Любовта като пита и като крем "Брюле" ;)

От вчера осезаемо изпитвам неясна липса на вкус. На някаква деликатно сладникава подправка, която кратката ваканция бе захранвала, без да знам, сетивата. Може би, парче медена пита, привкус на сусам или нуга или просто само на канела. Това е усещане като убитата страст при дългогодишна връзка, в която остават само неподправената любов и топло приятелство... Които странно защо оприличавам, съответно на крем-пита и крем "Брюле".
Как ви се вижда приятелството с вкус на крем "Брюле" с деликатен аромат на ванилия и плътна консистенция на яйчен жълтък, и после... после идва най-запомнящото се, зашеметяващо усещане на нежна препечена захар в толкова тънка коричка, колкото да овкуси плътността?...
Да си призная, не мога да си представя крем "Брюле" в крем-пита. Тя е нещо дъхаво, истинско, което поглъщаш лакомо... и естествено пълнееш, както пълнееш в обичайния семеен живот, когато се отдадеш на обичайните семейни ритуали... Но е вкусно, държащо сетивата ти будни, заради сухите хрупкави корички, отгоре поръсени с пудра захар, но същевременно нежно... Брюлето би дошло като екстра, която би погубила питата и него самото...
Не бих могла да кажа какво количество крем-пита би ми стигнало, за да задоволя глада си наведнъж... :) А крем "Брюле"? Достатъчна е чашка. Но начесто ;)
Не толкова неточна бих била с определянето на количеството страст. Защото нея не би трябвало да я пренебрегваме, сравнявайки човешките чувства и емоции с десерти, а нея страстта виждам, разбира се, в кафяво като шоколад, но с... люти чушки. Не можеш да го изтърпиш дълго, ако комбинацията от двата силни вкуса не са по вкуса на основата на езика ти, точно там където след примамващото какао те обсебва лютото и ти идва толкова неочаквано, че ти се иска да изплюеш, но в също време, сладостта е влязла в гърлото и не можеш да я спреш да шета в гърлото ти...
Любовта си има своите вкусове... Явно.
Ще ми се да дам имена-десерти и на обичта към децата. Но там, там е територия, в която е по-добре да не се навлиза. Нещо като онези яйцевидни бели захаросани чисти твърди бонбончета, които събират във воалена кесийка и раздават при венчавка, които така и така не можеш да хапнеш, отначало заради неудобство, а после, за да не нарушиш спомена и красотата...
Всъщност, вероятно ние сме десертите на децата ;) А що се отнася до родителите - няма по-полезен десерт, сигурно, от парче запечена полята с малко мед и канела тиква... Оранжево. Наситено оранжево, топло, отпускащо, и някак носталично, но истинско, от което се чувстваш уютно и малък...
Обичам Ви, мамо и тате!
:)*