А той ме върна.
Сега съм гола
Точно така, както бях и преди...
Откровена съм към света,
но той не винаги е мил
и тогава от ръцете ти изникват
клони
не с листа
а със бодли.
Преди дни
Не знаех коя съм
Бях захвърлила дивашките дрехи
И навлякла железни доспехи.
Но той ме върна.
И отново съм гола.
Можех да бъда добра мръсница.
Щях с виртуозност
да я изпълнявам тази игра.
да я изпълнявам тази игра.
А сега пак съм си аз.
Знам, че Господ сигурно ме обича,
щом в точни моменти
ми изпраща точните хора,
ми изпраща точните хора,
за да остана вярна на него.
Сълзите се стичат по страните ми.
За първи път може би
Плача не за нещо
А за себе си.
Не знам каква ще бъда.
Даже не знам сега и коя съм.
Нито знам кой път да поема
И как да вървя.
Просто съм гола.
Но не ми е студено.
Няма коментари:
Публикуване на коментар