30.11.14

Писането - 2


Невероятно нещо е човешкият разговор. Дори когато не е директен. Защото при всички случаи тази комуникация те провокира, и ако си позитивен и честен пред себе си, да обобщиш своите си житейски сентенции.
Така спомнанно, без някога да съм се стремила целенасочено да описвам какво е писането за мен - защото макар и да не съм име, през целия си съзнателен живот аз и писането сме нещо неразделно - изразих най-истинната формулировка за мен. С тези няколко думи събирам в едно това, което то е за мен, моето отношение към него и дори препятствията и трудностите, които ми създава...
Писането е все едно да отглеждаш човек...
Толкова е сериозно.
С тази разлика, че никога няма да те погали, въпреки че може винаги и по всякакъв начин да ти скъса нервите :)
Излишно е повече да се пише.
...

25.11.14

Кратка приказка


Имало едно време едно човече. То си имало съратник и заедно крепяли нещото.
Човечето обаче много обичало да се пудри и постоянно сочело мястото на своето другарче поне на стълбица под неговата. Вероятно за което първото човече имало основания, но това никак не било сигурно предвид държането на нещото, ако не и обратното понякога.
На второто човече един ден му писнало и вместо да се придържа към съвременната приказката за мравката тръгнало където тръгнало.
Разбира се, че първото човече можело идеално да се справи със ситуацията и вероятно си намерило нов подчинен съратник пред когото често пилеело грим и помада, но със сигурност усещанията му били други и нещото станало по-различно и често му било празно и горчиво под лъжичката, ако въобще можело да настрои тези струни в себе си и се заслуша в тази мелодия на сърцето си.
Какво станало с второто човече?
Намерило си другарче, с което да танцува!

21.11.14

Състояние йода


Познавате ли знаците от китайския календар?
Знам някои, но не мога да твърдя, че помня всички, същото се отнася и за поредността им.
2015 е година на овцата, дървената. Още не знам какъв е смисълът китайският хороскоп да разглежда знаците като водни, дървени, метални..., някой ден специално ще се посветя да потъна в това познание, но не днес...
Не ми допада фигурата на овцата и дори изтръпнах след като разбрах символа на следващата година. Не ми пасва някак на моята вътрешна философия или код, с който съм се появила в този живот. Макар че ми допада израза за черната овца, онзи езически обичай за прогонване на лошия късмет с такава фигурка...
Вероятно ме и изплашиха предсказанията за несъвместимостта на годината на Овцата с моя астрологичен знак, макар другото ми аз упорито критикува нелогичността на прогнозите, използващи двата зодиакални календара.
За половината ми семейство, оказва се, годината ще е добра и това е успокояващо. За мен и малкото обаче, не. И си мисля, че няма как да е иначе, защото на него му предстои да навлезе в света на възрастните - или поне на организирания от възрастните, който смятам, че не е най-толерантният към уникалността в личностите, а и дори за обществото - а на мен ми предстои да се откъсна от него...
А откъсването от извора ти на живот, няма начин да не ти причинява страдание...
През тези почти три години пих от най-истинската жива вода и успях да върна много от живота, от себе си, от любовта, от огъня, на непоколебимостта, да открия увереността и лекотата, но... Но в същото време се раздадох страшно много, което ме изчерпа до краен предел и последните немалко месеци бих казала дори, че ме превърна в сянка.
Сега си мисля, че след галопиращия период на тигъра, дракона, змията и кончето (може да бъркам поредността, но това е без значение в случая), наистина духът ми се нуждае от смирение, за да успея да съхраня себе си.
Този път не ме влече надпреварата, ветроходството, сърфирането, делтапланеризма... Искам да отрия другите светове, дълбоките, вътрешните, да разбера йога, да овладея действително техники по медитации, бих се занимава и с хипноза, бих заспала дълбоко, но останала да наблюдавам отстрани, бих понесла и дъжда, и вятъра, и студа, и безжалостните слънчеви лъчи, само и само, да открия ключа, който да ми даде онази аура, с която да мога да целувам спокойна детето си и с мимолетното докосване да му предавам спокойствието, от което то се нуждае, за да се чувства откривател на света и властелин на живота си!
Ще ти бъда приятел, 2015 година, поне се подготвям... :)

Translate

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails