Вчера реших да проиграя време от почивката си... на зарове.
Пожелах си да отида на кино. Сама, моля ви се или с някой приятел. Но защото трябваше бързо да стане, не позвъних на никого, а и събота сутрин съм в състояния на след делничен махмурлук и съм негодна за комуникация. Мда, прекаляването е в кръвта ми :)
Представих си как седя в салона и поглъщам с очи бързо редуващите се картини на екрана и слагам в устата си карамелизирани, хем сладки, хем леко горчиви, пуканки...
Реших, че ще гледам първия филм ,който започва най-скоро, за да е честна играта на зарове.
Полутах се малко след като в менюто на киното за зрелищна консумация не ми допадна и едно заглавие, а, честно казано, вече не ми се губи време за филми, които не ми дават това, което искам да ми дадат или поне малко пасват на душата ми.
От чудене пак стигнах до заключението, първия най-скоро, защото и без това у дома ме чака куп работа и представата ми за пуканки малко по-малко започва да избледнява...
Попадам на „Високо напрежение”. С погрешна, макар и бегла представа за филма, разочаровано откривам, че дори няма да видя поне актьора, когото харесвам. И хоп името на Де Ниро на четвърто място с големи букви. О, Боже!
Филмът ми предложи и хапчета и синапси и разгръщане на човешките възможности на ума. Динамичен и леко сладникав. Комерсиален, но с тематика като за мен. Де Ниро не показа, че играе, не го усетих дори. На младия запомних само натрапено сините очи.
Е, бях доволна. Хапнах карамелизирани пуканки. Самолюбието ми беше задоволено. Мозъкът ми разбуден.
За първи път така отчетливо играя, с мисълта да играя и съм доволна от полученото.
Интересно нещо се оказва късметът, като на действителност изпълнен някакъв божествен виртуален сценарий...
Въпросът е дали в личния живот да играеш на зарове е уместно?! И някак пак неусетно за себе си отговарям. Колкото и в този живот да се обмислят вариантите за дадено действие и се избира този, който в перспектива може да донесе най-добрите дивиденти, животът е гъвкава плетеница от събития и хорски намерения. Да не изчислиш дадена комбинация от събития от ранната точка А към по-далечната точка Z е вероятна, най-малкото защото пак ще пропуснеш с течение на времето новоформиралата се призмена страна , и рефлексията на проекцията ще бъде отклонена, така че не е ли по-добре просто да не се губи време в толкова предварително обмисляне...
Може би трябва повече да се доверявам на предначертаното в биологичната ми програма и матрицата на жизнения ми път и оставям да ме води първичният избор, а той някак си май оказва се не бърка.
Мда, това обаче, както бе казано и във филма, зависи колко информация все пак си вмъкнал в мозъка си и колко си се блъскал ;)
10.04.2011
П.П.
И точно сега тези думи мои ми помагат да се успокоя.
Кой казва, че няма полза от дневниците при нашето късопаметство... ;)
Няма коментари:
Публикуване на коментар