Не ми е нужно суетно да бързам

Ноктите ми са станали толкова дълги

Че ми пречат да имам своята връзка на бързина със света

Дългото е със собствено усещане за всеки

На едни не им стигат и два сантиментра

На други са много и два милиметра.

На мен ми трябват

Толкова колкото за красота

И не ми пречат да бъда себе си

С пръсти които да могат да галопират

По клавиатурата без да се спъват.

Бих ги подкъсила до минимум

Само ако съм доктор

Или свиря на пиано

Защото там деликатността на допира

Е толкова важна

Колкото гъвкавостта на всеки прешлен в гръбнака.

С пръстите си мога да прегръщам целия свят

С очите си вече не така мога да съзра

А ушите ми са невъзпитано мои.

Казват, че индианците могат да слушат с коса - 

понякога им завиждам,

Но си имам шесто чувство

каквото и да е то -

за да не ми е нужно суетно да бързам

Извън мойто ниво.

Днес съм невъзможна!

Днес съм невъзможна.

В някое друго време не бих се понасяла

Днес просто си се наслаждавам на себе си

Не ми остава толкова дълго време живот

Колкото вече изживях.

Костите ми отдавна отправят към мен

Своите тежки въздишки

За пропилени лета

В кои волни биха могли да тичат подир други нозе.

Днес наум ръцете ми прегръщат цялото ми тяло

За да ми кажат,

Че единственото нещо, което си заслужва

Да направиш за себе си

Е да пиеш нектара на живота без свян!

Розово като букле

Розово като букле

Орхидеите могат да цъфтят

Ще ги полея всичките

Ще опазя цветовете им от слънцето

Без да ги лиша от светлината

която обичат.

Орхидеите могат да цъфтят.

Съжалявам, че нямам двор

За да засадя поле от божури

Нека бъдат в розово

Точно както в мислите ми

В този двор

Ще се разхождам

Винаги, когато вън застудее.

Днес въздухът мирише на цветя

Като нектар, който сучат пчелите

Мед имам по пръстите си

А в ореха

Под сърцето ми

Свети 

Звезда

Сокол ли си, жар птица ли си...

Понякога ми се иска да съм глупава.

Леко да се отпусна на нечие рамо

Да си бъбря несвързани разни неща

И гласът ми да се извива като лилия във вода.

Не, не ми било писано,

Да бъда в този живот кукличка Барби - 

Аз и не искам - 

Но от време на време

Беше ми нужно да съм нечие малко момиче,

Водено за ръка.

Но от време на време някога

Ми се искаше да ме гледат силно в очите.

Днес искам само криле,

И никой

Дори и децата ми,

Да не връзват връв върху шията ми

И не ме теглят в калта, която е мината.

Все още на тези години

Си се представям в някого гушната

В споделена хладна постеля

И аромат на канела във въздуха...

Когато бурята размине

Когато бурята размине,

въздухът е най-чист!

РТ

Боса

И да знаеш, ще си налакирам ноктите на краката,

най-обичам когато ходя боса у дома

и кожата ми докосва огледалната повърхнина на почистения под.

И да знаеш, ще си налакирам ноктите на краката

И онази бяла рокля най-сетне ще облека,

След като се натанцувам

Ще седна в моя нов фотьойл на цветя и пеперуди

Ще извадя онзи сребърен писец,

Който ми върна

И ще се превърна

Във себе си.

Имам много цветове лакове,

Които трудно се трият.

Няма да престана да пиша, докато дишам

Най-лесното нещо е да се откажеш.

Най-безмислено нещо е да не правиш нищо.

Най-безпомощното нещо е да не се опиташ да промениш нищо, защото не ти е лесно.

Най-глупавото нещо е да предадеш човек.

Най-безмилостната подкрепа е да назидаеш.

Най-голямата безпътица е да замълчиш и да си заминеш,

Но трябва да си спрял на вярното пристанище.

Най-голямата обич е да подадеш ръка,

Дори когато ти се къса сърцето,

Дори когато то те боли,

Защото няма смисъл да си жив,

Ако си сам!

Обичам, когато орхидеите вкъщи цъфтят -

Тогава знам,

Че във въздуха

Летят невидими светулки,

които разнасят прашец

от сърца

<3