без посока в една директория

И идва ден, в който сърцето ми отново умира.
Мога ето така дъх да притая
И няма да разбереш дори,
Че съм спряла да дишам.
Не, няма него да спра,
Само за миг,
За да усетя отново,
Как времето спира,
И мога отново да я прегърна...
Идва ден, в който сърцето боли,
Знам, то по малко така си отива,
Все пак успяло сълзите от камъка вътре
Да отблъсне,
За да направи очите със блясък.
Времето просто не ни оставя,
Безжалостно е, без да попита
Решава какво да помним
И кое си заслужава,
Сякаш лента от мрежата
Вече я няма...

Why? Why?

Като бягащо диво животно

Смятам да стана като бягащо диво животно.
Само за малко.
И по-добре е да не си пред мен,
Защото  ще те помисля за дивеч
И непременно ще впия зъби във врата ти...
Картинка.
Нали?!
Я погледни,
По колко всеки един
Изминал ден
Виждаш такива животни?!
Само за малко ще се превърна
В кръвожаден хищник
Просто
За да си поразчистя малко пространство
Защото ми писна...
Не виждаш ли грациозността на
Антилопата, която се движи
Сякаш целува въздуха.
Защо само не мога да разбера
Този който твори,
Все още може да мечтае,
Рисува,
Гради,
И действително създава,
Но със сърцето,
Се приема за дивеч?!
Две породи сме хората.
Несъмнено.
Само че и тези,
Които живеят като хищници,
Политици,
И бизнесмени,
Негативисти,
Съзнават ли,
Че като хищници си отиват?!
Днес, просто гледах филм. Поредния с детето. И за сетен път усетих, че целият ни свят действително е изграден диференцирано. На две. Лявокълбовите са се поставили на високо и водят света от своя си пиедестал. Враждебно. С жлъчта, която поражда заболяване. Също както обществото ни днес страда от липса на морал, от мерзки истини зад прозиращ параван... Също както през седмицата чух на кръгла маса за здравеопазването. О, Боже, обществото, което на думи поставя човека и човешкото здраве, е създало продукт, който пресмята, че средствата за здраве са много и подема мерки са ограничаването им под фалшивите думи за повишаване качеството на медицинските услуги...
Как ми омръзна от толкова много фалш и празни думи.
Всъщност човешкият ни род се издържа само от силата на другите – творчески настроените натури, които поставят в центъра на вниманието, действително човекът! Жалко, че все още нито думите, нито рисунките, или фигурите, мелодиите... не могат да нахранят, нито да излекуват...
Аз за себе си съм избрала какво да бъда.
Само за малко ще се превърна в кръвожадно животно,
За да може всичко да си дойде на мястото...
И този път,
Знам,
Че няма да се изгубя!

Залог за успех

Честният ще отбележи успеха на другия, конкурентът му ще го поиска, някои ще взаимстват парчена, малцина ще разберат как е постигнат. Изключителността е рядко качество - не всеки е готов да измине пътя и да плати цената. От значение е и страничният ефект. Или избираш десет лесни начина и ти остава време за суета, или избираш трудния и не ти остава време дори за себе си. При първия – не се случва нищо особено, има повтаряне на един и същ продукт, без това да е гаранция колко се продава. При втория има вероятност да те стъпчат, окрадат, тъкмо когато си сътворил продукта и трябва да се презаредиш.
Но има нещо друго.
Дори и това да се случи, никой не може да вземе съзидателността. Това е урок, който не се преподава, умение, което не се купува.
Ще познаеш успешният ръководител по това на коя карта залага.