И ей така понякога човекът си отива
Нахлул набързо джапанките
Едва разрошил бризът му косите.
Отива си невдъхнал още йода от вълните.
И ей така понякога
Разнася се духът му надалеч
Олекнал от делничното бреме
Без тежест в ставите
Без плътност в костите
И без болежки,
без въздишки
или пък настинки.
О, виждам те, как звънкия ти смях
Подканя ме зад чашата с коктейл
По-полека да гледам на живота –
Изпуска се уви проклетият
Между асфалта и бетона,
Докато сърцето ти си знае своето.
