах футбол? ;)

Аз съм от жените, които не гледат футбол. Първо, като жена, натоварена с куп ангажименти - служебни и домашни, нямам време, което да заделя за неща, които искам да правя, какво остава за губене на време, каквото е за мен реално гледането на футбол - моля, феновете му да ме извинят. Футболът е създаден за мъжката аудитория. Няма лошо. Трябва да го има.

Стигала съм до положение, в което, буквално, да мразя футбола. Защо?!

Всъщност, виновно е пренебрежението, не самият футбол. Гледането на футболен мач е свързано с мъж, и по-точно човек, с който споделяме по-свободно или по-сериозно времето си. Не всички мъже гледат футбол, но те са по-скоро изключение. Моят баща например не гледаше футбол - когато беше у дома той четеше научна-фантастика, нещо, в което го "наследих" още от 12-годишна. Големият ми син също не е по футбола, предпочита баскетбол и познава едва ли не кътните зъби на световни имена, разказва ми любопитни неща. За малкия е рано да се говори.

Признавам си, че имам грях. Забраних гледането на футбол. Забраних го на вечеря. Въобще, забраних гледането на телевизия по време на вечеря. И до ден днешен смятам, че последното е най-правилното действие, ако държим на семейната общност. Кога се виждаме с близките си - реално само вечерно време след като се приберем и вечерната трапеза е единственият един час, в който можем да споделим случилото се и обменим мисли. Без това - няма семейство. Не се създават отношения, няма връзка между членовете на семейството, появява се отчуждение. Когато пропускаме семейните беседи в един момент след години можем да се изнедаме, че сме отгледали чужд човек или не познаваме този, с кого сме избрали да делим постеля...

И все пак, футболът не е виновен!

А липсата на време за другия. Разговорът с другия, вниманието към любимия човек, това, че човекът срещу вас не е изпаднал от делничния ви график, при положение, че ги има, футболът няма да е страшилище, което ви отнема любимия човек в малкото време, за което сте вкъщи. Напротив, даже е сладко да поседиш и да погледаш как топката бяга по екрана с любимия човек, с който обменяте някакви реплики и полувремето е ваше.

Така че "Спри да гледаш този футбол!" - е грешната реплика. Налага се разговор в подходящо време, в което да се обърне внимание, че се чувстваме пренебрегнати. В края на краищата идеята да живеем заедно с друг не е, за да се превърнем в даденост и поддържането на живеца във връзката е игра за двама. Само за двама, не като във футбола с два отбора мъже!

Този проблем, обаче няма да се реши, ако връзката е непълноценна. И нищо. Това е добър показател да започваме да се ориентираме и предприемем някакви действия в една или друга посока. Затова няма как да ни е виновен футболът. Даже обратното, казват, че футболът е създаден, за да връща тонуса в семейното ложе. Пробвайте! Погледайте малко вместо да отидете на маникюр при следващия мач ;)

Решения под емоция - колко верни са?

Знаете ли колко емоции има? 

Радост, тъга, гняв, омраза, отвращение, страх, изненада, презрение... гордост, срам, смущение,  вълнение...

Основните са 6-7. По Пол Екман, а аз този учен го уважавам.

Два въпроса мога да поставя оттук.

Като положителна можем да определим само една. Значи ли, че тя е толкова рядка и животът ни в голяма степен е наситен повече с негативни емоции? Как с една радост можем да балансираме останалите?

Второ, можете ли ясно да разпознавате, извън радостта, останалите 4 основни емоции у другите? А у себе си?

Тук не е споменато отчаянието. Макар че вероятното мястото му е другаде, то е по-скоро липса на емоции и изтощение. Но отчаянието, въпреки че по-скоро е свързано с отпуснато лице без мимика, се познава по очите, стойката на тялото, походката, поведението, отчасти говора и изразяването - само отчасти, защото вербално можем да замаскираме състоянието си или можем просто да мълчим.

Умни хора са казали: Не обещавай, когато се чувстваш щастлив, не приемай, когато си тъжен (отчаян) и не взимай решение в състояние на гняв. 

На мен рядко ми се случва да обещавам, по принцип. За мен това е свързано с ангажимент и дадена дума, която спазвам в много висок процент - все пак винаги има и малка вероятност нещата да не се случат, въпреки добрите ни намерения и изрядни планове, защото животът не е проста математическа схема. В този смисъл при мен е почти невъзможно да се случи вариантът да обещая някому нещо, дори като съм щастлива, но съм усещала този естествен порив и съм наблюдава това състояне от себе - носи своите капани. При част от хората обаче това не е така, доколкото ми показва скромният ми житейски опит и често затова се получават подвеждания, разминавания, нереалистични очаквания, които понякога залагаме самите ние.

Омразата, още повече презрението, също са ми нехарактерни, за да ги разглеждам.

Отвращението категорично налага крайност в решенията ни и логично е да се смята, че това е нормално. Нека се доверим все пак на инстинктите си, стига да не сме си направили прибързани грешни заключения, което също е срещана човешка черта.

Изненадата е свързана с нещо неочаквано и/или разминаване между представите ни, очакванията и реалността. Изненадата е малко по-комплексно явление, защото върви и с друга емоция - и тя е или радостна, или каква?...

Изненадата е хубаво състояние. Трудно ми е за себе си да я определям като емоция. Тя те кара да се замислиш и да си направиш равносметка, много повече от останалите емоции. Състоянието, в което сме при изненада дава и повече възможност бързо да обмислим нещата трезво, стига да не "замръзнем" прекалено.

За мен тя е рядка. Мен трудно ме изненадва нещо. Но се случва, разбира се. В хубавия аспект ми се е случвала наистина много рядко. Що се отнася до негативния ѝ аспект, макар и по-чест от първия, също е рядък при мен - вероятно, защото подхождам към живота, хората и нещата по-отворено, не натоварвам предварително с предположения, не пренасям стар опит - за добро или лошо запазила съм детското отношение към нещата от живота (Другата "детска" емоция е страхът - кога има страх: при неизвестното, не съвсем. Страх има заради негативен опитен и пренасянето му при среща с непознатото). Факт е страдала съм от погрешни очаквания, но в тези случаи е минало време, имало калоборация, в която по-скоро другият човек е направил друг избор за себе си, което, в края на краищата, е право на всеки или пък е свързано с интелект, понякога и с липса на интерес, което, ако е така е ясен показател. Този избор, обаче трябва да е изразен по правилен начин. Ето тук вече човеците имаме много какво да желаем и да работим върху себе си. Или да наблюдаваме и правим изводи за себе си. Само изводи, защото човек може да се променя само вътрешно, а не от другите - другите, събитията, условията могат да бъдат само фактор за вътрешното изграждане и ако си мислим, че можем да променим даден човек, то значи, че нещо в самите нас не е наред.

Какво да кажем обаче за действията в състояние на тъга или отчаяние? Пазете се от това. В подобно състояние, човек е много склонен да направи тежки компромиси спрямо себе си, което ще го отведе в задънена улица. По-добре е първо душата да се излекува, да отгледаме отново сили у себе си, вместо да се хващаме като удавник за някаква сламка и чакаме някой да ни измъкне. Лошото е, че излекуването на душата отнема време и изиква правилните инструменти, за да се постигне качествен "ремонт". Тук има много какво да уча и съм далеч от ниво да споделям познание.

Не мога да кажа, че най-грешните решения правим в състояние на гняв, в яда си. Гневът не е емоция, която изниква изведнъж. На нея ѝ трябва време и тя е свързана с натрупване. Свързана е или с грешен начин на живот, или с липса на търпение, упорство или други необходими умения за постигане на желана цел, но и с разминаване между очаквания, залагане и реалност, понякога е свързана и с грешна, неблагоприятна среда. Да, има разочарование. Да, има непримиримост. Да, има сила (с която трябва да се внимава!). Има ли гняв значи нещо не е наред. Вероятно е и да има някаква несправедливост спрямо теб. Но има ли гняв има и сила един проблем да се реши по един или друг начин правилно за теб.

За мен е грешно да упрекваме всяко решение и избор под гняв като емоционално взето решение и го поставяме под негативен знаменател. Не, не е така. Напротив - дайте си сметка за наличието на гнева, опитайте се да анализирате причините, факторите и условията, защото може би има някакво нередно, неприемливо отношение към вас. Изяснето го. Изберете. Вземете решение, но не веднага, не в състояние на отчаяние или раздразнение, които присъства в гнева, а след ден-два. Но не подминавайте тази емоция и усещания, защото в противен случай коренът на проблема би могъл да ви погуби - гневът ще зачести, ще се отрази на поведението, мисленето, излъчването ви... Не си заслужава. И не се залъгвайте, че ще ви мине. В края на краищата не се знае и какво човек печели, когато губи, нали, а понякога се случа да упорстваме и влагаме усилия там, където, накратно "няма да ни се отвори вратата".

Така че препоръката на психолози и психотерапевти е вярна. Брой до десет. Успокой ритъма на сърцето. Обмисли нещата. Но задължително вземи решение, което е в твой личен интерес.

Именно тук идвай и най-трудното - преценката на интереса, защото когато се отнася до хора той няма как да еднолинеен. Пример: аз искам да бъда с този човек, но споделеното време с него е трагедия, малко хиперболизирано, но за да е по-ясно към момента. Личният интерес тук трябва да се съобрази с по-примитивен критерий - оцеляването. Няма ли сън заради безпокойство, негативни преживявания - то вече е разклатено. За собственото си оцеляване отговорност носим преди всичко ние самите.

Логично се появява нова тема за разговор, нали?! Как да преценяваме вярно интересите си :)

Поздрави

Чувството беше толкова хубаво.

И беше вярно.

Сега трябва да го затворя.

Иначе ще ме съсипе :)

Двупосочността е важна.

Сега от значение е трансформацията на отношението.

Тук би могло да се роди едно безценно приятелство.

Колкото и психопатично да стои,

Но обстоятелствата и желанията понякога ограничават.

Приятелството ще е за цял живот.

Истина е, че каквито и да са отношенията - те се градят от двете страни, не само от единия.

Ще отвържа лудостта си

Ще отвържа лудостта си

Ще я пусна да тича като бясно куче

Стига е вила вътре във мене

Затворена яко между стоманени решетки.

Ще я пусна лудостта си

Нека другите да тормози

Защо тя да е в риза с дълги ръкави.

Тя е художник

Който обича цветовете

Да нанася от раз като шрих

Тя е като онзи композитор

който е загубил мъжествеността заради баща си

да бъде велик.

Тя е онази дивачка

С божури в главата

Която дори и тролей не я спира.

Ех, лудостта,

Тя е толкова сладка

Когато направо те споходи

А не изригне 

Твърде дълго търпяла

Ръждиви решетки.

Има само 3 причини да спра да пиша тук

 Има 3 причини, поради които мога да спра да пиша тук:

- да ме няма вече на този свят;

- да съм намерила своята сродна душа;

- да съм започнала да пиша.

Пожелайте ми вторите две :)

В ръцете ми е само последното ☼

Амин

Ако се влюбваш у някого несподелено, не спирай

Ако се влюбваш у някого несподелено,

Нека бъде човек, на който можеш да подариш душата си.

Опитай се да го докоснеш,

Ако е правилният човек,

Несъмнено тялото ти ще последва душата.

Ако се влюбваш несподелено у някого,

Нека бъде човек,

В който можеш да се огледаш.

Ако видиш себе си отразена,

Знай може би това е той.

Ако се влюбваш у някого несподелено,

Нека неговите интереси бъдат и твои - 

Не, не казвам да предадеш своите,

даже не бива,

Само знай че далеч по-щастлива

Би била дори и когато не държат в шепи твойто лице

да срещнеш душа, с която

Трептиш на една вълна.

Ако се влюбваш несподелено,

Не, не се отказвай.

Това е път, в който

Би могла да откриеш части от себе си.

Но знай

Истинският е този,

В който можеш да се огледаш

С най-доброто, което носиш в сърцето!

Ако си влюбена несподелено - 

това не е той!

...

Знаеш ли после какво от тази несподелена любов ще остане?

Твоите непредадени интереси

Чиято сила ще усилиш многократно.

Може би ти трябва съзнателност

Или перо

Или стих

А може би само чифт ролери

И алея във парк...

Или може би сцена

Камера

И хиляди цветове...

А пък може просто да търсиш

Рокля в която да покажеш

как се движи всяка фибра на твоята плът...

Трябва все някога да оседлаеш 

Своя стар копнеж

И да си позволиш прегръдка

И допир.

Така вихърът, мойто момиче,

е управляем - водиш го ти,

Подчини го и

Бъди!

Неродено момиче

Грешно ли е да призная, че се изморих.

Изморих се от стотиците дни, които се сливат в еднообразие

Уморих се да търся мостове

Уморих се да протягам ръка

Уморих се да нося дълга си

Уморих се да срещам празни очи.

Не,

Не, не си мисли че се предавам,

Но се уморих и да се боря,

И дърпам, и тичам, и галопирам, и жонглирам - 

аз съм идеална в това.

Щеше ми се да бъда по-идеална за себе си

Да можеше да се кича с цветя

На играта на вятъра.

Да, бих искала да бъда по своему волна

Хем, тичаща,

хем държаща хвърчило.

Небето е мое, не лъжи се,

И слънцето се отразява във мен

През нощта съм сова,

През деня - пчела.

Но има част от мен

Най-красивата

Тази със дебелата плитка

Пременена с бяла риза

С ръчноушита шевица - 

Тя е затворена в клетка

Някъде 

Там

Надълбоко вътре във мен

Зад черупката

В ядката

В зародиша на ядката...

Милиони вселени 

Стоят между мене

И нея.

А би било толкова лесно да разцъфне

Трябва ѝ само

Само...

Само...

Малко среда.

Всъщност,

И споделена целувка.

Грешно ли е да си призная,

Че се уморих.

Вече усещам 

Как дните

Които остават

Са малко...

А момичето вътре

Все е във възраст една

Неродено момиче

Златно момиче

Играещо си с ябълка една...

П.С.

Бил жаден юнакът и извадил едната ябълка, от дадените му от слънчовата майка. От нея се появила неродена мома. Но тъй като нямал вода, тя изчезнала. Разквасил си малко устата. Усетил вкуса. Дошло време, когато пак по пътя си зажаднял и тогава извадил втората ябълка. И втората неродена мома загубил. За третата - бил готов, стоял до кладенец и подал жива вода. И неземната красавица останала с него...

Приказки...

Само приказки...

А колко знание има в тях...

Вече имам всички образи пълнокръвни ☼

Репликата, която дава отговор веднага

Трябваше да стана на 100 години, за да осъзная Ерих Фромовата фраза "Да имаш или да бъдеш" из корен. Нали знаете - трябва ни ситуация, за да приземим, заземим, припознаем, осъзнаем истински, дори мисъл, върху която сме разсъждавали...

А е толкова просто?

И коварно едновременно.

Защото за секунда можеш да се разобличиш и ти самият какъв си?

Винаги съм искала деца, почти откакто се помня осъзнато. Или не съвсем. Винаги съм искала деца от една възраст, в която е нормално да мислиш за създаване на семейство.

Искам да имам деца. Ключово.

Но не си спомням да съм формулирала мисълта за себе си: "Искам да бъда майка"! "Искам да бъда родител".

Освен, когато бях на 8 и целият клас ми се смя на желанието да бъда космонавт и майка едновременно ;)

Какво определя един човек? 

Доста лесно всъщност може да разпознаем пасването си с някого, отговаряйки си на въпроса, какво е важно за отсрещния и за нас - да има или да бъде в привидно еднопосочни цели.

Искам да имам гадже.

Искам да имам жена.

Искам да имам съпруг.

А толкова рядко чуваме? Бога ми, един път не съм чула някой да каже:

Искам да бъда съпруг/а.

Искам да бъда човекът до теб.

Така казани репликите много променят смисъла, нали?

Издълбоко. Всеобхватно.

Те са като принадлежност, даряване, отдаване...

Реплики като тези дават отговори веднага...

Запитайте се!

П.С.

И така, защо пишеш книги - за да бъдеш писател или за да имаш..., защо правиш музика - за да бъдеш или да имаш почитатели, слава, известност? 

Кои остават във вечността? Кои се помнят?

Водата в реката е или черна или в друг цвят...

Когато избираш хората не означава, че ги имаш; когато избираш да бъдеш до тях - всъщност, само тогава можеш да ги имаш ;) Вероятността е 50%.

И мен никой не ме е учил да бъда, дори да имам не ме учиха...