Понякога се уморяваш. Дори от нещата, които обичаш.
Когато си превърнал в хобито си в работа, изпитанието да не загубиш посоката е много голямо.
Не бих могла да върша нищо, което не харесвам. И това, което правя е, защото вероятно харесвам. Дори когато не го съзнавам. Запитвали ли сте се, защо методично, упорите, без основание вършите едно или друга, посвещавате часове в времето си в занятието, без това реално да носи някакъв смисъл на пръв поглед? Дали всичко е защото искате да избягате, криете се от слабостите или сте слаб човек, който не смее да изрази по-ярко себе си...
Съмнявам се. Невинаги е така.
Понякога хвърляме твърде много усилия да устроим и поддържаме дома си. Вероятно, в маниакалната домакиня би могло да се открие потисната личност или напротив доминираща. Кой знае къде могат да ви отведат интерпретациите. Но не забравяйте, че истината може да е далеч по-проста и тази личност да притежава невероятното качество да създава уют.
Всъщност, няма грешен начин да се изразяваш, стига да не вредиш. Дори изразяването само в това дома ти да е подреден и чист има смисъл, отколкото да не се изразяваш по никакъв начин или да обърнеш полюса в посоката му.
Домът ми в миналато беше средище сблъскащо буквално две сили. Оттам нося спомена за уюта и сянката на разарухата.
До ден днешен обичам светлината да къпе пространството в дома ми, въпреки че не домът ми е моята вселена, а той просто е място, което побира вселена.
Обожавам, когато вратите в дома ми са отворени - една вселена има нужда от пространство, за да се разгърне. Но това е възможно само тогава, когато другите светове, обитаващи това малко материално пространство, са тръгнали на път.
Понякога е уморително дори да обичаш. Дори да се изразяваш по начина по който обичаш.
Ако не харесвам изолацията, то е само заради ограничението, което ми налага за свободната възможност да рестартирам процесите в себе си, когато им е дошло време.
Винаги съм могла да пътувам най-далеч в затворено пространство.
Има нещо, което не ми достига. Това е персонална задача. За да завъртя ключа докрай и подкарам превозното средство така, както безсъзнателно проектирам от началото на съзнателния си път в този живот...
Вие намерихте ли го?
