Паднал ангел

Днес пред теб ще съм безсрамно гола

Дявола във себе си ще позволя

Теб между копитата си ще кръстосам

С дъх на кожа ще те напоя..

Черна съм.

Черна съм до кръста

Но на гърба си нося

Не товар

А дреха

Бяла е

На птица...

Ще ти даря ябълка!

Казваш, че не се интересуваш от мен,

Но моят огън ти пасва,

Аз съм огън така е -

Горя!

Мога да изгарям,

Не се боя да дам,

Нито в пепел душата ми да се превърне.

Но ти?

Ти би ли могъл да се справиш,

Огънят в мен да подхранваш.

Боиш се

Или нехаеш?!

Огънят не можеш да го скатаеш,

Освен ако не настъпи порой...

А това е друга стихия!

Ти си въздух,

Затова разгърни гърди,

Усети топлината ми,

После ми подай одеало,

За да има огън за утре.

Когато дъждът в очите ти пресъхне,

Просто ме целуни,

И ако трябва продължи...

Моята птица е Феникс

Аз мога да горя и след порой!

Обади ми се, когато си готов да обичаш!

 

Обичаш трайно, нали
Обичаш дълбоко
Обичаш толкова дълбоко
До степен да не знаещ, че обичаш.
Любовта се превръща в твоята същност
Ти си огън, ти си начало, и като въглен можеш да гориш.
Обичаш дълбоко,
Изначално, метежно,
Като скрита стихия
Зад сигурен бент.
Можеш ли да ми кажеш, че ме обичаш,
Без да откриваш пробойна във бента.
Можеш ли ей така да се гмурнеш
И усетиш хладината и живота на стихията долу?
Не, не се оглеждай в повърността,
Там мене няма да видиш,
А само своя образ
Отразен
Изкривен
От светлината.
Ела,
Ела със мене
Поплувай
Забрави какво е било
Давам ти друго
Виж го
И после
Избери

Никога няма да ме намериш!

Никога няма да можеш да ме намериш,

Никога няма да можеш да ме погледнеш,

Никога няма да разбереш как сърцето ми тупти,

Нито ще усетиш миризмата на кожата ми.

Никога.

Никога.

Никога няма да ме докоснеш,

И никога няма да бъда твоя.

Погледни се!

Обсипа ме с кал.

Можеш ли да ме видиш да ме видиш в този вулкан

Който срещу мене изригна.

Не, мили,

Аз не съм твоя.

Нито ти си мой.

В твоята кал по мен себе си можеш да откриеш

Аз просто с нежна копринена кърпа

Ще измия своето лице.

Ще погледна с очите си синевата

Ще се усмихна на слънцето

И ще бъда

Цветето, което Господ някога посади

☼

(Пак на момичетата!)

Ще падаш и пак ще ставаш

Ще падаш и пак ще ставаш, моето момиче,

Но ти все пак си се пази

Сърцето твое никой не заслужава

За тебе то трябва да тупти.

Ще падаш и пак ще ставаш, запомни,

Уроците в живота са солени,

И смисълът във тях е след порой

Да може цвете в тебе да цъфти.

Ще падаш и пак ще ставаш,

Но бързо се учи,

Защото минутите са отброени,

Когато среброто в косата ти се настани

Би трябвало да можеш да летиш,

А не към игленика да посягаш.

Ще падаш и някой ден ще разцъфтиш,

Повярвай, всичко има своя смисъл,

Смело пред огледалото застани

И се погледни:

Феникс? Гълъб или лебед виждаш?

Отговорът е един и той е друг:

Това си ти!

J

 

За всички наранени момичета

"Dragonflies don't become butterflies!"

Здравей, Вселенодържецо,

Отдавна не съм изпращала мисли. Искам да знаеш, че отдавна знам, че мислиш за мен и ти благодаря за всяка ситуация пратена към мен, за да се открия.

Зная, че чуваш всяко мое писмо. Зная, че мислите ми стигат до теб късно, защото, разбираемо, твърде много сме ти и твърде дребни, за да се занимаваш с всеки тон в твоята симфония.

Сигурна съм, че знаеш за мен много повече отколкото самата аз мога да си представя.

Пиша бързо нали?!

Пиша и отново мисълта и пръстите ми подскачат без синхрон, но ти знаеш, че точно тези подскоци обичам, защото те са аз, защото мисълта и мелодията са мои, и ти не ги намираш за грешна музика. Аз съм част от симфонията, знам. С привилегията сама да избирам кой инструмент да бъда и на коя вълна да се отпусна, защото в тази симфония право на глас имам и аз, и точно това ти харесва, че се опитвам да се уча.

Какво ново, Вселенодържецо, има при мен, за да се обръщам днес към теб след толкова време?!

Благодаря ти за писмото. 

Тези дни се виждам с други очи. Изпрати ми най-точното огледало, в което мога да се видя и да получа отговори, които съм търсила, а не съм успяла да намеря досега. Тези черти, които нося, и които явно не прозирам как се отразяват на хората, за да разбирам тяхното и моето поведение помежду ни, видях. Видях, защото ми го изпрати три пъти по-силно.

Но ми трябва време, за да си опозная в това огледало, да намеря път да овладея тези черти, да се пощадя и да намеря ключа, да полирам диаманта.

Огледалото си заслужава. Три пъти повече си заслужава. Но образът в него е болезнен. Ужасно болезнен, толкова много, че вади на показ всяка размита и уж позабравена болка в мен.

Когато срещата е пратена от горе, знам, има специални знаци, а аз успявам да ги уловя, макар и невинаги да успявам да ги разчета правилно...

Колко пъти настръхнах днес. И може онзи ден не случайно ме изкъпа за секунди в напрежение, което свали тонове грес от повърхността на тялото ми. Преди маските има тонове кал, което може да задуши сърцето, също както насекомото остава в кехлибаря.

И аз съм ти благодарна.

Направих своя избор. Може би вече спрях да се боя да скачам и плувам в дълбокото и в дори в мръсна вода. След черната вода, няма да спра да се надявам, че идва друга на цвят. И все пак накрая знам, че всичко избуява в дъга. Която е течна и многоцветна. И не, по някои закони, смесването на цветовете не дават черно, а се ражда светлина!

Сега е етапът, в който той трябва да избере.

Но трябва да го направи по нов начин. Не на този на ума, а чрез ума да достигне до сърцето, за да изпълни отново ума с непознатото.

Чудех се какво мога да дам аз, след като получавам писмо, в което имам толкова послания и възможност да се видя. Вярвам в твоята Божествена промисъл и знам, че моята енергия носи промяна, носи и сила, носи сила и за нов път. Този път обаче трябва да бъде избран, иначе съм безсилна.

Безусловна е присъдата само за лицата, за които Бог ми е изпратил да отговарям.

Другото е сълзи...

Черешовите дръвчета останаха без цвят...

Но красотата на цвета, докато има пчели, се заменя след малко търпение с красотата на вкуса и после отново идва раждането.

Твоя

Р.Л.Т.