Имало е моменти,
когато се плашех от черното. Не онова, което събира всичките цветове, не онова,
което изразява сексуалността, а от черното, което показва нищото...
Сега съзерцавам
нов нюанс на черното. На черното, в което пътувам. И откривам, че се намирам в
мир със себе си. Въпреки че през деня не ме оставят тревожни мисли за справяне
с ежедневието и терзания по налагащ се избор.
Черното е
необятно. Нося се в него и всяка частица от мен концетрира необятността като осезание,
индивидуално за всяка, за да се получи избухване от това преекспониране и
затишие от невероятната мощ на обратната вълна, която създава. Точка нула. Няма
по-съвършен баланс. От хаоса, който душевно можеш да създадеш и след това да
пуснеш. Нямо по-голямо движение, движение, което не можеш да проследиш с очи...
Няма коментари:
Публикуване на коментар