31.7.21

Ирисова метаморфоза

Бях силно впечатлена как очите му се бяха променили на фона на зелената лоза и ярката зелена тениска. Това беше най-причудливата метаморфоза на сини очи, които се бяха превърнали в наситено зелени. 

Подобна силна метаморфоза на цвета бях виждала единствено в очите на майка ми и баба ми, и в някаква лека степен на малкия ми син. Всички останали около мен са кафявооки - кафявото око е статично в цвета си, а промените в синеоките, без един - двама, са били също толкова незначителни и семпли. Сините очи, ако се променят по-често играят в сивото. Ирисовата метаморфоза е привилегия на пъстрооките ;)

А тези, тези сини очи се бяха превърнали в наситено зелени! Бяха станали по-малки и дълбоки, като кладенци, като портал към друга вселена.

За един ден два пъти говорих с тези очи. Първия път просто ги възхвалих и запечатах образа им. Беше ме страх, че ще забравя това странно дълбоко излъчване, но, не, художникът в мен е надделял и е запечатал образа като с четка. И дори дни след деня мога да пресъздам вида и въздействието им върху сетивата ми.

Втория път като говорих с тези очи в същия този ден - видях толкова празни очи. Срещала съм подобна празнота - само в очите на големия ми син. Тогава очите не отразяват, те са като стъкленица, която не гледа, просто светлината минава през теб, без да те вижда, зеницата е като закована. От опита си знам, че процесът в дълбочина е отнел енергията и цвета им. Жалко е, че собствениците на очите не могат да се видят в тези моменти - при достатъчно зрялост биха могли да дадат много отговори на важни за тях въпроси. Аз съм все по-ориентирана. Но няма да се превръщам в терапевт. Всеки си има път и задачи в този живот.

Важното за мен е да не се превърна в жертва - това явно е много отдавна заложен в мен модел. Има обяснение, виждала съм го достатъчно години, наоколо ни е пълно с жертви, насилници и адвокати, но повече ме вълнува друго - защо аджеба се чувствам толкова първично изплашена? Бунтарът в мен трудно би позволил да се предам, в звездната карта ми е.

Един Господ знае какво би могло да се открие?

Между другото, важи и за другия.

Пластовете не дават решение. Те обикновено дават усложнения на проблема. Травмите трябва да се лекуват рано и навреме.

30.7.21

За видовете и нивата интелигентност като условие за съвместимост

Много е важно, когато хората се събират да са на едно ниво на съзряване.

За съжаление, няма гаранция, че това ниво ще се запази с времето, за да продължи връзката да е удовлетворяваща дълго време. Но все пак дори краткотрайните връзки си заслужават, ако човек има нужда да споделя.

Нивото на съзряване не зависи от интелекта. Може би, наличието на емоционална интелигентност те прави по-близък до понятието мъдрец, но в този живот, за да бъдем щастливи трябва да се опитваме да оставаме дистанцирани от събитията, които ни палят. За мъничко. Иначе пък бихме се загубили и обезличили - който проповядва идеята, че емоциите трябва да се избягват и че може да живее без да влага чувства, реално си върви към определена степен патология. Животът е за споделяне, нали?!

Хората са в различна степен интелигентни. Хората имат различна интелигентност. Колко вида беше тя: 8, 13 или 18... Всъщност, числото е без значение. Играта става трудна, защото всеки сам по себе си представлява различна конфигурация на типове и степени интелигентност и трудно би могло да се открие пасване във видовете и още повече в нивата им. Може би, все пак има ключови типове, които са от основно значение за връзката, които касаят бита и ценностната система и себеоценка, междуличностната комуникация и икономическо оцеляване. Трябва да има все пак една стабилна основа, върху която да се гради, нали.

При наличие на емоционална интелигентност хората биха си дали сметка за собствените емоции и не биха позволили възникващите при ситуации да определят отношението, поведението и комуникацията им с другите. Това е едно от най-трудните умения и тук не става въпрос за търпение, нито за толерантност, а за мъдрост.

Има една друга интелигентност, свързана оценката на другите и ценността на другия, която позволява да гледаш на отсрещния като човек с правото да бъде самостоятелна единица и личност със своя ценността система и качества, които не подлежат на подчинение. Свързано е и с приемането. Тук е много важно да си изградил способността за адекватна себеоценка. Важно е да я притежаваш тази интелигентност, защото липсата ѝ мното лесно би породила безмислени конфликти от обичайни ситуации. Това е условие и да виждаш другия такъв какъвто е, а не да работиш с предположения и представи, които са отражение единствено на собствения ти опит и знания, които при всички случаи, независимо колко си умен и чел, са ограничени и не биха могли да отразяват истината.

Това е и условие, за да приемеш, че по някои типове интелигентност неизбежно ще има различавате по нива между двама души и това невинаги е лошо. Достатъчно е да има пасване на нива само в няколко, основни, типове интелигентност, а по другите разминаването в нивата да е въпрос на осъзнаване и приемане. Нека сме и различни все пак, за да е интересно, основата не е достатъчна. Така градим нещо като гъвкава конструкция за допълване. :)

Къде бих направила отстъпки? Какви примери мога да дам?

* Хората могат да постигнат различна степен на концентрация. По принцип мъжете са по-добри в това умение от времето на ловеца, когато се е налагало и е било част от оцеляването на племето. Самата им хормонална система също подпомога постигането и поддържането на добра концентрация.

При жените, с някои изключения, постояннна концентрация във висока степен не е нужна. Това би било и опасно, защото жената трябва да запази способността си да е будна за далеч по-дълъг период от време - тя ловува с мъжа и пази гърба му, тя пази рожбите им, тя пази ловеца, докато той се наспи... Еволюционно, на жените са им необходими паузи. Еволюционно, мъжът по някое време както е бил свръх активен и концентриран просто пада и заспива.

*Пространствена ориентация. Не тук не става въпрос за мъже и жени. Макар че може да има логика и за различие и тук. Това, което съм наблюдавала е, че има както жени, така и мъже, които са по-добри или по-зле в пространствената ориентация. Нека да добавим и фотографска памет. Тези две качества немиунемо могат да направят един човек по-бърз в запомнянето, ориентирането, преценката на дадено място, което би могло да създаде неправилно впечатление за човек с по-ниско ниво на тези способности, ако той не е отворен за качествата на другия. Ето необходимостта на по-горните условия споменати от мен. Ако ги няма тях, би произтекла неправилна преценка, обвинение и отхвърляне. За мен не е проблем, когато даден човек е с по-ниско ниво на някои от способностите, тоест не държа той да е с отлична пространствена ориентация - нали все пак не ходим на лов, макар че ще е от полза при пътешествия в чужбина. ;) Идеално се справям сама в пространственото ориентиране, за което ми помага и някаква интуиция, но не крия, че не мога постоянно да поддържам отлична пространствена ориентация - трябват ми паузи ;)

Вероятно, могат да се дадат много подобни примери. Важното е да сме наясно кои са основните за нас като минимум за изграждане на връзка и по кои не ни пречи да имате приемане, защото са от второстепенно значение :)


П.С. 1 Бележка за мен:

Хайде, да разгледам отново различните типове интелигентност за намиране на други примери!

П.С. 2 Не е истина каква златна мина съм напипала. Имам да пътувам!

П.С. 3 Аз съм била цяло съкровище! Толкова много видове интелигентност! https://forjobhunters.com/%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82/#t-1607776380257

П.С. 4 Трябва да разгледам вродена и надградена интелигентост, освен видове и коефициент. Вродената дава добър старт и е по-силна от надградената. Но до време. И вродената, и надградената трябва да ги има и да се развиват, за да може да се говори за поддържано и високо ниво на интелигентност.

П.С. Хубаво е, когато откриваш топлата вода и осъзнаваш, че всъщност преди топлофикация има термални извори ;) И така, открих, че има "ефект Дънинг-Крюгер". Близко, подобно и ново, едва от 1999 г. Чудно ми е как все пак стигам до такива прозрения, без да се занимавам с психология...Болката те прави мъдър, нали...

Френска целувка

Абсолютен егоист съм

Специален търсач на лично щастие.

Можеш ли да ме укориш?

Не.

Нито да ме похвалиш?!

О, птицо,

Ти знаеш ли, че непознатите имена на певци

Преди десет години

Днес се знаят от всеки?

Само ти ли не разбра,

Че сърцето ми копнее за тебе?

Само ти ли не разбра,

Че всяка нощ кацам на твойто легло?

Колко пъти го писах,

Колко пъти го споменах

Или може би аз 

Нещо погрешно не разбрах?

Случва се,

Не разбирам от телепатия,

Но те каня

На танц -

Единствения,

Който искам да изиграя

В този живот

И в тази дъга.

Няма да е самотно, обещавам,

Може би само мъничко мрачно,

Но това е работа,

Която си заслужава

Дълбоката

Без въздух

Френска целувка...

29.7.21

Слез на земята

Защо хората търсим другия?

Защо търсим друг човек, за да бъдем себе си под един покрив?

За да можем да дишаме един въздух?

За да споделяме самотата?

За да можем да изпадаме в екстаз

Или някой да ни подаде чаша вода за хапче преди сън?

За да създадем поколение?

За да се смеем на един филм?

Или да се караме кой пръв ще влезе в банята сутрин?

За какво ти е другият?

За да се разтовариш от токсини?

За да склониш глава на нечие рамо?

За да се скараш за собствена грешка,

Понесъл тежестта на самотата

И заключил се зад фалшив перфекционизъм?

За да бъдеш с някого?

Да може да облечете дрехи в еднакъв стил?

Да се напиете заедно?

Или да посвирите заедно на пиано?

За да изневериш

И за да има кой да ти прости

И да те приеме такъв какъвто си?

Защо ти е другият?

За да се вглеждаш в нечии очи

Когато ти се иска да забиеш нокти в плътта му

Защото те измъчва страст да се раздаваш

И после да искаш признание?

А ти помниш ли кой беше?

Или се изгуби някъде на 23?

Ще може ли някога да целуваш кожата ми?

За да излижа аз твоята така,

Както някога е правила майка на рожбата си?

Докога ще се обличаш в илюзии?

И няма ли да престанеш да ми звъниш?

Защо просто не ми се обадиш

И ми кажеш "Липсваш ми"? или "Искам те"

Толкова ли е трудно

Един път да се превърнеш на глупак

И изграеш детето във себе си?

А аз дали бих ти признала?

Не зная

Дали бих ти признала,

Че дъхът си бих стаила да чуя

Твоя?

А ти как би постъпил

Ако ти позвъня 

И ти кажа: "Ела"

Но не там в твоята страна

Ела тук

На моята сцена

Аз ще играя

А ти ще дирижираш,

Става ли така?

Макар че друго желая

Ти знаеш ли?

С теб да се слея в едно

Също с ума

И душата

И духа

Може би само чувствата липсват

В тази пиеса

Другото го играем 

Без цена

Но със плащане ясно

Ти разбра ли?

Или се надяваш, че тази игра

Ще мине така безболезнено?

Забрави!

Слез на земята и слушай сърцето си

Умът ти греши

Всяка депресия е резултат не на ума

А на сърцето

Разбери

И сърцето със ум се не пази

Нито с мечти

А само с прегръдки

И болезнени истини!

Приеми

Своята истинска същност!

26.7.21

Притча за гнилата ябълка

Битува една приказка, че разведената (общо казано) жена е като пресъхнал кладенец, от който втори няма как да пие. 

Не успявам да пресъздам точните думи, с които ми бе предадена. Игнорирала съм казаното в зародиш и не го помня.

Това е мъжка приказка. На някои. Вероятно пренасяна от десетилетия. Но не и от столетия. Защото от библейки времена и жени, и мъже са оставали вдовци и са се взимали повторно, да речем. Да, целта е била оцеляване. Но невинаги. Преди всичко е било да имаш другар.


Гнила ябълка била жената с разбито семейство - каза го мъж, наближаващ 50-те и вярващ в Бога, търсещ своята избранница, живял с две, но нестигнал до брак, защото не го чувствал да се получи...


Има две категории гнили ябълки, ще кажа аз.

Втората е тази, която от стоене започва да гние отвътре - гледаш я отвън бляскава, а като отхапеш от нея устата ти се пълни с горчилка, не става за ядене. Семето на тази гнила ябълка за разлика от първата не дава и дръвче.


И, още нещо, момичета, не забравяйте, че печените ябълки по своята същност са също гнили ябълки, но те са десерт! Кой е луд да отказва десерт?!

Ще поясня и още нещо, жена без мъж, но с деца не е сама, тя е семейна, и настина не е кладенец, още повече съд, защото е Извор!

23.7.21

Липсваш ми!

Толкова ще плача, ако видя някой от моето минало.

което изтече като пясък в дланта ми.

Силно сърцето ще се заблъска в ребрата

И кръвта ми може някой съд да ми спука

Силно, силно, ще плача, ридая,

По мигове дълго изгубени

По неполучени тихи прегръдки

По непогалени сестрински кичури.

Вчера сякаш видях те

От време на време се случва

Да те припозная в чужда походка

Да те припозная в чужда осанка

А беше толкоз отдавна

Сякаш сега специално за мен си дошла

Ангеле, какво да очаквам?

От някъде те познавам...

Харесва ми, когато мога да нося миризмата от докосванията с теб.

Харесва ми илюзията, сякаш през деня си със мен.

Сърцето ми бие спокойно и кръвта ми пулсира във кръг.

Усмихвам се тихо на моите мисли, били те неконкретни.

Зимата със теб започвам да обичам

Така бързо се опаковам и занасям частица от теб във дома си

Знам, нашето е нещо временно като цвят във река

От някаква древна приказка

Но истинско

Такова каквото е,

Надявам се без лъжа.

Целувам челото ти за минута, така както си свикнал,

Нали само него имам и тялото ти, но не и твоите устни.

Пак наум се вглеждам в твоите странни очи - бездна,

Които ме носят някъде към забравено минало.

Погалвам страните ти,

Отново проследявам нетипичния профил,

Играя си с пръсти по твоята кожа.

Аз имам повече, отколкото даваш,

Но това няма как да разбереш...


21.7.21

Ако ми остават...

Ако ми остават 3 и половина години живот, тогава ще съжаляваш, че си бил или не си бил до мен? 

18.7.21

Птиците не умират сами...

Времето ни е преброено.

Суетим се в безмислени грижи,

Суетим се в безсмислени спорове,

Проявяваме тъжни капризи

Спрямо другите

Сякаш сме богове.

Суетим се

Без в очите да се гледаме

Сякаш сме слепци

През нощта сложили

Затъмнени очила.

Толкова ли е много

Да докоснеш някого

С нежност

Защото душата си му прозрял

Защото своята в шепа подаваш?

Толкова ли е много

Твойто сърце

Във синхрон 

Да тупти с друго?

Топлината е толкова 

Преходна

Нея я няма

Когато пръстта те прегърне.

Толкова ли е много...

Да обичаш

Когато всичко за това ти е дадено?

Днес си отиде приятел

Вчера друг

Среброто в косите

Настоява бързичко да преценяваш

Защото, дните ти, приятелю мой,

Са преброени също като моите...


14.7.21

Снежната кралица

  - Не се влюбвай. Няма смисъл. Не ти трябва човек като мен.

Тя беше наясно, че действително няма смисъл. 

- Изживей си го - беше ѝ казал някой.

Да, може би, си заслужаваше изживяването, защото винаги има нещо, което трябва да научиш.

Научих.

Много неща разбрах.

Благодарна съм.

Много пъти се питах как можеш да потушиш зареждащи се силни емоции. Уви, аз мога. На това ме е научил животът от малка. Не го искам.

Избрах себе си.

Емоциите бяха впримчени и прибрани.

Но там, където потиснеш огъня, не е казано, че той ще загасне.

Огънят се превърна в тлеещ въглен. Готов да опари всеки, който го докосне. - 

Всеки... - добре е да се помисли върху това. - 

Появиха се чувства - 

Защото нормално е емоциите да прераснат в чувства.

Нито силни, нито слаби...

Достатъчни, колкото да чувстваш близост, без това да те осакатява.

 - Все още ли твърдиш, че няма смисъл да се влюбвам?

Видя резултата - не е твоят.

Но определено е моят. До когато реша.

В тази игра няма ред,

След това не чакай от мен - "Ти си!"...

Сам пожела да овладея емоциите -

Там наистина съм добра.

13.7.21

Уморих се

Уморих се.

Уморих се да бъда силна.

Уморих се да бъда твърда,

Сякаш нямам чувства и съм от камък.

Аз съм жена

И такава искам да бъда,

От време на време

Да мога с чело да докосна нечие рамо...

8.7.21

Закъснелият мъж никога няма да разбере една свободна жена

Закъснелият мъж никога няма да разбере една жена, имала семейство.

Той никога няма да си даде сметка, че тя не се страхува от самотата,

Защото се е научила да бъде сама и знае, че най-страшната самота е тази с друг.

Закъснелият мъж не може да допусне, че зрялата жена се е научила да цени времето си и знае как да се забавлява сама.

Тя непременно отстоява себе си, без да е задължително да бъде гласно, вече веднъж е счупила рамките да бъде потисната.

Закъснелият мъж не може да притежава освободената жена и няма как да я впечатли просто само със секс, защото сексът е придобил друга форма и измерение и е част от общуването, което само две сродни души могат да постигнат.

Закъснелият мъж е глупово да очаква възхвала от силната жена, защото тя най-вероятно стократно го превъзхожда и за нея това е юношеска игра останала далеч зад гърба ѝ.

Късно останалата сама жена не е закъсняла жена, нито пък е отчаяна, тя просто знае какво иска. На нея не ѝ пречи да сменя роли, но определено държи на една - да бъде в хармония със себе си.

Свободната жена няма свободно време и затова не би следвала мъж с химери, тя е заложила на свои цели.

Дали ще е дете, внуци или кауза е без значение, защото изборът е неин.

Късната жена понякога би могла да бъде тъжна, но душата ѝ винаги рисува, независимо дали в цветни окраски или с черен въглен - образите са плътни и чувствата ги има.

Тя би подала ръка и го прави, но ръката отсреща трябва да я държи също толкова силно и нежно, както тя го прави.

Няма нищо по-хубаво някой да прокара пръсти в косата ти.

Тази любов е отредена за късно, когато душите са узрели и в края на краищата не е проблем, ако не се случи, след като свободната жена има себе си и носи сърцето си.

Една свободна жена не би могла да бъде ничие притежание, макар че би могла да даде много - да се чувстваш пълноценен във времето с нея.

6.7.21

Не се страхувам от следите на времето

Не се страхувам от следите на времето.

Всяка бръчка е златна следа.

Стига сърцето ми да може да обича

Какво означава една преходна красота.

Смисълът на живота ни е в ръцете

Тези които галят

Тези които държат

Очите са само средство, което

Може да влезе в душата ти

И по лицето да те разчете.

Не се страхувам от следите на времето

Каквото могла съм направила

Засега само силата да полетя

Някак не ми стига.

Не се страхувам от следите на времето

Най-щастливи са онези ръце

Които се държат въпреки бръчките на лицето

Нали!

1.7.21

Практичен урок за разбити сърца

Няма човек, на който да не му се е случило да не бъде с разбито сърце в даден момент. Сърцето ни може да е разбито не само заради интимна половинка, това може да се случи заради предателство на приятел, отнемане на проект, в който е вложена цялата ни същност, несправедливост, лишаване от корени...

Всеки има свой капацитет на поносимост на болка. Зависи и от характера ѝ, понякога нанизът от събития води до преливане на чашата, друг път е достатъчен един случай.

Животът обаче иска от нас да сме постоянно функционални и позволим ли си депресия се обричаме задълго да изпаднем от стандартите, които сме приели за себе си.

Развиването на устойчивост е водещо качество в съвременното привидно неагресивно общество.

Това, което мога да споделя от личен характер е, че устойчивостта също е нож с две остриета и понякога това да си позволим да се отпуснем за малко има много по-благоприятно въздействие за бързото ни възстановяване отколкото, ако се впуснем в свръхангажираност.

Разбира  се, различно стоят нещата, ако човек се радва на подкрепата на близки. Но доколкото имам наблюдения и усет не подкрепата от други е тази, която ни изправя на крака. Помощта на другите е ефективна за мен само, ако засяга второстепенните неща. Например да можеш да оставиш децата за седмица на някого, за да имаш възможност да си поговориш насаме с морето ;)

Ще подам няколко стъпки за начално стабилизиране, които ми помагат. Открия ли други ще споделя.

Това ми напомня далечната година, когато поради ред обстоятелства точно на прага на активния ми живот се оказах в една от най-тежките си депресии. Нямах рамото, което да ме тласне напред в живота, даже се получи малко обратното. Най-лошото е, че нямаше на кого да споделя нещата, които ме измъчваха, а по своята същност те бяха травмиращи, не просто резултат от капризи.

В края на краищата помогнах си сама. Създадох си бележки с напътствания на табло. Измъкнах се доста сполучливо и ефектът ме държа до след 13 години :)

В есента на живота може да се окаже малко по-трудно, защото в живота си, освен хубавите моменти си натрупал и доста мизерии, които трябва да предъвчеш. Защото животът ти търпи преосмисляне, пренастройка и налага да актуализираш пътя си. Или просто защото заради ролите и ангажиментите, които трябва да изпълняваш ти идва много, оставят те без време да бъде себе си. Или просто защото ежедневно трябва да се справяш с проблем, чието разрешаване изисква години методични и системни занимания...

Какво да направиш в моментите на прегряване, заради раздяла? 

1. Първо, направи всичко възможно да останеш за известно време сам.

2. Дишай. Не забравяй да дишаш. Дишай съзнателно винаги, когато можеш. Съсредоточавай се на вдишването и издишването. Така между 5 и 10 мин.

3. "Тегли майната" на всичко и всички, които те ядосват на ум. Това освобождава дори и реално да не си им "теглил майната". ;)

4. Задай си цели. И започни да правиш планове. Нека бъдат реалистични и пристъпи към тях в кратък срок.

5. Излизай навън. Позволи на слънцето да те докосва.

6. Остави вятърът да те надуха. Ако трябва скочи с парашут!

7. Планирай пътуване. Дори, ако е само за 3 дни - тръгни.

8. Танцувай. Ако не намериш място - пусни си музика у дома и изиграй един стрийптийз.

9. Откажи се от токсични хора.

10. И потърси своите!

11. Бъди активен! Не превръщай нуждата от почивка в началото в стил на живот занататък.

12. Продължавай да обичаш. Първо себе си!

13. Научи се да свириш на музикален инструмент. Ако вече можеш, научи се да рисуваш.

14. Целуни любим човек по челото.

15. И продължи да бъдеш!

16. И имай, доверие на Вселената. Тя знае какво прави ;)

Translate

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails