31.12.20

За изначалното в обучението...

 Не съм сигурна, че заглавието е точно. Възможно е да го коригирам по-нататък.

Темата за обучението на децата ме вълнува. Имам син. И мога да кажа, че това дете досега в живота ми е най-силният фактор за личностно развитие, което не е престанало от раждането му преди осем години.

Да учиш с децата по принцип е предизвикателство, освен че може да бъде просто досадно задължение. Последното като родители е забранено да изпитваме, тъй като "биметалните пластинки" в главиците на наследниците ни веднага биха регистрирали, че има нещо нередно в насърчаването им да учат от наша страна и времето, което отделят за такова.

Заниманията със сина ми продължават от години, като тръгвайки в първи клас бях принудена далеч по-сериозно да планирам и осъществявам процеса на учена с него.

Наличните проблеми, свързани с усвояването на знания от него ми налага да търся възможно най-ефективните форми, за да получа желания ефект.

Касае се не само до намирането на подходи. Пътят да учиш детето си е доста дълъг и изморителен. Първо, налага ти си да се откажеш от умората. За нежеланието, вече споменах - то следва да бъде изтръгнато още в зародиш.

При ученето с детето, особено предвид несъвършенствата на образователната ни система, се налага да бъдеш постоянен, системен и методичен, иначе губиш нишката на полезността от заниманието.

Определения, които много повече пасват на учителската професия...

Докато през първата година хвърлих доста усилия да уча детето си да учи, работи, да решава задачи... През втората ми се налага да надскачам още...

Материалът сам по себе си е неразбираем за децата, чужд, неясен, абстрактен... Той не създава умения. Уви, не създава и памет. Просто въвежда понятия. Връзки липсват. И натрупва дефицити. Обемът, който се налага да усвоят децата, задълбочава дефицитните състояния.

В резултат у тях се губи желанието за работа. Нещо повече, както у сина ми, който изпитва трудности, се изгражда съпротива към ученето.

През последната половин година ми се налага да развивам способност как да залагам у него развитие на умения. Процесът е енергоемък, но удовлетворяващ когато улавяш напредък, а такъв няма как да няма - защото ако дадено умение не се получи чрез един метод, се използва втори или се измисля трети, четвърти метод, само и само да проработи и детето разбере.

И тъй като днес, поне за втори или трети път, усетих как след заниманието, въпреки изразходваната енергия и сили, у него има изпитване на удовлетворение, се запитах на какво точно се дължи този контраст в поведението му след в сравнение с началото на "ученето"...

От какво всъщност имат нужда децата, за да учат?

Отделих време. Няколко часа, безспорно.

Времето е фиксирано.

Два предмета не повече.

"Преподава" се доста твърдо.

Преподаването е със завидна стабилност. Без да се губи контакт с детето, напротив то участва впроцеса на даване на инструкции.

Детето се опира на тази стабилност и увереност на възрастния да предаде материала и стъпките за изграждането на необходимите умения. То оценява помощта, която му се оказва и е благодарно за възможността да опита само, и му се помогне там където не му достига.

Това е може би първото правило за ефективно учене с детето - да създаваме стабилност, на която да се обляга то при ученето.

Убедеността в познаването на материала създава второто условие - на доверие.

Естествено, заниманията изискват много добра организираност и ясното, за лидерската позиция на "учителя" в процеса на учене.

Мисля си, че без тези три-четири условия - не само позитивно отношение към ученето, но и ефективност от него не би могла да се получи.

Така че бъдете стабилни, бъдете опората, от която детето се нуждае, за да стъпи, се изправи и развива, бъдете организирани, за да няма усещане за губене на време у него, най-малкото, не предавайте авторитета си, като му позволявате прекалено много да избира в час - Вие сте учителят, създавайте доверие - детето оценява усилията Ви да напарвите учебния материал достъпен за него, използвайки работещи техники за усвояване и развиване на конкретни умения. Поздравявайте при справянето му със задача, но и коригирайте там където е необходимо, за да не се създава илюзорна представа за безпогрешност и ... Непременно възпитавайте у него качеството да приема и поправя грешките си, това ще го развива много повече отколкото отличието.

29.12.20

Един човек можеш да го прецениш само за миг

 Един човек можеш да го прецениш само за миг. Не ти е нужна вечност. Нито години. Месеци. Дни.

Психолозите казват, че е нужна само ситуация, за да разбереш какъв е даден човек. Обикновено това е свързано с разочарование. Защо обаче не помним, ако ни се случи обратното...

По начина, по който изразяваме радост, може да разберем много за отсрещния човек. Той/тя е шумен/а, сдържан, сияещ, изживяващ дълбоко вътрешно... Зависи и от случая, разбира се, защото типичният начин на изразяване на радост за някого може да бъде различен за обикновените от по-съкровените преживявания...

Какво да си мисля, когато радостта е кротка? Че е дълбоко вътрешно преживяване, че човекът е изтощен, объркан, на неточното място, студен или опитващ се да потисне емоциите си, играе чужда роля, натрапват му чужда "облицовка"...

Познавам комбинация от изброеното, която предвещава ураган. Усеща се, нали?!

Как можеш да разбереш колко струва човекът до теб? Ами, представи си, че изненадващо зад отворена порта пролае настървено куче. И това няма как да не те изплаши. И въпреки вербалното предупреждение, в точния момент на пролайването усещаш най-силния захват в мишницата ти, който е с такава сила, че би те задържал, ако тръгнеш да падаш...*

Само за миг, без да е ненужна, излишна или лакейска...

Страхът е вероятно най-разпознаваем при объркани и некореспондиращи поведение и среда. Замръзване, блокиране, напрежение, раздразнителност, гневливост, предизвикателно поведение, тревожност, плахост, празнина, анонимност, хиперактивност, създаване на социална суматоха, ненужна защита и отбранителност, нападки, протакане, създаване на илюзии... Колко още може да изброите? Изброеното дава ли ни ясна представа за качествата на човека отсреща? Едва ли, но когато разпознаем страха по изражението или поведението можем да си дадем сметка за реалните желания и усещания на конкретен човек в дадена ситуация и съответно нямаме погрешни очаквания по даден въпрос от негова страна...


--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

* Досега в живота си не бях усещала от никого толкова силна опора! Е, съжалявам, няма да си изпълня обещанието! Ще отворя кутията... ;)

19.12.20

Сън ли бе, чудо ли бе?! Или какво са сънищата и какво познание и умения ни дават...

Едва ли някога така глобално е било ясно, че дадена година е различна и странна...

Различното е на много нива.

Вчера в малко повече подробности разбрах, че годината минава в някаква конфигурация и звездната фигура на Козирога е доста силна и поставя в специфични изпитания. Върховият Козирог изисквал от нас да сме самодостатъчни, не просто организирани, дисциплинирани, дейни и работоспособни. Той искал тази година да скъсаме със зависимостите си, зависимостите си към хората си, да прекъснем непълноценните връзки, да се качим крачка нагоре, преодолявайки трудности и излизайки от зоната си на комфорт.

Доста мъчителен процес. Предполагам и доста хора през тези 9 месеца от началото на пандемията са минали през всякакви трансформации, потъвания и изкачвания...

Аз лично, оказва се, че продължавам да правя връзка със себе си, тази най-съкровенна част, която е изгубена във времето ми след детството до преди десетилетие...

Намирането ѝ и още повече събирането е изключително енергоемък процес, протичащ поне при мен повече интуитивно и подсъзнателно... Знам, че всеки път, когато се отдалеча от тази връзка с моето най-желано аз, потъването е категорично и мрачно.

През годините се бях научила и за десетилетия лекът, който бях измислила, или по-скоро щитът, работеше добре, за да не ми докара мрак. Динамиката на битието и елементарните задачи много помагат да не се сблъскаш с проблема на липсващата със самия теб част, но тази защита губи времевия си обхват. И така трябва да бъде, защото иначе незивасимо дали сме създали дом, материални блага, възпитавали деца, постигали успехи, животът ни няма да има особено голям смисъл за самите нас.

Отвлякох се много... А целта ми да пиша сега е само и единствено да отбележа собственото си откритие, свързано със сънищата...


I. Сънища сънувам

В този блог неведнъж съм споменавала, че сънувам особени сънища. Всъщност, едва ли има човек, който да не сънува особени сънища, защото материята на съня е такава. Сънищата не се управляват от съзнанието, за да са чисти образите ни, но въпреки това те са продукт на мозъка, на съзнание и на подсъзнание, и вероятно на още нещо, за което човечеството е рано да знае...

Няма да обръщам внимание на обикновените съновидения, дори и на кошмарите, те са редки при мен и определено не ме вълнуват.

Сънищата, които оставят следи у мен имат интересен потенциал - обикновено те ми разказват не само истини, които мозъкът ми е прозрял, а аз все още съзнателно не съм разбрала, но и разгръщат времеви вектори, ще го нарека, тоест разкриват ми линия на бъдещето. Тези сънища обикновено се развиват в особена сюжетна линия, многопластова, но не е задължително. (Озадачавам се колко праволинейно пиша в момента и знам, че повече работя с логичната си част на мозъка. Ценя повече дясното си полукълбо, защото то прави животът и изживяванията ми по-богати, но се радвам, че в момента много от лявото започва да стига до някаква съзнателна преработка от дясното... Сложно нещо са процесите в мозъка ;) ) Досега нямам подобен сън, който да не ми е казал истина и да не ми е пророкувал правилно бъдещето! Ако съм успяла да го разтълкувам, разбира се - сънят не поднася истини в готови образи и действия, трябва да имаш умения и да си порасъл вътрешно за себе си да разтълкуваш метафорите му. 

Споменах, че годината е особена. И докато през пролетта през първия локдаун изтласкахме дълбоките си страхове и разочарования на повърхността, през лятото почивахме душевно, от есента започна явно нов цикъл.

Този септември беше изключително странен за мен. Като усещания. Като усещания, които улавяш от атмосферата, етера, чрез вълни, полета или там Бог знае какво. Не знам дали други хора са усетили подобно явление или е било само лично. Ще се радвам на коментари по темата.

Септември удари съня ми, но не мога да кажа че по онзи начин, по който стигаме до кабинета на невролога заради проблеми с него - не. А и аз съм от хората, които страшно манипулират с продължителността на съня, за да могат да се порадват на време със себе си и да се радвам на минути и часове на състояние, сходно с медитацията. Това ми дава връзка със себе си, изцеление, успокоение, мъдрост, съхранява откритостта и добротата у мен... Макар че си има цена, която с времето добре вкарах в ярем - недоспиването рязко може да засегне продуктивността, но при мен отдавна не е таща, даже напротив, но факт е, че ме прави по-чувствителна, а оттам линия до лесната раздразнителност е тънка...

Та, през септември, не просто сънят, а биологичният ми ритъм вървеше към някаква промяна, измени се - биологичният ритъм и сънят са свързани. Но интересното е, че усещането беше за манипулиран отвън процес. Имах странното усещане, че нощем докато спя си говоря с извънземните ;) Ще оставя тази мисъл и реплики необработени. Знам, че подобно нещо звучи много шизофренично, да речем, но личните ми усещания за намирането на истината винаги са ми казвали да изследвам и невидимото, да не отхвърлям с лека ръка, да не затварям врата към път, просто защото не го разбирам или човечеството още не разпога с данни, за да го коментира. Ние хората все още сме твърде малки в познанието...

Септември обаче мина бързо и бързо остана зад гърба ми със страната си пренастройка...

Септември обаче, или извънземните ;), уловиха крещящата ми потребност и ми изпрати "крайъгълен камък". Срещнах нов човек.

Интересното, извън целия битовизъм и персовални характеропатии, че в този човек крайъгълен камък като никога друг път, на ново високо ниво, като урок, и като послание, ясно до безумие, виждах себе си. Заради сходството в характерите, поведението, действията, ценностите, недостатъците, но усилени на трета степен, за да мога очевидно най-сетне да прозря някои неща и да си дам сметка какво причинявам на другите хора в своите си прояви на характеропатия ;) Това ме прави по-добра... И едва ли ще допусна повторение на същата неовладяност и инертност под претекст, че всеки все пак си е с някаква особеност, дори и да я приема за ценност...

Огледалата са хубаво нещо.

И аз съм благодарна на моите ангели ;), и на тази личност :)

Сигурна съм, защото винаги в съзнателния си живот съм вярвала, че е така, че хората не се срещат случайно. За въпросния човек срещата му с мен също е била като поправителен изпит. Не знам дали въобще съм минала моя, мисля, че още минавам по линията на изпитването, защото процесът не е спрял, за да пиша сега тук такива "щуротии". С този човек в няколко аспекта бяхме много огледални, нали знаете има размяна между дясно и ляво при отражението, нещо подобно се получаваше и тук. Наблюдавайки го, явно компенсирах някакви изоставени от мен ценности, други неща стигнах до извода, че трябва да регулирам, затвърдих някои истини, които си знаех от дете или бях прозряла с времето, и т.н. Връзките обаче не са само, за да получаваме. На мен ми се изясни какво получавам, не знам дали е всичко, не знам дали съм си взела урока и изпита въобще. Не знам какво този човек следваше да научи от мен, не намирам у себе си нищо, което да му е от полза, но колкото и да го казвам това, толкова и съм силно убедена, че в тази среща урокът е бил за прозряване на нещо лично и от двама ни. Опасявам се, че до ден днешен у него няма съзнаване за това. Проблемът не е мой. Границата между него и мен е ясна и аз трябва да я спазя - между другото нещо, за което системно грешим, особено жените.

Сякаш стигнах до момента с повода да пиша...


Пак I.

Преди два-три дни сънувах сън. По-точно сънувах в две последователни нощи от онези специалните сънища. Единият покриваше един аспек в живота ми. Опитвам се да го разтълкувам все още, макар че посланието му е ясно -  въпросът е да не пропусна нещо в детайлите и да приема мъдростта и да я трансформирам в правилно действие и поведение. 

В следваща нощ в още по-силно въздействие - при смесване на времеви линии и с наслагване на образи се появи по-силният сън. Още не съм пристъпила към разгадаването му.

Защото за първи път в живота си при такъв сън се запитах не какво значи и какво послание ми дава подсъзнанието, а се запитах защо точно сега сънувам такъв сън...


II. 

Защо точно сега сънувам "пророчески сън"?

От известно време съвсем съзнателно се опитвам да управлявам изпадането в едно специфично състояние, при което можеш да твориш. Това е и връзката със себе си, за която споменах по-горе. Сега няма да разказвам за това как съм успяла да намеря тази връзка, да я прозря, но факт е, че след едно 17-18 години непълнота успях да я напипам, по неведоми пъщита Господни :). Откривайки я изпитвах ужас да не я загубя отново и затова вероятно в жива истерия се вкопчвах в "патерици", които ми помага да изпадам в този търсен транс.

За съжаление, делникът ми е много наситен от задължения и през годините не можах да си извоювам времеви остров за себе си, заради което и отчаянието явно бе започнало да ме яде отвътре, а аз да се предавам... Надежда винаги има, нали :) Реално, но сега го осъзнавам, ми трябваше начин, по който не просто да овладявам тази стихия, а и да я намирам и въобще съзнателно да управлявам този процес. Урокът дойде с втория сън. Изключително съм благодарна на този човек. Той се бе появил на минало място, скъпо за мен място, в най-интимните дълбоки проникновения на духа ми, в нов сюжет, със своето поведение, но на място, където не можеше да бъде и не му беше мястото... 

Какво открих? Реално, с опитите ми съзнателно да управлявам възникването на творческо състояние, съм отворила и кутията на специалните сънища. Извод! Още връзката причина - следствие не е ясна, да знаете!

Защо сънуват хората?

Казват, че при подобни сънища, чести сънища, е много вероятно да има  депресия или тревожност.

Колкото и да има частица истина в това, отхвърлих този произход на нещата - в момента колкото и да е труден периодът, съм имала далеч по-страшни...

Човекът сънува основно в REM фазата на съня. Но сънува и във фазата на дълбок сън, много рядко, и предимно кошмари.

Отхвърлих втория вариант при мен. Не тълкувам като такива странните си сънища.

Какво се оказа, всъщност? В REM фазата на съня, когато сънуваме, независимо дали си помним или не сънищата, мозъкът ни работи на бета (15–35 Hz) и тета (4–8 Hz) вълни*1. Мозъкът ни работи на бета вълни, когато комуникираме с другите*2. (Интересно с какви други говорим на сън? Или са извънземни ;), които ни облъчват, или си говорим с Бога, или с другия в нас...) Този факт обаче трябва допълнително да го проверя заради източника, тоест трябва ми по-достоверен такъв. Интересното идва с тета вълните. 

Тета вълните се образуват, когато заспиваме и се събуждаме. - В тета-състояние можем да навлезем в дълбока релаксация. - Тета-състоянието се използва при хипноза. - Свързани са с чувствата и емоциите. - Слушането на музика спомага състоянието. - В това състояние можем да постигнем творчески подем. - То е близко до състояние на транс. - / Стана ли ясно?! / - "Тета вълни се генерират от дясното полукълбо на мозъка и са тънка граница между съзнанието и подсъзнанието."/*2 - /Стана ли ви още по-интересно?/ - Позволяват да се препрограмираме, в такова състояние намираме решения на негативните и ограничаващите фактори. - /Как да не го търсиш това състояние?/ - Чрез тях се подобрява способността ни да се концентрираме извън това състояние.  - При състоянието се намалява артериалното налягане. - /Хм, колко полезно!/- Намаляваме усещането за болка. - /Също полезно/ - Запомняме по-добре и се свързваме със спомени отпреди. - Пловин час в тета-състояние е равно на четири часа сън! - Отделят се ендорфини, тоест ставаме по-щастливи. - Двете полукълба се синхронизират. (Нещо, към което се стремя, защото си имам силни качества, идващи и от едното, и от другото полукълбо) - Развиваме свръхчувствителна сензорика. (Нещо, което ми е характерно от детска възраст) - И, черешката на тортата е, че тета състоянието допринася за развитието на така наречените от непросветените нас паранормални способности...


С един сън съм разгадала толкова много нали?! И отвори любопитството ми към изследването на една толкова интересна тема. Между другото, ако има учени, които изследват подобни феномени, с радост бих се включила ;)


За да стигна до този си крайъгълен камък в моя жизнен път съм изключително благодарна на няколко души: Христо, Никола, Радослава, Нина, Натали и Сияна, Елена.

Пътуването продължава!

Бъдете здрави! 

<3


Давам малко библиография, като в бъдеще ще си натрупвам полезни източници по темата тук:

0. https://www.puls.bg/aktualno-c-6/arkhitektura-na-snia-kakvo-se-sluchva-dokato-spim-n-23106

1. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5266493/?fbclid=IwAR2MomQllh-jzQcYxnQjcnToNfAlLCCeUGcx2gwyYlqBIhzV1tHGzK66UmU

2. http://thetaplanet.com/5-%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B0-%D0%BC%D0%BE%D0%B7%D1%8A%D1%87%D0%BD%D0%B8-%D0%B2%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D0%B8-1-%D0%BE%D1%82-%D1%82%D1%8F%D1%85-%D0%BA%D0%BE%D1%8F%D1%82%D0%BE-%D1%89%D0%B5-%D0%B2%D0%B8/?fbclid=IwAR2Sub4AOaORTQuFKCzZzO8UEUgiVZwpC6e5xoxJArjuEq5otXUgqSyteOk


https://www.puls.bg/zdrav-um-c-31/kak-da-stimulirame-teta-vlnite-na-mozka-n-42924

https://www.science.org/doi/10.1126/sciadv.abj5866 - тук обаче се посочват алфа и делта вълните като "творчески"

17.12.20

Тъга

Днес съм толкова счупена

Хиляди парчета от мен са се разпилели

Разхвърчали

Като динамит, като барут, като силна струя вода под налягане

в нищото...

Днес съм толкова счупена

Като крехко дърво

Едва протегнало клони към слънцето

Скършил го някой небрежно на две

Днес съм толкова счупена

Като огледало

В което земята не може да види небе

Толкова счупена...

На парчета, потънали в пясъка,

Сякаш никога несъществували в цяло.

Няма лепило

Няма и клей

Няма бъдеще

Няма и край

Като равна плоскост без начало в сив хоризонт

Като жълта пустиня в жарък пясък

Като стяг на полюса

Като студ

Там където хиляди смъртта са намерили...

Би ми се искало да мога скали да изкачвам

В мраз

В пек

На слънце

и нощем

Би ми се искало в най-дъбоки

Бездънни пещери тип пропасти

да пропадам

Би ми се искало да летя в космоса между система и друга

би ми се искало просто звън да не чувам

би ми се искало...

Не

Не

Не мога така

Хайде

хиляди мои парчета

От пясъка възкреснете

Светлината съберете

Дървото съживете

Без значение дали

Съм и колко съм счупена

Него трябва да го бъде

Той трябва да расте...

Днес съм толкова счупена

Като неродена мома без сърце...


7.12.20

Приказка за Слънчовата къща

 В Слънчовата къща невинаги било топло.

Това е защото дори и Слънцето като се прибирало тряблаво да си почине и далеч не светело така силно. Важно за него било да събере енергия, за да може през деня отново да огрява живия свят и да дава живот на същества и гадинки.

Никой не знаел, че всъщност в Слънчовата къща често било тягостно. Защото Слънцето било уморено. То понякога тихичко се сгушвало в някой ъгъл и оставало да тлее по цяла нощ. Друг път му било толкова криво, че само близките му разбирали колко страшно могло да бъде то.

Като всяко Слънце то било жестоко към най-близките си, но не заради тях, а заради изтощението, което изпитвало. Разбира се, точно затова близките на Слънцето се брояли на пръсти. Обикновено това била Слънчовата майка. И разбира се, като във всяка приказка отнякъде мимолетно се появявало вятърничаво момче или за живот, копнееща Неродена мома.

Всъщност, Слънчето си нямало почти никого, освен себе си и лъчите, които можело да даде на целия свят, който не се вълнувал много от неговиите потребности - нали то било Слънцето и било силно, далеч по-силно от всичко останало, за да има потребности, които да не може да задоволи.

Тежка била участта на Слънчето, но и благородна за тези, които можели да я разберат и да опишат ореола му в приказка.

И, защото все пак енергията на Слънцето все някога свършвала, хората измислили Драконите. Непременно се появявал по някое време страшен Дракон, който поглъщал Слънцето. Ще ви разкрия една тайна: в Слънчовата къща живеели Два Дракона и понякога ги навестявал дори Трети. Даже веднъж, в живота на Слънцето тръгнал да се появява и Четвърти Дракон.

Слънцето не се страхувало от Драконите, защото те единствено били по-равностойни на мощта му и то можело да си играе с тях, без да се притеснява, че ще ги стопи с лъчите си.

Драконите обаче са особени същества. Те също били така непокорни като Слънцето, но и като котките знаели да пестят енергията си. Може би затова зениците на Котараците и Драконите си приличат, в израз на пресметливите им планове да погълнат Слънцето при първа възможност.

Най-голямата изненада е, че Домакин на Слънчовата къща е Господин Плъха или Дивата Мишка. Този персонаж бил странен герой, защото никой не знаел мъж ли е или жена, но това не е от такова значение, когато и за Слънцето се говори в среден род, а Драконите са студенокръвни същества...

Да продължавам ли приказката?

1.12.20

Чуваш ли вътрешния си глас

Локдаунът ни затормозява. Не знам дали със самите ограничения, които ни налага или с психологическите граници на свободата - да можеш както преди да отидеш където и при когото искаш. Ценим свободата си, когато я загубим, но дали и какво губим точно в тази плоскост.

Реално само от последните десетилетия, през студеното полугодие, а и не само, ако се замислим, човекът е свръх мобилен. В детството си нашите прародители са били ограничени в рамките на населеното място и за да отидат на друго е трябвало да изминат километри пеша...

Ние носим генитичната памет за затваряне през зимата на топло и завет, натрупали запаси. Не знам как хората се живели тогава, лично ми се вижда непосилно и не липсата на телевизора ме притеснява (даже спрямо него - напротив).

Ковид ни учи на много. Налага ни се да спрем, и искайки или не, съзнателно или не, да направим ревизия на поведението си.

В едно измерение пандемията несъмнено има своя положителен принос за планетата и то е намаляването на вредните емисии във въздуха. Не за България, разбира се, защото горим твърде много замърсяващи го "суровини".

Отклонявам се.

Най-голямото коварство на пандемията сега е в съвременния начин на живот, който ни отдели от близките и връзката с другия дори когато сме на едно място.

Непонятно ми е как в един дом се живели поне по 2-3 семейства, ползвали са ограничен брой помещения, няма ли са вода вътре и е трябвало да излизат по всяка нужда.

Сега имаме комфорта. Но имаме и ефекта от конфорта, че когато си лягаш леглото до теб е празно независимо дали има или не физическо присъствие на друг в жилището. Жилището невинаги е дом. Домът е нещо, което носи атмосфера на една малка общност.

Обикновено оставаш сам с няколко приемника/предавателя на чужди мисли и поток компрометирана информация, облечена под формата на новини и изказвания на чужди за себе си експерти.

Може би книгите са единственото лекарство в самотата на пандемията, но истината е, че с тях не се чувстваш самотен, защото се отключваш.

Въпреки това липсата на комуникация е това, което натоварва психиката ти.

Хубаво е, или не, че съвременният свят предлага алтернатива и можеш да говориш с кого ли не стига да не е в Ада или Рая. Но дори и за най-зависимите към интернет е повече от ясно, че мрежата само доказва усещането за самота и безплодност.

Бих искала да изследвам приказките. До фолклора не съм пораснала толкова, защото той е алтернативата за възрастни.

Жените в миналото са били привилегировани, защото са можели да вежат, тъкат и плетат колкото останалите им позволят у дома през студеното полугодие, но днес това изразяване е загубило силата си. Блаженни са тези, при които то е останало или намират енергия да го върнат.

Та, думата ми е за приказките - създадени, за да запълнят часовете престой вътре за тела, в които бушува енергия и единственият начин те да създадат съществуване тогава е било физически.

За поколенията преди едно-две затварянето не е било проблем, а въпрос на оцеляване и начин на живот.

Въпреки ограничените им ресурси те са успявали да създават. Вероятно и на това се дължат силните връзки в патриархалната единица.

Приказките са не просто въображение. Те са метафори. Това са опит и мъдрости,  облечени в красноречи образи, чрез които се предава философията на живота.

Днес не сме създатели на приказки.

Консуматорът не създава мъдрост, философия, връзки, той е ограничен в искането и потреблението.

Тъжното е, че все още не знам с пандемията, кои ще се редуцират: малкото останали създатели на приказки или простите потребители. Със сигурност, нужен е някакъв баланс. Някакъв баланс, който да установим в собствените ни души, за да може човечеството да продължи пътя си напред. Отдавна буксуваме, а това си е чиста загуба на време и ресурс, простичко казано прахосване, в което няма особено смисъл, даже напротив.

И така, ако се чувствате изплашени - опитайте се да създадете приказка.

Ако се чувствате, тревожни - напишете приказка.

Ако се чувствате самотни - създайте история.

Ако се чувствате заклещени - излейте я в песен.


Опитайте се да се прислушате във вътрешния си глас.

Аз привидно съм спокойна. Това вероятно се дължи на опита ми да минавам вече спокойно през 4 типа темперамент и задействането на флегматика, на когото съм се оставила в условия на изолиране. Въпреки негативните представи за флегматика, смея да твърдя, че той е един от най-градящите типове. Този тип е подходящ за поддържане на спокойна обстановка у дома, когато има деца, тревожни възрастни и още повече някой склонен повече към хистерия.

Дори и при здравословните форми на поведение, които избираме заради наложилите ни се отвън обстоятелства, трябва да сме наясно с вътрешния си глас.

Неочаквано за мен преди малко чух своя. И той уви крещеше, не, ревеше, без глас, но с пълно гърло и максимало отворена паст.

Налага ни се да се опознаем тази скрита от самите нас част от себе си...

Тя не се ражда в момента.

Тя е производна на цялото ни време досега.

Отговорите защо, за какво, са трудни. Не случайно е възникнала цяла нова наука.

Лично, ще ми бъде трудно. Но е достатъчно понякога и да видиш, че вътре в теб има някакъв конфликт, който трябва да изчистиш и той не зависи от обстоятелствата.

Имаме месец почти за пътуване...

И, не забравяйте приказките!


Translate

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails