Ми и аз.
Лисицата и моят образ.
Тюркоазеното око
Е третото.
Шестото чувство,
Което ти дава усещането
Извън визията
Обяснимото, зад фактите.
Някога много отдавна
Си пожелах да виждам,
Да виждам в хорските души
Да надзъртам в мислите им.
Откъде можех да зная,
Че това умение е способност,
Която можеш да развиеш.
Не знам как
Дар е от Бога и
вероятно от Дявола.
Тежест, болка, страдание,
И прозрение зад същността
На видяното.
Трудно е да се скрие нещо от теб.
Понякога разбираш несъзнаваното от други.
Понякога улавяш нещата не защото ги съзнаваш,
А защото успяваш с настройките.
Бреме.
Прави те вълк единак.
Въпреки че героят ти е лисица.
Но гласът в теб е на вълчица -
Сама, но не самотна,
Сама и не съвсем,
Защото вълчицата
За разлика от вълка
Никога не може да е сама!
Някой ден ще подредя образите.
Някой ден
Тюркоазеното око ще проговори,
Стига гласните струни да са достатъчно силни
Да запазят силата на воя.
Ако можех да разбера цялото това кодиране сама...
Нищо.
Отново оставям послание.
Послание за себе си вбъдещето,
Ако е рекъл Господ
Да бъде!
