Предателството...

Преди години се боях от предателствата. Да не спомена, доскоро.
Късах връзки, щом се усъмня, че нещата не вървят. Отивах си, преди да ми кажат "Не те искам повече". Не изчаквах дори да се формират мислите, камо ли да се изрекат думите.
Може би, защото от малко дете съм добър наблюдател. Добър слушател. И притежавам аналитичен ум, което казвам, не за да се изтъкна, а за да обясня сама на себе си за пореден път способността да предвиждам, прогнозирам.
А може би, защото винаги ме е било страх...
Всъщност, едното е обратната страна на другото и за спойката и разбирането им трябва трети елемент.

Вероятно остарявам, или съм поуморена от живота, или помъдрявам, пак.
Всичко е вярно, както и че имам още толкова много да уча - и това ме държи същевременно още с млад дух;, и имам още толкова много умения да формирам - което ме кара да продължавам да бъда все така усърдна...

Днес вече не искам да предвещавам предателствата.
Избирам да ги оставя да се случат.
Така отговорността за действието е на предприелия го. Не можеш постоянно да предвещаващ края.
Всеки сам отговоря за живота си и има право на избор за йерархията в ценностната си система. Аз държа на своята, аз съм едно цяло с нея.

Урокът обаче от действието е за двамата. Последствията също. Посоките - няма как да се знаят предварително, защото винаги алтернативите са много.

Благодаря Ти, Господи, за уроците!

Ще се опитам да се съхраня
и да продължа да обичам!

Еничари

Играта за Гърция е на толкова високо ниво, че единицата въобще не може да я прозре. Нещата далеч не стоят в манталитет, дори и това да е било фактор. (Но фактор, който е дал насоката за днешното състояние на нещата, много преди днешните събития да бъдат загатнати.) Но този фактор е бил отчетен и използван. За манипулиране и създаване на определено обществено мнение.
Кукловодите всъщност са други. Кукловодите винаги остават скрити за публиката. Понякога те остават скрити и за техническия състав.
Това ме кара още повече да не харесвам политиката.
Там човешкият живот няма стойност, нито човешкият ум, още повече благо, там се цени играта и постигането на целта на робовладелеца.
А някои народи все още търсят надежда за демокрация. Няма я тази гръд. Това мляко отдавна пресъхна.
Жал ми е за Гърция.
Един народ се пожертва.
Но още по-жал ми е за българина.
Защото той дори и не разбра, че неговото жертвоприношение мина, за което сам бе спомогнал много повече.
Едва когато се усети, че изтръгват земя от сърцето му, ще разбере, че конституционното му право, принадлежи отдавна другиму.
Фронтова линия.
Балканските народи остават в историята.
Езиците ни ще пробъдат малко повече. Но днес нищо определяно за "домашен" не е с дълга трайност.

:) за да съм свободна...

Каквото и да кажеш,
ще бъде вярно.
Време е дошло
за моите мечти.
Ще бъде трудно,
може пък и да е грешка,
провал, или пък отчаяние.
Но предпочитам
вместо да се давам
стократно да ме глозга дяволът,
отдадена да бъда
на развратен ангел.
Прости.
Бях ти безнадеждно вярна,
достатъчно сърцето ми изстрада,
във дните, които ми остават,
предпочитам
да виждам синевата,
обляна в слънчев кикот,
предпочитам,
да усещам как въздухът
все още кожата ми гали,
как устните ми се събират да целуват,
а мислите ми с теб се съвокупляват.
Довиждане,
обичах те,
и бях ти вярна...
Но теб те няма,
липсваш,
не в мойте дни,
а в твоите,
и, мисля, знаеш
цената...
Цената, която аз не се боя,
да дам,
за да съм свободна...