Ноктите ми са станали толкова дълги
Че ми пречат да имам своята връзка на бързина със света
Дългото е със собствено усещане за всеки
На едни не им стигат и два сантиментра
На други са много и два милиметра.
На мен ми трябват
Толкова колкото за красота
И не ми пречат да бъда себе си
С пръсти които да могат да галопират
По клавиатурата без да се спъват.
Бих ги подкъсила до минимум
Само ако съм доктор
Или свиря на пиано
Защото там деликатността на допира
Е толкова важна
Колкото гъвкавостта на всеки прешлен в гръбнака.
С пръстите си мога да прегръщам целия свят
С очите си вече не така мога да съзра
А ушите ми са невъзпитано мои.
Казват, че индианците могат да слушат с коса -
понякога им завиждам,
Но си имам шесто чувство
каквото и да е то -
за да не ми е нужно суетно да бързам
Извън мойто ниво.
Няма коментари:
Публикуване на коментар