...

Загубила съм се.
И ми се плаче
А не мога
Сърцето само ми се къса
И кърви със гнойна кръв.
Дали ще мога тази болка да изтръгна
От себе си да отделя
Отново истински да се усмихвам
Да плача с истински сълзи.
Отдолу свири пиано
О колко само съм му благодарна
Във мъката си бях най-добра на този свят
А исках само да обичам.
Сега съм само птица
Със счупени крила
Снова като изгубила се квачка
Макар душата орлова все още иска да лети...
Пианото ме грабва.
Така в хармония си с мен,
скъпа реплике на орган,
с твоя разстроен тон.