Някога много отдавна -
а беше само преди пет години -
бях влюбена,
влюбена в себе си,
за първи път,
но това го разбирам днес,
когато осъзнавам, че
муза е бил любимият
в копнежите.
Кой поет би могъл без муза,
а аз съм жена,
и музата ми
естествено е мъж,
с който мога да свиря на пиано,
понякога на тромпет,
а понякога гоня
като вятър в полето
или просто
нощем, точно
когато зората настъпва,
навестявам тихо,
уморена от полети,
в притихнала стая,
в целувка,
по-дълга от вечността...
Любовта е птица,
която дори и загубила
своите крила
преминава полета
със рапица,
пътува в море слънчогледи,
не губи нито единия бряг,
от който тръгва и
в който се губи...
