Каквото и да кажеш,
ще бъде вярно.
Време е дошло
за моите мечти.
Ще бъде трудно,
може пък и да е грешка,
провал, или пък отчаяние.
Но предпочитам
вместо да се давам
стократно да ме глозга дяволът,
отдадена да бъда
на развратен ангел.
Прости.
Бях ти безнадеждно вярна,
достатъчно сърцето ми изстрада,
във дните, които ми остават,
предпочитам
да виждам синевата,
обляна в слънчев кикот,
предпочитам,
да усещам как въздухът
все още кожата ми гали,
как устните ми се събират да целуват,
а мислите ми с теб се съвокупляват.
Довиждане,
обичах те,
и бях ти вярна...
Но теб те няма,
липсваш,
не в мойте дни,
а в твоите,
и, мисля, знаеш
цената...
Цената, която аз не се боя,
да дам,
за да съм свободна...
Няма коментари:
Публикуване на коментар