Всъщност, какво иска да каже безсънието ми безжалостно на моето полубудно съзнание. И този път ли жестоко разбули както винаги, прозрение за усещане в самота и защо ли?
И отново се връщам към нечии устни, за да отпратя анализа на ума ми. Отдавна се уморих да пресмятам, колко добро и колко лошо ми дава действителността. Просто я подчинявам и я използвам да ми дава това, от което на момента се нуждая.
Поглеждам с дълбоки очи в душата си и се питам, защо ли трябва точно сънят ми да ми напомня защо съм жива.
Целувам наум желани уста и потеглям, както винаги надалече. Само аз мога така, да пътувам както птица за първи път е овладяла крилете...
Този път със сигурност знам какво душата ми не харесва. Няма начин хляб ще и дам. Грешката беше там, а не в сърцето.
Само място където огън да дам, търся, и стана желана,
Когато до гнездото открия скала, от която за полет да мога всеки път отново да се изтласквам.
Ех, момче, как горчат и са сладки твоите устни...
И как бих целувала те до там, където мракът теб и мен ме погълне.
29.01.2012 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар