30.9.22

Приказка за раздялата

Знаете ли кога започва раздялата? Можете ли да маркирате проявленията, които са я загатвали, предполагали?

За раздялата между двама души е лесно сякаш да разплетеш възела: погледите, закъсненията, комуникацията, липсата на такава... има десетки признаци, по които можем да уловим различното от вчера или онзи ден в поведението на човека.

Можем да добавим и малко повече: несъвпаденията, неволните лъжи, разкодирането на скритите емоции в мимиката на лицето и позата на тялото... Последните две не са хич лесна работа и си изискват професионален обучителен курс. Лично, бих го повторила ;)

Но сега думата ми е за друга раздяла - тази, която разклаща изградени основи. В нея нещата не стават изведнъж...

Преди много-много години след сън след като със семейството, от което произхождам, се бяхме преместили в дългоочаквано по-голямо жилище, споделих на бащ.а си, че често сънувам, че съм в предишния ни дом. Тогава той каза - едно от малкото пет неща, които ми е казал в този живот, но са били точни - ех, Татко, Татко! - вероятно ти липсва нещо, което си имала там...

От дистанция на времето, многократно мога да кажа, че ще тогава, вероятно 4-5 години преди първите явни признаци на разпад на моето семейство, сънят ми е сигнализирал за случващото се.

Само да уточня, че не се отнасям към съня като някакъв външен пратеник на информация и пр., тук много повече, го разглеждам като продукт на собствения, но спящ, интелект.

Подсъзнанието ми реално бе декларирало - има загуба на дом.

Вече изградила един дом като пораснал човек, прехвърлящ семейството си в отделно жилище един път и за кратко втори път, изпитах страстно вкопчване в предмети от дома/семейството, в които съм израснала.

За мен от жизнено важно значение се окажа да имам гоблена картина на красиво момиче висял години над леглото ми, стъкления сервиз, в който майка ни сервираш храна и който беше в миналото така различен от познатия груб порцелан, големите супени лъжици от баба, с които така лесно бе да ядеш супа като дете, порцелановия сервиз с розови цветчета, в който мама ни сипваше години наред храна, книгите на татко от библиотека Галактика, с които израснах... Не са много нещата, нито големи, нито буквално скъпи, разбира се сантиментално - много. Сантиментът носи история, съдържание, положителни чувства. Намирам го за красиво душевно явление. Но тогава аз се вкопчвах с болезненост, като на основа, на която да се държа изправена. Без да го съзнавам тогава. Отдавах го на това, че де факто загубих материалната форма на бащиното ми огнище - днес не мога да се върна никъде на място, където може да бъде наречено роден дом (освен отчасти дома ми в момента!)

Но не е само това!

Подсъзнанието ми тогава е декларирало пропукването в собствения ми дом!

Всички отговори са в нас

Всички отговори са в нас. Споделих ви вчера как бях потънала надълбоко. И нощем, насън, може да отдадеш прекалено много енергия. Докато тялото спи, мозъкът ни продължава да работи. Той намира отговори дори за необяснимото, за трудните ни въпроси. Има ги още дори съзнателно да не сме успели да съберем и систематизираме информация, за да си "дадем сметка за нещата".

Днес, знам как да тълкувам вибрациите, идващи от слънчевия сплит. Колко погрешно може да бъде тълкуването на "пеперудите в стомаха" - запомнете от мен: любовта не произвежда десетки пърхащи крилца в центъра на тялото, тази истинската директно издига, слага криле, с които гравитацията става леко безсилна!

Мен от години ме мъчи един основен проблем. Разбира се, блъскам се и пробваме вариант след вариант, работа и отдаденост, доколкото имаме сили да залепим плочките там, където са отлепени, за да е цяла фигурата, да не е накърнена... Хората работим много с етикети, а етикет не може да сложиш там, където не познаваш химичните и физичните, и дори езотеричните свойства на съдържанието.

Два съня ми дадоха отговор откъде тръгва проблема. И само потвърдиха някак несмело предположение отнякога... Мами, никога не оставяйте децата си докато са малки, дори за ден - задачата ни е не да научим детето, не да го привикнем, да го адаптираме към света, а да вървим в синхрон с него, според неговото темпо да го водим напред. Само ние го можем това. Не бащата - неговата природна задача е друга, функциите му са не за единицата, а за гнездото... Мъжете я могат най-добре тази задача, но някак твърде изплашени са, твърде посечени се родиха...

Търся плочките. Търся плочките все по-съзнателно. Доста необичани са, с орнаменти, редки за напасване...

Бих искала до мен да имаше човек, който борави на по-високо ниво с духовните елементи и заедно да редим плочките. Това е невероятна магия, вселенска задача, в която светът е след теб, а не ти да си подчинен на него!

29.9.22

Имам задача

Тя се роди! Тази нощ. Не знам къде, но знам, че бях потънала много надълбоко, до болезнени етажи. Повърхностните сънища ги хванах. Даже се събудих. Помня нещо от тях. Винаги е свързано със загуба и търсене на нещо по Златна река зад Град в планината, до който си стигнал неусетно.

Да, в първия сън сънувах Сестра си. От толкова години несънувана. Даже бих казала въобще. А сега беше толкова материална и истинска. И естествено се събудих. Щяхме да пътуваме с нея, уредих на летището да дойде с мен на семинара екскурзия. Даже града помня. Даже още съм изпълнена с благодарност към лицето направило възможно това уреждане... И се събудих, разбира се.

После беше сънят с реката - който въпреки златните цветове беше толкова тъжен, с голяма празнота в сърцето и хъс да намериш загубените родители и възстановиш загубеното семейство, усещайки че е нещо невъзможно. Хем, бях аз, хем, не. С мен беше брат ми, който приличаше на детето ми... Много странно припокриване на образи. Но паметта толкова може да предаде от материята на сънищата - припокрива образи, създава фантасмагории и небавилица, а нещата са толкова прости и прозаични...

Събудих се изтощена. Тежко пътуване беше тази нощ. И с мисли по онзи, който събуди Аметистовата принцеса.

По пътя за училището и връщайки се от него - започнаха да нахлуват в главата ми "сили".

Раждането е болезнен процес. 

И вероятно така трябва да бъде.

Това е спонтанен процес. Нагласен ли е, някак част от истинността му се губи. Само в болката жената се превръща в майка.

След раждането трябва да приласкаеш, сега - да прикоткаш, за да опитомиш всички тези сили и духове да можеш ги събереш в едно изотерично и материално тяло.

Имам задача!

Дай Боже да успея :)

Процесът е дълъг.

Благодаря ви, момчета!

Друго си е да си имаш кармични звезди ;)

24.9.22

Писмо до любовта

Сега след края, когато се уча да транформирам болката от това, че няма да мога те виждам, се чувствам красиво. Все още главата ми е на степен отричане. Не знам какво отрича тя - липсата ти или присъствието ти. Но така или иначе последното не бе факт за отчитане.

Не станах част от живота ти, но ти се превърна в част от моя.

Има такива хора, които макар и за малко ти дават онова, за което си копнял.

За да ги задържиш до себе си обаче се иска синхрон, а аз имах граници с твърде голям периметър, за да не ме достигнеш.

Имам какво да уча. Например как да се превръщам в част от живота на друг. Може би това е най-същественият непредаден ми урок, който трябва да формирам сама и с постигнето на който ще си отида, защото много време на тази земя вече нямам.

Преди точно две години се молих, помолих се - но не на този, на който трябваше, а там където имаше връзка. Получих точно това, което ми трябваше, което НИ  пасваше като от грижовен родител, който добре те познава и най-правилно може да съчетава. Но ненаучените уроци не могат да превърнат ядката в дръвче. 

В този слънчев хладен есенен ден се обръщам към себе си и се усмихвам. Вкъщи е светло, така както обичам.

Пращам ти моите положителни мисли.

И ти благодаря на ум, че ме допусна до себе си.

Имам за тебе книга, откъдето да продължиш и би могъл да се справиш успешно.

Имам за теб и лоша новина, трябва да знаеш, че недовършените дела се налага да решим следващия път и тук аз рискувам, а ти трябва да повтаряш урока.

От двама ни аз съм по-мъдра, от двама ни ти искаш повече.

Пожелавам да имаш!

Аз поемам по мойта сериозна трудна пътека, пътека с проекции, чието изграждане започвам да виждам.

Пътят ми не е грешен, макар и прекалено суров и мъничко рехав.

Аз го правя красив, като създател.

Бих искала само да е малко по-радостен и мъничко повече усмихнат. Бих искала още ръцете ми да продължават да могат да галят...

22.9.22

Хронична умора

Преди малко си казах, че съм се уморила, питайки се какво пък толкова съм направила, за да се уморя. Не много, но все пак толкова да ти се поиска да седнеш на дивана, да включиш телевизора и да се отпуснеш, а някой друг да сготви...

И...

И направих връзката с хроничната умора и

И имало едно време...


Хроничната умора не е просто физическа умора. Даже за нашия начин на живот, въобще не се дължи на физическо изтощение. Но това все пак остава една от причините да се уморим, а хронична физическата умора може да стане при спортистите, например, или, обобщено казано, при интензивен начин на живот с физически натоварвания продължил минимум 2-3 седмици и неправилно хранене или гладуване.

Хроничната умора може да е и в резултат на продължително психо-емоционално натоварване. Например твърде дълъг период на изтощителна работа с висок интензитет, напрежение, или да навържеш 6-8 студентски сесии последователно. Може да се появи и с по-нисък интензитет и по-продължителен период - например 2 години работа без особена почивка.

Хроничната умора може да се появи при натоварен график от разнообразни дейности - например съчетаване на работа и грижа за болен възрастен. Грижата за болен близък по принцип е достатъчна да те смаже.

Хроничната умора е задължителна дори при работа, която изпълняваш с удоволствие или ненатоварен режим, но при токсична среда/атмосфера. Всъщност, достатъчно е да имаш един токсичен колега, за да се появи негативно натрупване, което да те извади от цветната страна на живота.

Хроничната умора несъмнено е свързана с болестно състояние.

Както и с мъка по загуба на близък, по какъвто и да е начин.

Появява се при серия неудачи, чиито причини невинаги се дължат на липса на способности. По принцип липсата на способности само по себе си не води до хронична умора.

Вероятно има още причини.

Но аз иска да спомена една...

Живот в илюзия или очакване.

За голям период от живота си се чувствах перманентно уморена. Това отнема паметта ти, жизнеността ти, спомените ти, взима от отношенията ти и какво ли не още... Ако ме бяхте попитали преди години, хващайки ме в този период, едва ли щях да мога да спомена причината да се чувствам постоянно обезсилена. Факт е, че не ми е навик да се щадя. Да се щадя си наложих отпреди 4 години, когато кръвното ми заплашително започна да си играе.

Загубих неочаквано много близък млад човек. Дори и да се държиш и да не се даваш на мъката, тя те яде отвътре. Резултатът е ясен. Но това не е всичко.

За известно време, но достатъчно дълго работех в токсична среда и негативен ръководител - това все пак изпиваше енергията ми. Но това не е всичко.

Загубих всякакъв роден дом, което те прави като кораб без котва, въпреки че си съградил дом. Тихичко подкопава и уморява. Но все пак порастваш. Трябва само време. Но това не е всичко.

В постоянен цикъл от задължение в задължение, държейки дейности поне на три полета, с предаване на дете, най-свидното ти на щафета... Изключително изтощително. Но това не може да е всичко!

Преди 5-6 години, когато останах сама, без първото от този списък, имах цялото това напрежение и два-три пъти повече проблеми и задачи за разрешаване. И въпреки това не се чувствах уморена до този юли. Как? Какво се случи? Предвид че и възрастта ми не отговаря на неуморен 22-годишен човек, направо бих могла да сложа себе си на 25 години в малкия джоб?...

Не чакам.

Не чакам никого да се прибере.

Всъщност, чакам.

И просто разбираш, че не ти е било добре. И просто разбираш, че подсъзнателно, несъзнателно, съществото ти, макар и да не си му давал воля и словесно обличане е хванало наистинността на живота в средата, която живееш.

Всичко произлиза от вкъщи.

Ако искате да не сте хронично уморени, живейте само с хора, които обичате и по възможност ви обичат и искат да споделят живота си с вас, а не се чудят къде да се приберат и към коя семейна единица принадлежат!

Не съм уморена!!!

TRY

Има елемент в парчето, който ми напомня на друго известно, не тяхно... Мира няма да ми даде, докато не се сетя :))))))

Imagine Dragons

Hear Me



21.9.22

Тюркоазено око

Тази нощ чух, че някой ме повика по име. Ей, така изведнъж се появи в съзнанието ми през деня, забравила го от момента на лекото пробуждане, за да запомня само тази част от съня. Понякога да те повикат по име е копнеж. Колко често се обръщаме към любимите си хора по име? Най-прекрасните обръщения, които съм изричала са "майко", "татко", "бабо" и имената на синовете ми. А къде са мъжете, как се обръщаме към половинките си?... Наричайте ги по имена. Дори слънцето губи образа си, когато го наричаш светлина, вграждайте слънцето в името.

От снощи несъзнателно съм се поставила на урок. Уча се на: "It all begins and ends in your mind. What you give power to has power over you, if you allow it." Leon Brown (#Brainevo). Няма да го превеждам. Получава се осакатено и го оставям самородното, докато не се роди по-прецизната му шлифовка някъде в невроните ми. Така на английски го усещам и възприемам както трябва да бъде. Има изрази, които звучат истинно само на езика, с който са създадени.

Урокът да приема, че мога да живея, без да определям дадени събития за начало и край ще е труден (Моята трактовка на цитата го разглежда повече физично). Стигнала съм възрастта, в която датите сами по себе си вече нямат значение, въпреки че ги помня, измерването на години също. Когато имаш 18 години сив живот и 2 емоционално запълнен, кое е по-дългото, стойностното, кое олицетворява живота?

Знам кога се роди първородния ми син, но въобще не съм сигурна, че точно от тази дата станах майка. Майчински чувства съм имала и по-рано, с брат ми, от друга страна ми трябваха две седмици за да се привържа към моята ревяща туптяща готина топка... Ще има ли край майчинството ми - не.

Разбира се, гледам на събитията от другата страна, а не от изложената, и затова ми е трудно. Можеш ли да приложиш връзката ти с даден човек в линията на живота ти, без да даваш начало и край? А всъщност, точно така трябва да разглеждаме живота - пътят на живота ни няма как да се разглежда като отсечки. Боже, толкова е трудно да го изразиш, а значи и да разбереш концепцията! Но смисълът е як. Действа ти като зареждаш душ...

О, не съм приключила, тази мисъл си има и своята издънка: "Вътрешният мир започва от момента, в който избереш да не позволяваш на друг човек или събитие да контролира емоциите ти." Умишлено променям времето на "да не позволяваш", вместо "да не позволиш". Ако си усвоил урока, трябва да имаш власт над емоциите си за всички случаи. Лесно е да се каже. Реално е "не бивало", защото няма как да няма хора, за които емоциите ти да не са неконтролируеми, поне на мен ми звучи твърде автоматично, нечовешко и неистинно, бездушно... Сега обаче съм съсредоточена само върху другата част - "аз избирам". Аз избирам колко ще страдам от дадено събитие и от действията на даден човек. Мога ли да ги изравня? Има старци, които ще ги чуеш да говорят за събитията и хората в живота си в този смисъл. На мен ми звучи жестоко. Като израз на: "животът е адът, който ни отнема всичко", а ти се оказваш жив и живееш. Но ако не го направиш болката наистина е болезнена, стягаща гръдния ти кош като в менгеме и дишането ти коства усилия и болка... 

Та, уча се на: "It all begins and ends in your mind. What you give power to has power over you, if you allow it." и "Inner peace begins the moment you choose not to allow another person or event to control your emotions." (#Brainevo)

Ще пиша като успея с трансформацията :) 

#Theturquoiseeye

Трябва да имаш поне един човек...

Трябва да имаш поне един човек, с който винаги да ти е уютно. Майките и бащите си отиват. Децата не принадлежат на пътя ти, те са с други пътища и право нямаш да ги натоварваш. Трябва ти човек, на който да можеш да се обадиш без задръжки, при когото можеш да отидеш и да се сгрееш дори само за 5 минути, с който можеш да си кажеш всичко или да мълчиш и пак да си си казал всичко и ти да бъдеш за него същото.
Беден е този, който си го няма.
Празен е този, който се е излъгал и припознал погрешно.
Светът става все по-несигурно място и горното се откроява все повече като най-висша ценност, най-старата и най-непризнаваната потребност...

#Theturquoiseeye

20.9.22

На везната: опит срещу представа, без илюзии или Луна в стремежа и огън в пътя ;)

Колкото повече се измъчвам, толкова повече детайли в дълбочина виждам. Някой ден ще напиша за психологически безнадеждния тип за връзка. Интересното е, че това ми беше ясно от самото начало. Глупавото е, че допуснах да се надявам. Може би най-доброто, което мога да извлека за себе си от този опит е от отговора на "Защо постъпих така със себе си?" Единият отговор го имам, но дори и за самата мен той стои като оправдание, а не истината. Имам и втори отговор, но той стои някак глуповато, а третият инфантилно, но беше сладко и заслужавах да го изпитам. Винаги не причините в другите са важните, а в самия теб! Но трябва да е ясно, че всеки опит и риск си има своята положителна страна и цена, която плащаш. Хубаво е, че актуализирах понасянето на цената в един аспект за себе си и валидирах в друг генерално. По първото категорично ми стана ясно, че здравето ми вече става все по-чувствително на негативното и е въпрос на разум да не се натоварвам излишно, по второто - не предадох своя ценност, което значи, че не съм се изменила като личност, а да се съхраниш вероятно е най-скъпото занятие и изпитание на този свят. Харесвам си се и самата аз като личност заслужавам адекватност. Сама или споделен животът ми си е мой. Споделянето му остава най-висша форма на ценност за мен. Амин!

18.9.22

За разминаванията и успеха на връзките*

(Или три плюс условия за успеха на една връзка)

(Тексът е втора част на За потребностите и връзките)

И въпреки всичко бих казала, че всичко зависи от глагола "Искам". От глагола "Искам" изречен от двамата души един за друг. "Искам" не бива да оставя само в желанията, трябва и да проличи, да се направи първия ход и последващи, ако е нужно. Работата по "Искам" не спира до тук. Идва ред на сработването, на напасването, на това двама души заедно да градят. Гнездо се гради едновременно от двама: единият може да поставя тухлите, но другия слага пердето. Готовият дом може да привлича, но не създава основа за цялостност и хармония. Той е бил почва за едно растение, една сакция, но не и сандъче за повече растения.

За да има връзка, в "дома" се задоволяват (осигуряват) всички базисни потребности. Ако трябва да излезеш от дома си, за да се наспиш, няма как да има връзка, нали. Колкото и да е тъжно за някои, и търсенето на секс извън партньорството в дома/връзката, демонстрира основен дефицит. Дефицитът може да бъде замаскиран или компенсиран на по-висок етаж от потребностите, но при всички случаи ще работи несъзнателно за непълнота, деконструктивност.

Стана ясно, че за да търсим и се обединяваме с някого по един или друг начин реално задоволяваме наши потребности. Задоволяването на потребностите може да остане на ниско ниво и да се ограничени в осигуряване на базисните нужди. Но тогава връзките имат временен и повърхностен характер, просто защото става скучно, бързо се изчерпват и пр.; възможно е характерът да е и илюзорен - да подхранват илюзия за автопортрета, който сме си създали или илюзия за нещо, което де факто няма, илюзия за връзка. Всяка една илюзия поставя създава кухина в семейната пирамида.

По-трайната връзка се създава от третото ниво, след като се покрият базисните нужди и потребността от сигурност. Тоест с избрания човек, освен "пасване в леглото" и споделяне на покрива и храната, трябва да има и някакво усещане за сигурност на връзката. С трето ниво се покрива нуждата от подкрепа, а тя е необходима, за да можеш да градиш съвместно. Няма как да усещаш подкрепа от някого, с който държите контакт само на физическо базисно ниво. Така че, ако единият дава само секс, а другият търси любов - моля, няма как да се получат пълноценни отношения, трябва да има пасване на потребностите. Пасването на потребностите обаче по-трудно се получава и разбира след 4 ниво, нивото на уважението.

Последното задължително условие е потребността от уважение. От задоволяващия само физиологичните си потребности, няма как да се очаква уважение. Него по-висшите потребностите на другия реално не го интересуват. Освен, в случая при връщате в потребностите отгоре надолу с цел запълване на дефицити. Тоест създава се допълваща връзка. При допълващата връзка обаче има нестабилност в отдаването на енергия от теб към другия за потребностите по долните нива. Ето защо любовниците не могат да разчитат на сигурност, подкрепа, а и любов. Ако такива са налични, то има промяна на ролите и преструктуриране на дома с любовцата/любовника или напасване между двама в допълваща връзка.

Така, за да има пълноценна връзка между две равноправни съвременни същества е нужно покриване на тези четири нива на потребности. Покриване на следващите етажи на израстване, за да има двойка не е задължително. Но е желателно, в противен случай единият или другият няма да разбира и изпитва емпатия към половинката си, не бива да има голяма дистанция в потребностите между двамата в двойката. Трудността тук идва оттам, че хората се меним с времето, променяме йераргигята на ценностите си, на потребностите си, развиваме се и всеки го прави със свое темпо, според своите светоусещания, опит и обстоятелства. Разминаванията в двойките при зрели хора най-често се дължат именно тук - в израстването. Вероятно въпросът какъв искаш да бъдеш и какви са целите ти и преследването им, донякъде намаляват този риск; една двойка трудно би устояла на времето, ако единият е амбициозен, а другията пасивен по отношение преследването на своите цели или общи активности. Духовният човек няма как да се задоволи само на нивото на бита.

И така, стигнахме до ценностите. За да има връзка, и още повече успешна, ценностите при двама души трябва да съвпадат или да са в хармония.

Това с ценностите, ценностната система е сложна работа. 

Вчера попаднах на един списък от 240 ценности! Няма как да живеем, придържайки се към 240 ценности, нали?! Животът ни се определя от около 15 според специалистите. Значи "моят човек" трябва е със сходна ценностна система, за да се разбираме и споделяме част от живота си (има и работа, има и персонален живот). Именно определянето на тези 15 ценности е трудното, трудно в личен план. За себе си подбрах 20-тина, без да изчета целия списък. Тоест не свърших работата задълбочено. Реалните ни ценности са тези, които остават в сила дори и при криза, които не бихме заменили с друго. Ценностите се и менят в житейския път. Особено при израстването ни като личности. За мен например семейството остава ценност независимо от условията на околната среда. Това означава, че другар може да ми бъде човек, със същата ценност в личната си ценноста система. Най-сигурен начин да се валидират ценносттите са ситуациите - понякога е достатъчна една случка, за да се разделиш с интимен партньор (и не, не става дума за изневяра).

Но това не е всичко в трудното. Освен определянето и свеждането в реална бройка на ценностите ни, те се редят в някаква йерархия, която е строго лична. И която се променя в житейския ни път. Пример: за мен винаги семейството е било ценност, но не винаги е било на първо място. Йерархията на ценностите определя личността. Човек който поставя семейството на последно място в личната си ценностна система, няма как да бъде половинката на друг, за когото семейството е на първо място. Защото докато вторият човек е семеен тип, първият би могъл да е кариерен тип. Моделът на семействата с домакинята, уви, не дават пример за пълноценност на взаимоотношенията, справедливост и равнопоставеност и при положение, че държите на тях, задачата за изграждане на партньорски отношение е загубена според мен първоначално, все пак 21 век сме.

Няма да задълбавам повече в ценностите, необходимо е пасване на ценностните системи и хармония на ценностната йерархия в двойката, за да я има. Всеки за себе си би могъл да развие тази проекция. 

Отиваме към третата основна съставка: интересите. Сходството на интересите е задължително, за двама души, които искат да споделят живота си или част от него. По принцип зрелите хора сме заети и разполагаме с много малко време за общуване и отдих. За да запазим връзката си с другия следва да общуваме (трети етаж). Това общуване може да стане основно в свободното ни време. Ето едно категорично условие да има връзка - двамата по отделно да имат време, свободно, и съответно да го напасват. Работохоликът или кариеристът нямат време. А само с искане, отношения не се градят и поддържат. Ако в това свободно време (не казвам че то трябва изцяло да е отдадено на партньора ни, напротив здравословно е част от моето свободното време да е предназначено само за мен) единият изкачва върхове, а другият гледа растителни видове в градината, нещата няма как да се получат. Разбира се, тук трябва да се разглеждат по-скоро комплексът от интереси. Лично не виждам проблем единият да говори за книги, а другият за филми - има сходство. Не е задължително интересните да се напасват на 100%, достатъчно е да има общи 50%, да речем.

Преди да приключа ще въведа и едно допълнение. Важни са и средствата, които ползваме за реализиране на ценностите ни. Това обаче влиза в разбирането на ценностите. Понякога инструменталните ценностите могат да доведедат до патофизиология в терминалните ценности, образно казано. Но това първо е проблем на самата личност. Ако този проблем не е изчистен, ясен за личността, то несъмнено проблемът ще се пренесе в двойката. Какво имам предвид? Няма как да изградиш трайна връзка, дори и да се стремиш към такава и за теб това е ценност, ако не си открит и достатъчно чувствителен към другия и липсва споделяне, обмен на информация, комуникация, заинтересованост от него. Второ допълнение, за да си щастлив от живота си трябва да няма и противоречия в личната ценностна система - има ли ги, те ще се пренасат и във връзката. Пример за теб ценност е семейството и партньорските отношения, но ценност е и вниманието от другите, тяхното обожание, палавостта. Е, няма как да се получи да се радваш на вниманието на доста хора и да не ти стига време за обичания от теб човек - ще се наложи да изключиш едното.

Нека не пропускаме и фактора свободно време. При човек с много свободно време и друг, който се чуди как да изпълни всичките си задължения - работа, дом, семейство, деца няма как да се получат също нещата. В един момент ще настъпи конфликт, защото единият няма да приеме доводите на другия, че е зает, изморен - не го е изпитал; и ще започне да губи времето си, освен ако първият не направи глупостта да изложи сигурността си на риск или в добрия случай не намали времето за задължения и не остави повече за споделяне на живота си с партньора.


Когато птицата намери скала...

Време е да напиша четвъртия текст от вчера. Една събота и неделя са, преизпълнени с битови задачи и отговности, но децата станаха толкова толерантни към мен, дори и малкият фурия и се прокрадват възможности да ги излея. А ние с музата като се хванем, можем да не спрем и три дни, можем да се изтощим до изнемога, а може и въобще не. Напомня ми само на хорото на една Снежна фурия, която е нанадмината на дансинга и като я видя улавям как страхопочита хиляди демони, които искат да ѝ откраднат светлината. А тя е една такава естествена, магнетична в самотата си, поглъщата те с добротата си, чието същество е измъчено от терзания за дефицит на любов... Семействата някак не са гарант да дават любов. Или може би просто не дават на Слънцето. Снежно момиче...

Време е да изхвърля от себе си идеята за четвъртия текст. Докато децата спят. Главата се опитва да ме боли от събуждането.

Напоследък, или отново, не помня, режимът ми изведнъж така рязко се промени, сякаш нещо залепи сегашното ми време с това преди 25 години назад. Не издържам вечер и аз тази, която сън не я лови и след 01.00 ч., падам като отстреляна птица в 21.30-22.00. Събуждам се рано - 5 - 6 време, когато доскоро съм потъвала в сънища.

Да, всяка нощ сънувам. Улавям се, че сънувам. Но вече не помня сънищата. Стават толкова много. Няма място за помнене. Но и нямам секунди да разбера посланията им. Сънищата са толкова верни с посланията си, но и толкова неясни. Кажи ги на дете, за да ти каже истината за теб.

Ще изхвърля този текст от себе си и ще трябва да поема по пътя. Стъпвайки с крака, не обикаляйки с криле този път. Няма време. Вече няма време.

И въпреки това - дадох плод, смисъл на живота си!

Дори само това е красиво :)

И огреяло ме е Слънце

Изумява ме как всичко си идва на мястото, без да го нареждам насилствено. Доскоро двоумяла се за три неща, едно толкова спонтанно прокарва пътя си, а другите просто отпаднаха и вече не представляват такъв интерес за мен. Винаги истинското ти аз прокарва път през живота ти. Също както растението пробива асфалта. Трябва само поне въздух да му дадеш...

Всеки носи едно семенце в себе си. Вярно е, че са необходими условия, за да покълне, но и семенцето трябва да е здраво и силно. Семенцето е само едно и само по себе си може да даде цвят.

Пожелавам си да имам живот и здраве в следващите 20 години, за да имам възможност да се погрижа за цвета, а защо не и за плодовете от него...

Времeто е най-верният показател за истинността на чувствата и желанията ни.

2009 е велика година за мен. Когато се родих за втори път.

Това събитие винаги ще свързвам с един човек, в който се огледах.

Ако успея, ще му посветя книга.

Ако не, ще продължавам да го нося в сърцето си докато ме има :)

П.С. Много искам да му го кажа лично. Но той не иска да ми повярва.

Няма как да не съм деликатна към нещо толкова скъпо за мен... 

17.9.22

За потребностите и връзките

За да изгради човек успешна връзка, трябва да е наясно от какви точно потребности се нуждае, доколко ги има за себе си, тоест доколко ги е осигурил за себе си и включвайки друг човек в живота си да си даде сметка, доколко има напасване с него.

Пирамината на Маслоу помага изключително в разбирането на този процес на установяване на правилния човек за връзка и обяснение, защо с някого не ни се получава или си е направо катастрофално да бъдем с него. 

Пирамидата на Маслоу:.

1. Най-долу е етажът на физиологичните ни потребности, без които няма как да сме живи същества и да се чувстваме добре. Това включва задоволяване на естествените нужди от въздух, храна, вода, сън, секс освобождаване на естествените резервоари и добра хомеостаза (стабилност на физиологичните процеси в организма). 

2. Следващият етаж е посветен на сигурността и комфорта: сигурността е свързана с това да се чувстваш в безопасност и защитен там, където си - не просто да имаш покрив над главата си, а да имаш дом и убежище за себе си и близките си; не просто да имаш работа, а да имаш сигурност в работата, която ти дава обезпеченост на ресурси, позволяващи ти да изпълняваш желанията си, да поставяш основи така, както решиш, без да ти бъдат отнемани, да имаш гаранция за етичност и да разчиташ на нравственост и установени общовалидни правила; имаш нужда от здравни грижи за поддържане на здравето; тук са редът, закоността, спазването на граници и пр. 

3. Продължавам нататък, трети етаж, социални потребности, потребности от любов, подкрепа и принадлежност. Тук са: приятелства, семейство, интимно партньорство, общност, работен екип, други връзки. Тук са общуването, загрижеността, вниманието и поддържането.

4. Четвърти етаж е свързан с потребността от оценка, признанието и уважението, върви със статуса, отговорностите, компетенциите и имиджа - уважение, самоуважение, увереност, доверие, одобрение. 

Дотук, ако липсва нещо, говорим за дефицити. Много вероятно при наличие на дефицити личността да не е стабилна и устойчива, независимо дали ще продължи нататък. 

5. Вървим нагоре по потребностите на израстването. Тук идват потребностите от знания и творческото изразяване. Потребностите от знание включват не само новите познания, изследването, откритието, но и самоосъзнаването, намирането на значението, създаването и творчеството, да умееш и да разбираш;

6. Естетически потребност - потребност от красота, хармония, баланс, стил, подреденост, но и радост и любов;

7. Духовни или потребности за самоактуализация - свързани са с личностно развитие,  самопознанието, реализирането на собствените цели и способности...

8. Трансцеденталност - потребност да помагаш на другите да се самореализират.


Съвсем естествено е да търсим интимно партньорство, връзка. Както виждате това се отнася до първите след базовите потребности - третия етаж. Но прави ли впечатление на колко места има дума, свързана с интимността. Откривам я на три етажа.

Реално осигуряването на базовите потребности, физиологичните и сигурността зависи до голяма степен от самите нас и нашите избори. Вярно е, че е свързано и с държава и доколко светът е спокоен, но те не са в нашия контрол и надскачат темата ни за избора на партньор. За чувството за сигурност ще поговорим друг път.

Много е важно, когато избираме човек да сме наясно първо, къде сме ние по етажите на пирамидата и какви са нашите собствени потребности в момента. (1) Давайки си ясна представа за това, ще можем да си изясним какъв човек като личност и намерение ни пасва (2). За да имаме хармония с някого, истината е, че опитът ни в пирамидата трябва да е сходен, иначе не виждам как би могло да има комуникация и разбирателство, удовлетвореност от връзката. Когато си се поразходил по-високото по етажите и си се докоснал до удоволствието от личностното израстване (един нескончаем процес), то едва ли би те удовлетворявала връзка, изградена само на задоволяване на базисни потребности. Израстващият човек има нужда от партньор, иначе няма да е в достатъчна степен израстващ и удовлетворен, но от тук идва сложното, защото наред с подкрепата и загрижеността, които се обменят при едно интимно партньорство, ще трябва да има уважение, да се позволява създаване, надграждане, но и достигане на 6-ия етаж - постигане на любов. Разбира се, любовта първо е чувство, което трябва да можем да изпитваме извътре самите ние, за да можем да го търсим от другите и тук има двупосочност. Уви, в много връзки, освен разминаване между първи и трети етаж, има разминаване на по-високо ниво: третият етаж на средата не може да покрие потребността от любов и хармония на шестия етаж. Има хора, които се задоволяват или примиряват с достигане само на третия етаж, но има такива, които искат повече. Човек спрял на третия етаж не може да задоволи човек, копнеещ за шестия, човекът на третия етаж не би и разбрал човекът от шестия етаж. Това е доста високо изискване за партньорство - да имаш напасване с един човек в секса, интимността и любовта и изпитваш хармония с него. Звучи като приказно. В реалния живот масово хората компенсират с добавъчни връзки или по Фройдиски пренасят от човешки отношения към действия, пренасят от интимните отношения към други отношения към деца, творчески екип или др.

Разминаването може да идва и от съзнателен избор, независимо дали е грешен или не, справедлив или неадекватен - важно е какво място ти е отредил другият в живота си: ако той те ограничава до първо ниво и задоволяване на физиологичните си потребности, а ти търсиш задоволяване на потребността си от любов, няма как да се постигне удовлетвореност и не съм сигурна, че очакванията имат смисъл.

Удовлетвореността от връзката, особено интимната е свързана с това партньорите да са равностойни. Много е важно да имаме и ясна представа за усещанията, които създаваме у другия. Такива могат да се пораждат и от ежедневната битова среда и от поведението ни, за да можем да предизвикаме доверие. Привличането не е само физическо, макар че не бих казала, че в днешно време то е лесно да се намери. За да имаш един човек до себе си, следва и той да е привлечен от личностните ти качества. Ако няма общуване и двупосочна равностойна комуникация, усещане за доверие не може да се създаде, оттам не може да се говори за създаване на връзка, камо ли за нейната трайност. 

Това, което допълнително разбрах за себе си, в този спонтанен тракт и идея хрумнала ми от седмици за пасване на потребностите при двама души, че съм стигнала до най-високо ниво на потребностите. Имам доста да работя по долните етажи, несъмнено. Има етажи с дефицити, което и провокира писането ми тук, но това само обяснява колко трудно ще намеря човек, с който да намерим удовлетворяваща връзка. Факт е, че и открих такъв, но той първо не ме разпознава като съответстваща му личност, второ има много да работи по собствените си етажи, за да открие, че не моята преценка е неадекватна.

Основното, което искам да кажа е, че човек трябва много да внимава, кого привлича в живота си. Защото с вмъкването на човек, който има резонас в потребностите или разминавания, може да загуби стабилността на етажите, които е постигнал. Ако един интимен партньор, руши изградената от теб сигурност и влияе негативно в осигуряването на ресурси за базисни потребности, той не е просто твоят човек, той е твоят античовек. Ако един човек, с който постигаш любов, но губиш уважението и семейството, той не е решение, той е изпитание. Помнете само от нас зависи, от изборите ни, да носим своята пирамида цяла. Има хора, които просто не могат да носят пирамида, те са твърде погълнати от себе си или дефицитите си, страдат от някаква форма на ограничаващ ги егоизъм. Имаме достатъчно време да израстем, не го прахосвайте, и не се връщайте назад, губейки един или друг човек, колкото и да е трудно! ☼ <3

 Продължението: За разминаванията и успеха на връзките




Болестта като форма на насилие и илюзия

Имайки в съдбата си загуба на млад близък в млада възраст, съществото ми реагира много остро, когато чуе за заболяване.

За мен заболяванията не са случайни. Повече от ясно е, че тяхната причина по един или друг начин е свързана с материята - независимо дали става въпрос за порязване, инфекция с каквито и да било микроскопични живи организми и частици, токсични субстанции, вредни външни фактори... Всичко това е материя, материя, която влияе върху материя и нейната способност да се адаптира, защити или да се съпротивлява за живота.

Заради работата ми и затова, че по природата съм изключително наблюдателен човек съм натрупала в себе си толкова необработена и несистематизирана информация относно произхода на заболяванията, че ако притежавах интелекта на гений сигурно бих написала библия на излекуването на човека. Но не съм. Не притежавам този интелект, който съм склонна да възвалявам.

Днес отново си мисля за Паркинсон. Не мога да кажа че познавам болестта. Но съм се докоснала до два случая, които до някаква степен са сходни. И колкото и странно да е за тази болест, предимно покосяваща мъжете, "изводите" са ми за жени.

Болестта на Паркинсон отнема баланса, нервната ти система остава нерегулирана, трепереща. За мен болестта е свързана с околната среда, с най-близкото обкръжение и атмосферата, която създава то. Свързано е с несигурност и от друга страна с един устойчив човек, на който все пак с годините му се отнема силата. Просто средата отнема изразената му способност да балансира и я използва за себе, за да оцелява. 

И в двата случая, и двете жени са заслужавали много повече. Средата не е била адекватната за тях. Но те са отдавали.

Не твърдя, че не са били обичани или че не им се е давало. Това не зная. Но съм убедена, че е имало разминаване. Разминаване в ценностите, разбиранията първо между двама в двойка, пренасящо се в родовите връзки.

При Паркинсон има нисък синтез на допамин. Допамин - хормонът на удоволствието, удовлетворението. До такава степен средата не е създава удоволствие, а напротив, че организмът просто се отучва да го произвежда. Това е да поставиш човек в дълбока килия. (Паркинсон е при третото око, шестата чакра, липса на визия, губиш баланс в живота)

Днес жените можем да прекъснем тези заболявания.

За мъжете не мога да твърдя. В момента те са най-неустановените като възприятия същества.

При всички случаи и едните и другите трябва да бъдат предимно себе си, за да се втурнат да изпълняват една или друга роля.

Псориазисът е автоимунно заболяване. Всяко автоимунно заболяване е носачено към себе си, то представлява заличаване, убиване на себе си. Разбира се, процесът не е съзнателен. При всички случаи е свързан с търпене на нещо, което не ти пасва. При всички случаи то е свързано с взаимоотношенията с другите, там където прекарваме най-много време, място, което тялото ни възприема за дом (като домът може да е работата - има и такива хора). При псориазиса има екстремно подновяване на клетки. Видим и най-чест е по кожата. Но в последствие може да засегне стави. Какво искаш да отлющиш? Въпросът е какво искаш да отлющиш? Какво на този човек не му е добре и иска да отстрани. Хапчето няма да помогне. Трябва промяна в житейската среда. Няма да кажа на себе си и това да приемеш нещата - не, приемане на всяко едно нещо не трябва да има, това разболява.

Мислейки сега за псориазиса, сякаш виждам живота на една жена. Жалкото е, че близките обикновено не виждаме какво им причиняваме. Наистина си заслужава да живееш само с човек, който е отворен и към твоите потребности и граници. Не изисквайте прекалено много от близките си, особено от проекции на собствените си потребности върху тях.

Рак на дебелото черво - нова германска медицина - колкото и да е отхвърлян Хамер - за мен, от малкото прочетено, е заложил матрица на новото ковчеже на болестите на Пандора - това, което дори и да отвориш, те няма да могат да избягат като отвързани духове от бутилка. 

Но съвременният свят в момента прави пари, имидж, сфера, която се изгражда на обслужването на болестите. Лесното излекуване някак се загуби като цел... Болна тема. Болните маси се маниулират лесно... Още по-болна тема. Масите наистина се управляват. Въпрос е да си хванал емоциите. (доп. Трябва да помисля за провокиране на мисленето в аудиторията!)

Хамер ще е отричан. Надявам се, не забравен.

Според него ракът на дебелото черво е свързан с вина. За единия случай, който знам, мога да си обясня откъде идва вината. Не е задължително и тя да се съзнава, може да работи на подсъзнателно ниво, може дори на съзнателно ниво да има оправдание, но подсъзнанието е това, което е по-близко до управлението на болестите в нас. Вината може да е натрапена. Казват, повтори една лъжа няколко пъти, за да я приемеш за истина. Вината е най-жестокото средство на манипулативните личности, толкова жестоко, че ако самите тези личности си даваха сметка за него, щяха да го избягват. Обвиняването обаче е с действие на бумеранг. То може да е насочено към даден човек, да го удари, но ще се върне и ще засегне и теб. Пазете се от това да обвинявате за каквото и да е някой друг, ще го убиете по един или друг начин, пазете се от това да се самообвинявате за каквото и да било - по-добре потърсете решение с обекта на дразненето или индивидуално за себе си. Забравете егото. И прегледайте старите травми. Стари травми с нож не се лекуват.

Алцхаймер, деменция - със сигурност е свързано с желание да забравиш, да забравиш нещо, което по-скоро си извършил ти, съзнаваш, че си наранил, но два пъти повече си наранил себе си... (Алцхаймер - коронна чакра - обратното на мъдрост - отказ да си правиш изводи от направените грешки)

Имам да откривам за инфаркта и инсулта. Инцидентността там не е обяснението. Трябва да помисля, да се пренеса, за да ги разбера... хронична умора по-горе напипах за инсулта!)

За полипите в матката - трябва ли ви обяснение. Намалете допускането на нежелани приходящи в нея, на нея ѝ е писнало и от тях и от вас.

Рак на гърдата - кого искате да храните, да обичате, изпитвате дефицит на обич? Рак на яйчниците - чуто - искате дете. Рак на простатата - подобно на полипите в матката, но със знак на натрупване, при мъжете резултатите са след години, пренасищането със забавление си има цена. Човек трябва да има съзнателност колко да си играе и пази някаква чистота.

Автоимунно заболяване на щитовидната жлеза - непълноценна комуникация с близък/близки, неудовлетвореност, липса на разбиране, непасващи си среди, липса на синергия...

Намаляващо зрение - отказ да се приеме даден факт.

Намален слух - да пренебрегваш нуждата на свързан с теб човек. Възможно е този човек да е обсебил живота ти и това да е единственият начин да останеш насаме със себе си/необезпокояван. Не се остовава толкова на липсата на връзка контакт и невъзможност за синхронизиране, а по-скоро със съзнателно скъсване на връзката заради пренасищане. (Разбира се, не е единственият начин, но понякога с близките е трудно)

Диабетът е свързан с липса на сила. Липсата на сила понякога е избор, не резултат. Свързано е със силно желание, но липса на действие. Не играеш, стоиш извън пиесата.

(За съжаление, има какво да допълня за децата, но това е друга тема)

Стига толкова!

Всеки може сам за себе си да разбере зародиша на дадена болест, ако бъде достатъчен честен със себе си, близкия, има адекватна преценка за средата и не се държи/оповава на илюзии. Болестите се дължат на натоварване, нещо, което ни уврежда, не ни пасва съвсем. Ако приемаш нещата, си здрав, ако търсиш решения да се справяш с дискомфорта на съществуването си избираш пак здравето.

И наистина последно - ракът на панкреаса е свързан с посичане от близък човек (Хамер).

Не забравяйте за бумеранга. Посечеш ли, някой ден ще загубиш когнитивността си. Посичането е съзнателен процес за разлика от вината, която е на емоционална основа... (тук напипвам нещо ново, трябва да развия, проследи връзката: вина-емоция-боклук-дебело черво-; 

(трябва да се разглеждат нещата в няколко нюанса: единият е дефицит, недостатъчност заради разминаване или не достатъчно допълване/пасване; втората насока е зараси пренасищане - затова едни ги удря в щитовидната, а други в слуха; трето - причини заради теб като Алцхаймер и причини заради средата като Паркинсон; трябва да поработя върху рака на гърдата - може би там нещата са свързани с пренасищане и доката тук се чудя за астмата въобще - не; разгледай таблицата с чакрите - оказва се, че е толкова лесно да проумееш същността на тази матрица с болестите)


При мен е светло

Няма да казвам, че е странно как отново целият свят се е събрал на кълбо при слънчевия ми сплит. Не бих казала, че това е лошо. Топката е светла и мога да си играя с нея като огромен магьосник. Сега мога да управлявам слънцето. Нали самата аз, съм слънце, крайно време в този процес да има съзнателност, а не обратното тя да бъде последствие от реакциите в кълбото.

В момента искам да кажа толкова много. И се радвам на това, защото преди дни, не чувствах, че има какво да споделя със света. Може би най-празна се чувствам тогава - когато няма какво да споделя на света.

Целият ми живот е изграден от думи. Не от мисли. От думи. И смятам, че няма по-прекрасно средство да си играеш или да бъдеш съчетавайки се с думи.

При мен е светло.

Винаги е светло.

И когато плача, и когато се смея, и дори когато съм в някаква пауза пак е светло.


И така, сега ще редя думи...

13.9.22

На път

Край. Сърцето ми натежа

И затвори клепачите на очите ми.

Душата ми пак някъде тихо се свря

Като блудница някогашна

В килер заточена

В бели ръкави.

Крайниците ми жестоко охладняха

Този път

Ноктите ми дори посиняха.

Чувам само своето 

Туп-туп

И някакъв странен

Шум във ушите.

Покрила съм хоризонта с пелена.

Главата и без очи

Знае посоката

Стъпките ми сами

Пътя прокарват.

Пространството наоколо лепне

Като безстопанствена паяжина виси.

Ръцете ми все още някъде се надигат в проекция,

Готови да галят и да прегръщат.

В този миг

Чувам от някъде ехо:

"Обичам те, мамо!"

И обличам пейзажа със цвят.

Не бих искала

Той да види това огледало,

Още е твърде малък

Да разбере

Как от калта

Се изграждат

Домове.

4.9.22

Зелени пъстри очи

Понякога се чудя сама на себе си, колко странен човек съм или просто се опитвам да си призная нуждата от почивка. Може би не си давам сметка, но човек има нужда като всеки бозайник в природата от състояние на временна леност, нуждата от която започна да почуква на вратата ми. Тази година започнах по-осезаемо да си давам сметка за тежестта на режима, в който живея. Времето и равносметките са безмилостни гости...

Сама съм и това ми дава онази сладост да се порадвам на времето си както биологичния ми часовник иска в момента. Тъкмо свалих трийсетината лилави цветчета от кухненския полилей за сезонното му освобождаване от праха и се гласях да дам дължимото вече на съдържанието на кухненската мивка, когато музата ме споходи.

Ах, тази непокорна, спонтанна и палава муза, която толкова обичам със своенравието и плодоносието ѝ, с нищо не бих заменила еуфорията, която създава в мозъка ми - дори и с най-романтичната споделена обич - егоистично, нали, но толкова, толкова мое...

Подхващам идеята осенила ме от седмица, да я въртя в думи, също както вълната от хурката на баба се превръща в нишка до вретеното ѝ, и изплува цитат на баба, свързан с темата ми: "Когато бедността влезне през вратата, любовта бяга през прозореца." и споменън за баба се загнездва в мен.

И защото темата ми е за избора на партньор в живота - вторият важен показател след първия важен въпрос (за което съм писала в блога по-рано) се отправям в миналото и начина, по който са събирани младите в семейство.

В повечето случаи въобще не е ставало въпрос за желан избор, ако не на двамата, то поне на единия.

По доста груб начин баба е станала жена на дядо, но си я спомням как 17 години след смъртта му, плетейки поредната дрешка за някого от нас, издишаше дълбоко и изричаше: "Ех, Стефане, Стефане..." И той сякаш беше тук и надничаше от терасата...

Не съм видяла колко се обичат двамата, но я усещах любовта дори и само като гледах баба. Близките имаха критични забележки по отношенията им, но в същото време в същите тези картини, които се случваше да споменат аз виждах от дете само две обичащи се гургулици.

Насила е взета баба. Когато в детството ми, ми сподели за начина, който в днешно време е осъдителен, как се е чувствала тя, намерих онази твърдост на философията в живота, които са носели предците ни. Оставила е мисълта за момчето, с което са се харесвали и е последвала непознания, когото "О, хич, не го исках него!" защото повече не може да бъде ничия друга и това едва ли искрено би ѝ било простено (?!). Наложило се да го обикне. "Колко лош беше дядо ти първите пет години..."

И третата мъдрост в един разказ получих наготово - иска се време да се напаснеш с другия, но това не би могло да стане, ако няма обич, нали, и една цел в семейството...

29 години, докато смъртта, ако въобще и е възможно да раздели.

Въпреки че остава вдовица само на 47 години да бъде с друг мъж като съпруг и другар баба така и не допускаше. Знам го от 5-годишна.

Внуците са привилегировани - те понякога знаят за баба и дядо повече, отколкото техните собствени деца, съответно родителите им. И с право - има неща, които детето не бива да научи за татко си или майка си. Но е грехота тази материя от мъдрост, емоции и истории да не бъде предадена.

Толкова късно в живота си давам сметка, че за някои мои черти, усещания и представи баба е изиграла значителна роля, макар че, изключвайки две години, реално ние не сме живели заедно и се виждахме сравнително рядко за обстоятелствата, с които разполагахме.

Пред мен са зелените ѝ пъстри очи.

Най-прекрасните, които съм виждала само в три жени, но само в два чифта и с едно и също излъчване...

Толкова ми се искаше да предам този ген... На тези зелени пъстри очи.

Translate

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails