Ще се лети!

 

Тъй като понякога случващото се в околния свят има превес в управлението на мислите ни и тези дни по-честичко, отколкото през последната половин, още повече от преди година, ме занимава преспективността.
И тъй като хората сме социални единици няма как да не става дума и за структури, начини на управление, движение на пазари, разместване на движещите света прослойки и превръщането на предишните в бъдещи пластове за подреждане на новата конфигурация на света.
В интересно време сме се родили, несъмнено. И всичко онова, което някога с началото на прехода у нас и собственото ми съзряване, четохме, препоръчано от по-прогресивните ни преподаватели, точно сега се случва.
Берлинската стена отдавна е разрушена. Светът попрестана да се дели на Изтока и Запада, но започна да импортира границата между Юга и Севера. Е, ние българите винаги сме някъде в граничната зона, в земята на рая или гетото...
Истината е, че е на път да отпадне националността и да се създаде трансграничността, но естествено и това ще си има цена. Защото класификациите този път не ще се осъществяват по национален признак, а по мястото на прослойката, на която принадлежиш. Така че на прогресивните умове нищо друго не им остава, освен да се предвижат малко на север, в противен случай ще останат в аборигенска за тях среда и чисто и просто ще бъдат „изядени”.
Ясно ни е от кризата през последните години, че старите правила не работят. Старите образци, опит, таблици, се изчерпаха. На света не му остава нищо друго, освен да се подчини на новото. Няма как да има правила за новото. Тук ръководната роля е на интуицията и естествената природна интелигентност. Светът в момента принадлежи на дяснокълбовите, на левичарите, на хората, водени от съзиданието и творческото. Само логика не е достатъчна. Строгото подчиняване на структури и реда в момента е назадничаво – гъвкавите скелети ще спрат построяването на кулата още в началото й.
Не мисля, че хората ще се обезличат. Напротив, остава вярна и тенденцията за нарастващия интерес на хората към различното и субкултурите, към уникалните езици, към самобитното, към създаденото от ръцете ни, от отделната личност. Пътят е на артистичните натури.
Естествено, като при всяка смяна на пластовете има съпротива и хората, свикнали с изградените си навици и извоювана територия ще се съпротивляват. Но е крайно време да загърбим един отминал строй за развитието на човечеството, независимо в коя от огледалните една на друга форми става въпсо – социализъм или капитализъм.
Единственото, което не ми се иска човечеството да допуска е Трон реалността, но срещу упражняването на масовото манипулиране, също елемент на пропагандата от миналото, поне във формите му досега, се поставя сериозен препъни камък – индивидуализма. Китай вярно е сила, може да залее контитенти с хора и непотребни вещи. Но сме в криза и тези вещи отпадат от потребителската ни кошница. Предпочитаме нещо германско, което ще ни даде решение за години.
Но не се лъжете, че артистичният индвидуалист е по-човечен. Не съм сигурна, че в историята има пример за артистична натура, която не е минала през редица човешки съдби като валяк. Нито пък левичарите имат готови решения за успех – просто те умеят да рискуват, а рискът по принцип си е доза безразсъдство.
Едно е категорично вярно – живеем в интересно време! Когато можеш да създадеш скъп шедьовър и в следващия миг да разкъсаш врата на някого просто за да не ти пречат и защото имаш умения да се движиш с индивидуална скорост и отскачаш в посока противоположна на сгромолясващите се структури.
Годината на Дракона предстои. А драконът не е просто хищно животно. И докато тигърът е преодолявал преди година простраства с отскоци и спринт, Драконът и лети и е много повече господар на себе си!
Ще прецакаме кризата, няма начин :)





Или приказка за това как един плъх се мисли за дракон ;) Ха-ха някой ден ще я напиша :)