Новите медии

Информацията в интернет не само става по-достоверна, но и материалите по-качествени. Печатните издания се транформираха в онлайн. В тях се вляха готови редакционни екипи. Днес интернет медиите са по-бързи от радиото и телевизията. Четят се навсякъде. Предстои вливането на телевизията в онлайнплатформи, но не по-същия начин, както стана пренасянето на пресата.Тази тенденция е неизбежна. Потребителят сам изгражда програмата си благодарение на устройствата. Определящ за оцеляването на тази среда ще бъде все повече брандът. Предстои да се създаде механизмът по който потребителят ще трябва да плаща за този труд. Някои онлайн медии въвеждат абонамент, като привилегия да бъдат четени. Дали ще остане или ще се въведат други по-работещи начини, предстои да разберем.

Светулката и Строителя на кораби втора част

- Страстен ли си? - попита Светулката.
- Не знам - отговори той. - Никога не съм имал повод да разбера...
- Ти трябва да си много тъжен човек! - изтрептя тя с крилца и за миг сякаш се превърна във феята на Питър Пан. - На мене ми трябва страстен приятел, иначе крилцата ми няма да могат да светят в тъмното... - тъжно и едновременно сангвинично продължи да бъбри тя. Не се знаеше дали искаше в този момент да чуе повече него или гласа вътре в себе си.
 - Ще се опитам да те обичам. - отвърна Той. И за миг замълча, макар че игледжаше цяла вечност безвремие. - Само това мога да ти обещая...

Притча за истината

Имало едно време едно селце, в което живели задружно шепа отрудени земеделци.

Работели, хранели се, плодили се... Всичко, както му е редът, за да бъде селцето.

Традиция било да се събират и на вечеринки и се разтоварват заедно.

Случила се една пролет дъждовна. В кал прогизвали краката им, а семето изгнило от влагата.

Годината обещавала да е тежка.

Решили дружно да сменят мястото на селото. Но минавайки през тресавището, превърнало се в блато, един от селяните затънал.

Потъвал човекът, а останалите нищо не можели да направят. Едни се скупчили около него - протягали ръка, но не след дълго от страх да не бъдат завлечени прибирали ръка и се отдръпвали. Част от групата се суетяла настрани. Други просто настоявали да продължат пътя си - бъдещото на селото искало жертви...

Гледал суматохата Човекът Вълк. Мозъкът му работел на бързи обороти - също както когато волът му затъвал в калната нива и децата му се борили да задвижат ралото. Забил прът в земята. Завързал за него дебело въже с примка и краят му хвърлил към тънещия.

- Дръж! Сложи го под рамената! - провикнал се Вълкът грозно и страшно.

Инстинктът послушал Вълка. Той го задърпал. Трудно било. Тежко било, но дърпал.

Дошъл друг и задърпал и той. Събрала се група. Изтеглили човека.

Поздравили се хората и поели пътя си.

Вълкът бил последен. Пред него Спасения провлачвал крака.

 - Благодаря ти! - изрекъл Спасения - Ако не беше ти, щях да си ида!

 - Върви, върви! - рекъл Вълкът с поглед втренчен в околността. Странни шумове долавял слухът му. Той бил човекът Вълк не случайно. Водачите на глутницата винаги вървели последни.