Предателството...

Преди години се боях от предателствата. Да не спомена, доскоро.
Късах връзки, щом се усъмня, че нещата не вървят. Отивах си, преди да ми кажат "Не те искам повече". Не изчаквах дори да се формират мислите, камо ли да се изрекат думите.
Може би, защото от малко дете съм добър наблюдател. Добър слушател. И притежавам аналитичен ум, което казвам, не за да се изтъкна, а за да обясня сама на себе си за пореден път способността да предвиждам, прогнозирам.
А може би, защото винаги ме е било страх...
Всъщност, едното е обратната страна на другото и за спойката и разбирането им трябва трети елемент.

Вероятно остарявам, или съм поуморена от живота, или помъдрявам, пак.
Всичко е вярно, както и че имам още толкова много да уча - и това ме държи същевременно още с млад дух;, и имам още толкова много умения да формирам - което ме кара да продължавам да бъда все така усърдна...

Днес вече не искам да предвещавам предателствата.
Избирам да ги оставя да се случат.
Така отговорността за действието е на предприелия го. Не можеш постоянно да предвещаващ края.
Всеки сам отговоря за живота си и има право на избор за йерархията в ценностната си система. Аз държа на своята, аз съм едно цяло с нея.

Урокът обаче от действието е за двамата. Последствията също. Посоките - няма как да се знаят предварително, защото винаги алтернативите са много.

Благодаря Ти, Господи, за уроците!

Ще се опитам да се съхраня
и да продължа да обичам!