Знаете ли как се разбира цената на токсичността? Не няма да пиша дълги текстове, нито даже един. Само няколко стъпки.
Когато раздразнението ви е превърнало в нервозен и хистеричен тип - и не, не казвайте, че това ви е невъзможно: хората имаме способността да променяме типа си и управлението на поведението не зависи изцяло и на 100% от нас самите. Да, стабилността ни като личности и изразяване принадлежат само на нас и никому другиго, но до постигането на подобна устойчивост се иска добър модел на поведение в детството, разумно възпитание, интелект и опит - устойчивостта, стабилността са качества, които повече се придобиват, освен че са и мъничко на манталитет (народопсихология) и нервна система, от биологична гледна точка. Поведението ни зависи от колаборацията с другите, защото дори и най-големият индивидуалист живее и общува с други, а комуникацията е обменен процес на думи и невербални послания. И тук, идва един твърде силен фактор - околната среда. Това е, когато изложиш кожата на силно слънце и тя изгаря, а и дори да съобразиш и я предпазиш от изгаряне рискът при системното ѝ излагане от меланом не е никак малък. Така е и с хората - зависят и от средата.
При системното излагане в токсична среда, дори и да си добре подготвен, дори и да планираш излагането с време, да ползваш защитни помади, да имаш биологична устойчивост, ще имаш някаква степен на "окислителни реакции" и възпаления, отнясащи се до личността, темперамнета и поведението ти.
Несъмнено първата стъпка за откъсване от токсичност е осъзнаването на себеусещането в дадена среда. Второто е съзнателното и обективно определяне на качествата на средата. Трето, хубаво е да се задействат механизми за самозащита при наличие на "възпалителни процеси" и "токсични реакции" заради средата и се приложат "ефективни антидоти". Четвърто, необходимо е надграждане на личността. Пето - непременно се отдели.
Това е ключова стъпка. Тя работи дори и да не си преминал през предходните няколко. Не всяко отделяне от среда е възможно, други изискват планиране, за да се реализира то, но има среди, за които "не сме вързани" и не костна нищо да спрем контакта за известно време.
Само два месеца са необходими. Ако през тези два месеца почувстваш, разтоварване; ако се усетиш по-лек, деен, усмихнат, денят ти по-слънчев, и някак по-позитивен - значи средата е била токсична.
Наскоро се чух с човек, който принципно харесвам и държа на него. Не сме се виждали отдавна и чували далеч по-дълго от тези два месеца заради обстоятелства. Дистанцията на времето ми позволи обективност, да чувам отсрещната страна, да хвана тоновете в речта, да ми направи впечатление наборът от думи, емоциите и изразявенето им, детайли, на които обръщаш внимание при разговор с непознат все още човек, с тази разлика, че тук имаш богат фон, в който интонации и думи можеш да свържеш с действия, хора, изражения, емоции, а не само намерения - виждаш анатомията на личността. И разбираш, че този човек, колкото и да харесваш, не е точно твоят (и не нямам предвид интимни отношения!).
6. Направи си равносметка. И избери себе си!
Личностното израстване за мен е свързано дълбоко с това да не изпитваш и да не създаваш токсичност у другите! Това е върховото изкуство на живота. Лично, продължавам се да уча! (грешката е вярна)
