(Не е стихотворение!)
Най-тягостно е не, когато някой те отхвърли.
Още повече възникнал конфликт между двама - такива се случват.
Дори раздялата след конфликт не е така тежка.
Както когато си отидат емоциите ти.
Оставането във връзка без емоции е присъда.
Понякога емоциите могат да възникват с течение на времето.
Но не стане ли това или те пресъхнат
Е по-добре да си отидеш.
Интересното е, че и този път изпитвам яд.
Питам се защо.
Знам, че можеше да бъде различно.
Семето беше силно и обещаваше плодородна градина.
Но не можеш да се натрапиш на другия,
Не се получава, когато
Портата от другата страна е затворена.
Физическото присъствие, без пълнежа отвътре
Не значи нищо.
Чувствам се, като онази лисица,
Която влязла гладна в пълното лозе
и излязва също толкова гладна от него,
за да може да се провре през отвора на оградата му.
За разлика от лисицата,
сега моят опит е доста по-богат от нейния -
в моя житейски път нямах
версията да оставя за мен нещата да се развият и приключат от само себе си.
Никога не съм била човек на илюзиите,
но осъзнавам, че да се живее с тях е далеч по-лесно
отколкото да търсиш пълноценност в отношенията си.
Независимо от това
Подобно качеството на живот
едва ли някога би бил моят избор.
Струва ми се, кармичната връзка
Изпълни функцията си при мен -
днес осъзнавам по-добре цената си
отколкото преди.
Трябва да съм благодарна,
че ме изтърпяха,
без да ме обичат.
Усещането беше хубаво.
Но е време да продължа себе си.
