А ти нали знаеше, че така ще се получи
Не чуваше ли сърцето му достатъчно дълго
За да знаеш, че огънят го мъчи.
Не, не се заслуша и отхвърли бързо
Тази версия нещастна.
Помниш ли очите му как искряха
Погледът му май потъна
В твойта гръд.
Не, не обърна ли внимание
Как сърцето бавно спира
Този поход, слънце, той превърна
В път за кратко към смъртта.
Подвиг казват че е сторил
Хиляди прегърна
Само твоето сърце остави
Голо в самота.
Не тъжи
И мъката ще си отиде
Дреха негова вземи и
Потанцувай
Бог за него ще ти благодари.
Не плачи
Сега сърцето му е волно
Горе