Бях започнала да изграждам броня...

Бях започнала да изграждам броня.

А той ме върна.

Сега съм гола

Точно така, както бях и преди...

Откровена съм към света,

но той не винаги е мил

и тогава от ръцете ти изникват

клони

не с листа

а със бодли.

Преди дни

Не знаех коя съм

Бях захвърлила дивашките дрехи

И навлякла железни доспехи.

Но той ме върна.

И отново съм гола.

Можех да бъда добра мръсница.

Щях с виртуозност
да я изпълнявам тази игра.

А сега пак съм си аз.

Знам, че Господ сигурно ме обича,

щом в точни моменти
ми изпраща точните хора,

за да остана вярна на него. 

Сълзите се стичат по страните ми.

За първи път може би

Плача не за нещо

А за себе си.

Не знам каква ще бъда.

Даже не знам сега и коя съм.

Нито знам кой път да поема

И как да вървя.

Просто съм гола.

Но не ми е студено.

Пъпна връв

Знаеш ли какво е
когато ритъмът на сърцето се забави
и дробовете започнат спокойно и властно
да поемат и издишат.
Знаеш ли какво е
детето ти да се унесе в гръдта ти
разтворило в теб сякаш вселена
но по-властна от теб.
Знаеш ли какво е
да заспива
когато неговата ръка е във твоята
и там между
дланите ви
да се ражда нова система.
Там, точно там
тупти
твоето сърце!

Луда жена

Днес бях със тебе страстна.
Макар и само на мечти.
Във тебе впивах устни
до кръв във твоите страни.

Прокарвах пръсти по косата
Обичах те със тяло.
И пак целувах те, и пак със пръсти
до болка стисках те, оставях ти следи.

А ти си мил и тъй великодушен
играчка беше в моите ръце
душата ти примряла
всяка ласка
опитваше се да разбере.

И после спусках аз език дълбоко
във твоята уста,
смирена после
разхождах пръсти
по твойта кожа на гърба.

Прегръщам те.
И ти си между краката ми,
а аз във твоите.
Не ни се тръгва.
Да още не веднага, не сега.

Обичам тялото ти,
но не сега,
а после.
Когато плахо ме помолиш за целувка....