Боже, преди толкова много години...
Написах как лицата им се редуват в тава изпечени курабии...
Как имената им започват да се сливат в ума ѝ
И да губят очертания...
Изброявам като броеница много повече имена, не до всички съм се докосвала, но са важни.
И редичката прави сякаш едно...
Също като в онзи разказ
От кога не съм правила курабии само -
Има няма цяла вечност!
Няма коментари:
Публикуване на коментар