21.1.17

Кокичета

Чакаш ли ме.
А защо не протегна ръка.
Отдавна съм при теб.
И те следвам.
Дишам с твоя ум,
Прегръщам твоето тяло.
Да, няма как да е тук.
Светът е илюзия,
в която понякога
мечти и реалност
създават събитие.

Аз ще последвам твойта ръка,
Стъпвам по пътека между нацъфтели кокичета,
Въздухът мирише на топящ се сняг,
Моята ръка е топла.
Твоята все още не я усещам...


Блокирана


Понякога просто трябва да оставиш нещата да се случат.
Да останеш блокирана.
На гъсеницата също ѝ трябва време,
за да се превърне в пеперуда.
Да, няколко пъти в живота си се учим да прохождаме,
И всеки път е различно,
Гъсеницата няма как да предаде опит на пеперудата.

Понякога просто трябва да оставиш нещата да се случат.
Или да оставиш сърцето да надвие ума ти,
Да се слее с хоризонта, по който отдавна мечтаеш
И всяка нощ се превръщаш в птица.

Добре, опитай, прекоси морето от рапица,
Загуби се в морето от слънчогледи,
Извиси се,
Докосни с устни хлавния въздух в тих полумрак,
Бъди готова да останеш непрегърната,
Но опитай,
Докато крилата ти птичи,
Не са отслабнали в лутане.

Понякога просто смело трябва да изречеш,
заслужавам,
този мед във устата си,
заслужавам да те обичам,
и не искам да спра 
тази топлина във гърдите.

Събирам сили за полет,
Мога и да се изгубя,
Може морето от слънчогледи да изсъхне.
Но тази реколта, тази реколта ще бъде...
Просто не спирай!

Translate

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails