Излизам от басейна.
Една майка е застана на прага му като кълбо. Очите и са пълни, черни, трептящи като екран на филмова лента.
Детето и ще плува.
Спомних си майката, която стоеше пред входа на болницата.
Празни очи. Сиво лице без сълзи.
Горе детето и гаснеше.
И врабците не смееха да пърхат...
Аз съм тук
и все още дишам,
макар от мен самата
малко е останало.
Но аз съм тук
и все още дишам,
поглеждам в себе си
и мисля,
че този път
не искам да летя.
Застанала съм в гнездо
високо на дърво
сред мен са зелени листи.
Тъга се стели
около страните ми,
но все пак около ми
е топло.
Разбери, устните са за целуване,
А не за гледане, нито за криене.
Устните са, за да усещат,
А не да има филър до другия.
Ако искаш да познаеш устните ми,
Постави пръст върху тях
И почувствай дъха на сърцето ми,
Ала пръстите никога не са толкова чувствени,
За да доминират в докосване -
Пулс се предава само чрез устните...
.
Сънувах те.
А мина толкова време,
колкото да излекува раните
И мога да те погледна в очите,
Без друга емоция
да нарушава любовта ми.
Връзката помежду ни е силна
Толкова силна, че другите връзки бледнеят
И съм сигурна, че в съня си ти си ме търсил –
Моят делник е твърде стресиращ за чувства към другите.
Силна е връзката между душите ни,
за теб безразлична в болезнен път,
за мен болезнена в опит да потърся романтика.
Най-добре е да сме далеч един от друг,
също като счупената чаша, която
стои на пръст разстояние
от здрава стомна
във жълто.
Понякога тихичко ми липсваш
Поглеждам стара снимка
Опитвайки се в безмълвния ти образ
Да прочета цвета на синьото.
Не мога днес да изрека,
Че силно теб съм те обичала,
И повече от себе си
За да не различа
Каприза ти да бъдеш с други.
Усмихвам се
И нежно погалвам с поглед кожата ти
Опитвайки да вдишам твоя аромат от
Спомени.
Целувам те неадекватно мислено
И втурвам се към извора,
Който свързва ме със себе си.
От време на време си спомням за теб.
Не изпитвам тъга,
Нито горест,
Нито гняв,
Дори и радост.
От време на време си спомням за теб
търся лика ти
И понякога, срещайки го се усмихвам,
а друг път отскоро се сепвам.
Не знам дали вече изпитвам любов,
Със сигурност няма омраза,
Запазвам си моето любопитство,
Но и моето бягство да бъда свободна.
Ако слънцето можеше да говори,
Щеше навярно по перваза си да чуеш
Дъждовно писмо
В някое измерение
В което щях да запазя
копнежа по тебе...
