Излизам от басейна.
Една майка е застана на прага му като кълбо. Очите и са пълни, черни, трептящи като екран на филмова лента.
Детето и ще плува.
Спомних си майката, която стоеше пред входа на болницата.
Празни очи. Сиво лице без сълзи.
Горе детето и гаснеше.
И врабците не смееха да пърхат...
Няма коментари:
Публикуване на коментар